О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 25.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч. гр. дело № 3952/2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. С., подадена от адв. И.З. против определение № 2009 / 18.06.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 4944/2018 г.,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 14.03.2019 год.,в частта за разноските.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.Моли да бъде отменено и претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна И. А. П. е подала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на частната жалба.Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, което подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение САС е приел, че по делото своевременно са представени доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение за представителство на И. П. в размер на 480 лева.С разпореждане № 8132/25.09.2017 г., постановено от Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 1922/2017 г. е признато и допуснато изпълнението на решение от 28.12.2016 г. по семейно дело № 551 F 2449/16 по описа на Районен съд – Мюнхен, а с разпореждане № 58 от 09.01.2018 г. постановеното разпореждане от 25.09.2017 г. е допълнено в частта за разноските. Срещу така допълненото разпореждане е подадена въззивна жалба от С. С. на 26.03.2018 г., по която е постъпил отговор на 08.05.2018 г. С отговора своевременно са поискани разноски и са приложени списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 0000000036/30.04.2018 г. и операционна бележка, издадена от банка „Банка ДСК“ АД за вноска на каса на заплатено в полза на адв. М. Е.-В. адвокатско възнаграждение.
Атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната докаже, че е заплатила възнаграждението. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Съобразно гореизложеното, за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва да бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. В настоящия случай постигнато съгласие между довереник и доверител се установява от представеното към отговора на въззивната жалба пълномощно от 30.04.2018 г., като записаната в него дата кореспондира и с представената по делото фактура № 0000000036/30.04.2018 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, в която изрично е посочено основание за плащане – изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по делото.Представената операционна бележка от банка „Банка ДСК“ АД съдържа всички изискуеми реквизити и е годно доказателство за заплащане на отразената във фактурата сума на адвоката.
Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат на ответната страна , тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане на отразената във фактура № 0000000071/07.10.2018 г. сума от 420 лв. с вкл. ДДС за възнаграждение на адвоката предоставил услугата по изготвяне/депозиране на отговор на частна жалба и представителство пред ВКС.Не представлява такова доказателство представеното извлечение, тъй като същото е на чужд език и не е придружено с превод на български език, съгласно разпоредбата на чл. 185 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2009/18.06.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 4944/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: