О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5331 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. С. З., чрез адв. К. Б.-П. против решение № 1662/17.10.2012 г. по гр. дело № 1433/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.01.2012 г. по гр.дело № 4667/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отнето на осн.чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ в полза на Държавата от жалбоподателката имущество на стойност общо 108 067.77 лв., представляващо суми, ведно с лихви по сметки и в банки, подробно посочени в решението.
Жалбоподателката поддържа становище за недопустимост на обжалваното решение, съответно за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставила правните въпроси: 1.възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл.3,ал.1, т.т.1-25 от ЗОПДИППД/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. липсата на правно основание е порок, обуславящ извод за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон или съставлява порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./.
Ответникът по жалбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител М. К. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Прокуратура на РБългария не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
За да уважи предявения искането на К. по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ съдът е приел, че предпоставките за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност са: срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията, посочени в чл.3 от посочения закон, през проверявания период е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност, доколкото не е установен законен източник.
Прието е, че с одобрено от Софийски районен съд споразумение от 11.11.2008 г. по нохд № 3520/2008 г. на СРС ответницата З. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.205,ал.1,т.3,вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3,пр.2, вр.чл.201 НК, като деянието е извършено за периода от време 15.09.2005 г. до 23.02.2006 г. и стойността на присвоените чужди пари е в размер на 26 034.81 евро с левова равностойност 50 919.66 лв. Прието е, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са върнати от ответницата. С посоченото споразумение е определено наказание на М.З. три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн.чл.66,ал.1 НК за срок от пет години, считано от одобряване на споразумението. На осн.чл. 205,ал.2 НК ответницата е лишена от право да заема обществена длъжност в органите на юридическо лице с нестопанска цел за срок от три години.
Със същото споразумение ответницата-жалбоподател е призната за виновна за извършено престъпление по чл.205,ал.1,т.3,вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3, пр.2,вр. ал.1,т.1,вр.чл.201 НК, което е извършено на 30.03.2007 г.Стойността на присвоените чужди пари е в размер на 17 310.02 евро в левова равностойност 33 855.46 лева, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд сумите са възстановени от З.. На последната е определено наказание за извършеното престъпление три години лишаване от свобода и на осн.чл.66,ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, считано от одобряване на споразумението. На осн.чл.23,ал.1 НК на М. З. е определено общо наказание три години лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за срок от пет години от датата на одобряване на споразумението и лишаване от право да заема обществена длъжност в органите на ЮЛ с нестопанска цел за срок от три години, считано от датата на одобряване на споразумението. Прието е, че споразумението има характер на влязла в сила присъда.
Въззивният съд е приел, че извършените от ответницата престъпления, попадат в предметния обхват на чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, че приложението на по-лекият – привилегированият състав на чл.205 НК означава, че наред с признаците на основния състав са налице и допълнителни такива, предвиждащи обстоятелства, обуславящи носенето на по-лека наказателна отговорност. Според въззивния съд това не означава, че престъплението няма връзка с основния състав по чл.201 НК, а напротив променя се единствено размера на предвиденото наказание, което е по-леко. С оглед на това е преценено за неоснователно твърдението за недопустимост на предявения иск, съответно на първоинстанционното решение.
Въззивният съд е приел за установено, че имуществото на ответницата Загорска е на стойност 111 243.64 лв., че е на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, тъй като надвишава 60 000 лв.
Съдът е приел, че ответницата е получила доходи в размер на 1080.13 М. и е извършила разходи общо в размер на 1773.5 М., че е налице отрицателна разлика от 693 М., с които разходите надвишават приходите, която сума е над 400 М..
Прието е, че е налице втората предпоставка от фактическия състав на чл.28 от закона, че имуществото е на значителна стойност. Прието е, че преценката дали имуществото е на значителна стойност следва да се направи като се изхожда от цялото имущество на лицето, придобито през проверявания период, независимо дали то изцяло или отчасти е предмет на делото по искането за отнемането му, както и дали е било отчуждено и на кого принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Според въззивния съд независимо дали проверяваното лице е прехвърлило вещни права сделката е непротивопоставима на държавата/сделките по чл.7 и чл.8 ЗОПДИППД/отм.// или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Прието е, че имуществото се отнема от придобилия го, като преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество, че в случая са извършени две продажби от ответницата на недвижими имоти в полза на двете й деца, което не е свързано с получаване на пари от последните.
Въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка, тъй като от събраните по делото доказателства е прието, че жалбоподателката З. не разполага със средства от законни източници, с които да притежава съответното имущество, в случая влогове и че липсват други законни такива за неговото придобиване. Прието е, че жалбоподателката е осъдена за присвояване на пари, собственост на Европейския съюз, представляващи финансиране по проекти на евросъюза, че от събраните писмени доказателства е установено, че сметките с налични суми в различна валута, притежавани от З. са открити в периода 2006-2008 г., което съвпада с периода, когато е извършено престъплението за което е призната за виновна. Според въззивния съд за да бъде оборена презумпцията по чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД следва да се докаже, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност и че няма причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи. Прието е, че след като жалбоподателката е осъдена за престъпление по чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от фактите по делото трябва да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито в разултат на престъпна дейност, но не е необходимо това да е конкретно дейността, която е предмет на присъдата. Прието е, че презумпцията не е оборена от жалбоподателката. С оглед на това съдът е направил извода за наличие на трите изискуеми от законна предпоставки за да бъде уважен иска – лицето да е осъдено за някое от престъпленията, посочени в чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност, да се направи обосновано предположение че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е уважено.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателката З. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението – възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл.3,ал.1, т.т.1-25 от ЗОПДИППД/отм./. По този въпрос практиката на ВКС е оскъдна. Съдът преценява, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и поради това следва да се допусне касационно обжалване.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, който по съдържание касае допустимостта на въззивното решение. С решение № 1106/05.11.2008 г. по гр.дело № 4796/2007 г. на ВКС V г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че е недопустимо решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, че такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Прието е, че липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо, че съобразяването на иска с изискванията на които трябва да отговаря редовният иск по чл.98-100 ГПК/отм./ е от категорията на положителните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на иска за които съдът следи служебно, че съгласно т.р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС при констатирани нередовности на исковата молба въззивният съд я оставя без движение с указание ищеца да ги отстрани, че при неизпълнение на указанията решението на първоинстанционния съд се обезсилва. В случая въззивният съд е констатирал, че предявеният иск отговаря на изискванията, предвидени в ЗОПДИППД/отм./ – престъплението за което е призната за виновна и е осъдена жалбоподателката попада според съда в предметния обхват на чл.3,ал.1 от посочения закон, че искането на К. по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ е мотивирано, съответно не са констатирани нередовности на това искане. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с цитираното решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ и поради това не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не обуславят извод за наличие на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като със същите не е разрешен поставения правен въпрос.
Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1662/17.10.2012 г. по гр.дело № 1433/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 11781/04.12.2012 г., подадена от ответницата М. С. З., [населено място], [улица], № 11, ет. 1,ап.2,чрез адв. К. Б.-П..
Указва на жалбоподателката М. С. З. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 2161.36 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: