О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
гр. София 18.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4670 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Н. Х. С., чрез адв. П. К. против решение № 625/30.03.2015 г., постановено по гр.дело № 4487/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.07.3014 г. по гр.дело № 9440/2013 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по иска с пр.осн.чл.69 , предявен от Е. Т. Й. срещу Н. Х. С., че малолетното дете Н. Е. Т., родено на 02.08.2012 г. в [населено място], съгласно акт за раждане № 0626/06.08.2012 г., съставен при [община], [населено място] е заченато и произхожда от Н. Х. С. , определено е детето да носи името Н. Н. С., предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Н. на майката Е. Т. Й. с право на бащата Н. Х. С. да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от 10.00 часа до 14.00 часа в присъствието на майката. Ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете Н., чрез майката Е. Т. Й. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 02.08.2012 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Сочи, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като протоколът от с.з. на 27.05.2014 г. на СГС по гр.дело № 9440/2013 г. на л.90 е съставен в нарушение на ГПК и при наличие на съществено процесуално нарушение, че съдът не се е произнесъл по направеното оспорване на СМЕ, чрез Д. анализ от жалбоподателя, че съдът следва да се произнесе по исканията на страните с мотивирано определение, че в случая липсва определение, с което се отхвърля направеното искане на жалбоподателя за повторна СМЕ, чрез Д. анализ. Поддържа, че според трайната практика на ВКС подобно нарушение опорочава решението и е винаги основание за неговата отмяна, тъй като ограничава процесуалните права на страните, води до непълнота и необоснованост и не дава възможност на проверяващата инстанция да провери законосъобразността на атакувания акт. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./. Сочи, че апелативния съд не се е произнесъл по процесуалните въпроси – налице ли е нарушаване интересите на детето при допуснати нарушения от въззивния съд по приложението на чл.266,ал.3 ГПК – недопускане на нова СМЕ, чрез изземване на кръв от страните и детето, както и недопускане на свидетели, поискани пред въззивната инстанция. Според жалбоподателя даденото от въззивния съд разрешение на хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК при изрично позоваване във въззивната жалба на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.145 и чл.146 ГПК е обусловило крайния резултат на спора, тъй като въззивният съд е отказал да допусне исканите от жалбоподателя доказателства. В касационната жалба подробно е изложено становище, че приетата Д. експертиза не може да мотивира окончателно съда да уважи иска, при положение, че разпитаните свидетели не установяват наличие на интимни, полови контакти между страните по делото, за да се приеме, че ответникът е биологичният баща на детето. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил обстоятелството, че вещото лице д-р С. Х. не е в списъка на вещите лица на СГС, че съобразно отразеното на л.5-ти от СМЕ в половината от маркерите не се откриват гени у мъжа, посочен за баща, защото ако се установи, че има няколко гена, които не се откриват у мъжа, посочен за баща последният със сигурност се отхвърля за биологичен баща. Същите съображения са доразвити и в касационната жалба от 03.06.2015 г.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: жалбоподателят счита, че са налице основанията визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, както и основанията на чл.281,т. 3 ГПК. 1. основанието по чл.281,т.3 ГПК – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че протоколът от с.з. на 27.05.2014 г. на Софийски градски съд по гр.дело № 9440/2013 г. на л.90 е съставен в нарушение на ГПК и при наличие на съществено процесуално нарушение, че от същия протокол е видно, че е направено оспорване на СМЕ, чрез Д. анализ от адвокат пълномощника на жалбоподателя, че в случая липсва определение, с което се отхвърля направеното искане за повторна СМЕ, чрез Д. анализ, решени в противоречие с практиката на ВКС, цитирано е решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм/ и решение на Варненския апелативен съд, 2. не е доказана основателността на иска по чл.69 СК, а допуснатата експертиза не доказва по безспорен начин кръвна съвместимост на бащата и детето, при оспорването на Д. експертизата съдът не е изяснил спора и не е поставил въпроси, възраженията на жалбоподателя не са преценени, правните изводи не са подкрепени с доказателства. Апелативният съд не се произнесъл по процесуалните въпроси – налице ли е нарушаване интересите на детето при допуснати нарушения от въззивния съд по приложението на чл.266,ал.3 ГПК – не допускане на нова СМЕ, чрез изземване на кръв от страните и детето, както и не допускане на свидетели, поискани пред въззивната инстанция, решени в противоречие с практиката на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение на хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК при изрично позоваване във въззивната жалба на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.145 и чл.146 ГПК е обусловило крайния резултат от спора, тъй като въззивният съд е отказал да допусне исканите от жалбоподателя доказателства. Цитирано е т.решение № 1/2010 г. на ОСГК, 3. въззивният съд неспазвайки разпоредбата на чл.267,ал.2 ГПК, касаеща повторното изслушване на свидетели и вещи лица при въззивното обжалване на първоинстанционното решение, което е поискано с въззивната жалба води до решение на АС обусловило резултата по спора, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, 4. относно поставените въпроси във въззивната жалба – искане за нова СМЕ, чрез изземване на кръв от страните и детето, разпит на свидетел, както и въпроса подлежи ли на уважаване иск за установяване на произход от бащата, ако от показанията на разпитаните свидетели не се установява страните да са имали интимни контакти при вероятния период на зачеване и приета СМЕ чрез Д. анализ, с която ответникът не се изключва като вероятен баща на детето, представлява ли абсолютно основание за уважаване на иска по чл.69 СК могат да се разрешат единствено от ВКС в касационното производство, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, 5. следва ли само въз основа на заключението на приетата от съда съдебна кръвно групова експертиза, респективно Д. експертиза, с която касаторът не се изключва като вероятен баща на роденото от брака дете да се приеме, че е налице основание за уважаване на иска по чл.69 СК, т.е. следва ли в настоящият случай да се приеме като основателна само една експертиза, след като закона дава възможност за няколко подобни експертизи, които поотделно и в своята съвкупност ще доведат до изясняване на казуса по безспорен начина, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК, решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, решения на Бургаския окръжен съд, на Великотърновския апелативен съд, на Пазарджишкия окръжен съд, решение № 52/10.04.2013 г. по н.д.№ 16/2013 г. на Варненския апелативен съд.
Ответницата по касационната жалба Е. Т. Й. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 69 СК.
От фактическа страна е прието въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищцата Е. Й. е родила детето Н. Е. Т. на 02.08.2012 г. Като е възприето заключение по изслушана СМЕ съдът е приел, че вероятният период на зачеване на детето Н. е 27.10.2011 г. – 09.11.2011 г.
Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, възприел е показанията на св. М. и е приел, че от 2010 г. ищцата и ответника-сега жалбоподател са били в близки отношения, като са живеели заедно – първо на квартира в центъра на [населено място], а след лятото на 2011 г. в друг апартамент в [населено място], преотдаден им под наем от св.М.. Съдът е взел предвид и показанията на разпитания св.М. и е приел за установено наличието на интимни отношения между ищцата и ответника през цялата 2011 г. включително до Нова година на 2011 г. Съдът е съобразил и изричното признание на ответника във въззивната жалба за наличието на интимни отношения между ищцата и ответника през цялата 2011 г., въведено с твърдението, че винаги при интимните контакти последният е вземал предпазни мерки, което изключва възможността за забременяване.
С оглед заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд тройна Д. експертиза е прието, че характеристиката на генотипа на детето Н. по изследваните 13 STRs маркера може да бъде изведена от генотиповете на майката Е. Й. и ответника-жалбоподател Н. С., че ответникът не се изключва от изследваните маркери като вероятен баща на детето Н.. Прието е също, че биостатистическото изследване на вероятността на бащинство на ответника дава резултат от 99.99999999953% вероятност за бащинство при майка Е. Т.. Съдът е посочил, че установената от вещите лица по изслушаната Д. експертиза вероятност за бащинство на ответника е от такова естество, че същата изключва вероятността за бащинство на други лица.
Въззивният съд е приел, че биологичен баща на детето Н., родено от ищцата на 02.08.2012 г. е ответникът. За да направи извода съдът е направил преценка на всички събрани по делото доказателства – гласни, установяващи наличие на интимни отношения между ищцата и ответника през цялата 2011 година, включително и в периода на вероятно зачеване на детето Н., заключението на изслушаната Д. експертиза, установяваща вероятност за бащинство на ответника в изключително висок процент, приближаващ се на практика до 100%. Преценени са за неоснователни доводите на ответника за недостоверност на резултатите на Д. изследването, предвид наличието на несъвпадение при определи маркери, поради крайният извод на вещите лица за наличие на 99,99999999958 % вероятност за бащинство на ответника. Съобразени са и устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание, според които обичайното Д. изследване се провежда върху 11-13 генетични маркера, тъй като изследването на останалите не би могло да промени крайния резултат. Преценени са за неоснователни и доводите за недостоверност на резултата от изследването с оглед вида на изследвания биологичен материал – слюнка, а не кръв, като съдът е взел предвид устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание, според които Д. е еднаква във всички тъкани и биологични течности в човешкия организъм.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.69 СК от ищцата срещу ответника за установяване на бащинството на детето Н. родено от ищцата на 02.08.2012 г. Приети са за основателни и обусловените от главния иск искове за промяна на бащиното и фамилно име на детето, за промяна в акта за раждане на детето чрез вписване като баща на ответника, за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето, за определяне на режим на лични отношения на ответника с детето, както и за определяне на месечна издръжка в полза на детето, дължима от ответника.
Според въззивния съд искът за определяне на месечна издържа в полза на детето Н. е основателен до размер на сумата от по 100 лева месечно. За да определи този размер е взел предвид минималния размер на издръжката, предвиден в чл.142 ал.2 от СК, възрастта на детето, неговите нужди, както и обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено на майката, която предоставя и ежедневните грижи по неговото отглеждане. Прието е, че съгласно чл.149 от СК издръжката следва да се определи с начална дата на дължимост, считано от 01.03.2012 г., но тъй като детето е родено на 02.08.12 г., издръжката е изискуема от датата на раждане на детето.
С оглед съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по поставените въпроси в п.1,2-ри и 3-ти от изложението на жалбоподателя-ответник, тъй като въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира правен въпрос включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши само същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В изложението на жалбоподателя Н. С. по п.1,2-ри и 3-ти са мотивирани оплаквания, които са посочени и в касационната жалба и допълнението към същата – за допуснато по делото съществено нарушение на съдопроизводствените правила-въззивният съд не е допуснал нова съдебно медицинска експертиза, която да даде заключение по поставените задачи след изследване на друг биологичен материал-кръв, относно недопускане на свидетел, поискан пред въззивната инстанция, поради преклузия, неправилно приложението на чл.266,ал.3 ГПК, неспазване от въззивния съд на разпоредбата на чл.267,ал.2 ГПК. Всеки от посочените въпроси по п.1,2-ри и 3-ти от изложението представляват доводи по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите съдът следва да прецени в производството по чл.290 ГПК, но не и в производството по чл.288 ГПК по селектиране на касационните жалби, каквото е настоящото. Тъй като поставените въпроси по п.1,2-ри и 3-ти от изложението не са правни въпроси само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.4-ти и п.5-ти от изложението. Въпросите са поставени общо и хипотетично и с оглед на това не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът същият следва да е формулиран ясно и точно, да е разрешен от въззивния съд в обжалваното въззивно решение и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Тъй като въпросите са поставени общо, без да са съобразени с конкретните решаващи правни изводи на съда по предмета на спора същите не са правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Н. Х. С..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 625/30.03.2015 г., постановено по гр.дело № 4487/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 7158/28.05.2015 г., конкретизирана с касационна жалба от 03.06.2015 г., подадена от ответника Н. Х. С., [населено място], Б., общ.С., ул.”16-та”, № 86, чрез адв. П. К., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. П.К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: