О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3735 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника П. на Р.Б., чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] Бр. С. срещу решение № 1508/28.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г. по в.гр.дело № 781/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 403 от 19.12.2016 г. по гр. дело 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ от Т. И. К. против П. на РБ. за сумата 35000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси в изложението, съответно се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС – ППВС № 4/23.12.1968 г., 2. за наличието на пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди и увреждането, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.3 и т.11 от т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.гр.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, 3. за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, 4. за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищеца Т. И. К., чрез адв. Вл.Ч. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд от 28.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г. по в.гр.дело № 781/2017 г. в частта, с която е отменено решение № 403/19.12.2016 г. по гр.дело № 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е уважен предявен иск от Т. И. К. срещу П. на РБ. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 35 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и вместо отменената част е отхвърлен иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 35 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и се постанови решение, с което се отмени въззивното решение в обжалваната част, като предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ се уважи в размер на сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението и касационната жалба е формулиран правният въпрос: как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и кои обстоятелства следва да се отчетат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС, решен в противоречие с практиката на ВКС.Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Жалбоподателят-ищец е изразил становище по касационната жалба на П. на РБ. в писмен отговор. Поддържа се, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя-ответник и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Прието е за безспорно между страните, че действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинения срещу ищеца за извършени престъпления от общ характер са незаконни, доколкото едното от наказателните производства е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, а другото е завършило с влязла в законна сила оправдателна присъда. Прието е също, че се оспорва само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът е приел, че в случая се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на незаконно обвинение срещу пострадалото лице за извършени престъпления от общ характер, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – прокуратура. Посочил е, че обезщетението, което пострадалото лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането.
Приел е, че отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата, следва да се носи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, че в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното задържане под стража. Посочил е, че в процесния случай е установено, че в досъдебната фаза на наказателното производство на ищеца е била наложена най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, която е продължила шест месеца.Впоследствие е била заменена с „парична гаранция“.
Прието е, че според общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, че последната не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Според въззивния съд от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. Приел е, че на ищеца Т. К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, две от които са били тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за тяхното извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години, съотв. от 3 до десет години по най-тежко наказуемото.
Прието е, че от голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство на органа на обвинение, респ. оправдателна присъда на съда, който по отношение на обвинението за приготовление към кражба е бил около година, а за останалите обвинения около четири години и половина. Прието е също, че последният период не може да се определи като разумен срок по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС, в който делото е било разгледано от независим и безпристрастен съд, като е без значение какво е било естеството на престъпната дейност и броя на обвиняемите лица.
Съдът е приел, че при обосноваване обема на отговорността на ответника следва да се съобрази личността на пострадалия, който три месеца преди образуване на наказателното производство е заемал длъжността „Началник на Регионално полицейско управление”. Преценени са за неоснователни оплакванията на ответника-сега жалбоподател за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като окръжния съд не е приел, че е било повдигнато обвинение на лице, което към този момент е имало качеството на служител на МВР. Посочил е, че е взето предвид, че привлеченото към наказателна отговорност лице е било пенсионирано към момента на привличането като обвиняем, че е съобразено, че част от повдигнатите обвинения касаят извършването на престъпления от ищеца именно в качеството му на длъжностно лице/служител на МВР/. Прието е за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е бил публична личност, която се е ползвала с добро име в обществото, че образуваното срещу него наказателно производство е било доведено до достоянието на широката общественост, тъй като случая е бил широко отразен както в местните, така и в националните медии. Посочил е, че изрично в публикациите е било отразено, че престъпната група е била подпомагана от лице, което е било част от системата на МВР, като са били поместени не само инициалите на пострадалия, а имената му и заеманата отпреди пенсионирането длъжност.
Прието е за установено от показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е изживял мъчително факта на образуваното срещу него наказателно производство, предмет на което са били тежки обвинения и се затворил в себе си.След като случая бил широко разгласен констатирал, че голяма част от близките и приятелите са започнали да го отбягват, тъй като в обществото е имало изключително силен отзвук факта, че е задържана група, която се е занимавала с организирана престъпна дейност. Посочил е, че от заключението по допуснатата по делото СПЕ е установено, че вследствие на действията по наказателно преследване емоционалното и психологическо състояние на ищеца е било силно влошено, като са изпитвани чувства на безпокойство, висока тревожност, потиснатост и понижено настроение, че са налице признаци на депресивен синдром в емоционалното състояние, че е променена емоционалната уравновесеност и устойчивост на личността, която от спокойна и общителна е станала лесно раздразнителна и затворена. Прието е, че негативната промяна в емоционалното и психологическо състояние на ищеца има траен характер и след оправдаването му с по-нисък интензитет, че същият продължава да изпитва притеснения за личния си живот и този на своето семейство.
С оглед на посоченото съдът е извел извод, че в полза на пострадалия следва да бъде присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в размер на 35 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, че върху присъденото обезщетение следва да се присъди и претендираната компенсаторна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата. Поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд само относно размера на определеното обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която искът е бил уважен за разликата от 35 000лв. до 100 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което искът в посочената част се отхвърли като неоснователен.
По правните въпроси на жалбоподателя П. на РБ.:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран от жалбоподателя-ответник П. на РБ. в т.4 от изложението: относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
С решение № 230/07.11.2013 г. по гр.дело № 1630/2013 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната съдебна практика, според която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Прието е, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди в посочената съдебна практика като критерии за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 403/19.12.2016 г. по гр.дело № 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението на ответника, тъй като въпросът по същността си е идентичен с правния въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване, посочен по-горе.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С т. решение № 3/22.04.2005 г. по т.гр.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС – т.3 е застъпено становището, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.4 ЗОДОВ, че отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Прието е, че елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона или ако противоречат на материално правно и процесуални норми. Според същото тълкувателно решение държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, че в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Прието е, че ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря, а ако само е допринесъл обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. С т.11 от същото решение е прието, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Застъпено е становището, че в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства – броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невиновен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос от изложението.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил правният въпрос по същият начин.
По правния въпрос, формулиран от ищеца Т. И. К.:
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос на жалбоподателя-ищец: как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и кои обстоятелства следва да се отчетат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС.
С решение № 200/16.06.2016 г. по гр.дело № 1019/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета константната практика на ВКС, според която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалвне по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, поставен от ищеца на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 35000 лв. до 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо това искът е отхвърлен за тази сума.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1508/29.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г. по в.гр.дело № 781/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 403/19.12.2016 г. по гр.дело № 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в уважената част на предявения иск от Т. И. К. срещу П. на РБ. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ по касационна жалба вх. № 12319/12.07.2017 г., подадена от П. на Р.Б., чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място], Бр.С..
Допуска касационно обжалване на решение № 1508/29.06.2017 г. поправено с решение № 1601/10.07.2017 г., по в.гр.дело № 781/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 403/19.12.2016 г. по гр.дело № 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в уважената част на предявения иск от Т. И. К. срещу П. на РБ. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 35000 лв. до 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и вместо отменената част искът е отхвърлен за разликата от 35 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по касационна жалба вх. № 13560/01.08.2017 г., подадена от Т. И. К., [населено място], [улица], чрез адв.В. Ч..
Указва на жалбоподателя Т. И. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 10 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: