О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София,15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №440/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№31236/20.3.2012 г., подадена от адв. Л. А. – процесуален представител на ищеца В. К. Х. от [населено място], против въззивно решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№5787/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав.
С обжалваното решение е отменено решение №І-47-173/20.12.2010 г. по гр.д.№14597/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 47 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. К. Х. сумата 4500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение по чл.276, ал.4 и чл.308 НК, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.9.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 223 лева – разноски по делото, и вместо това искът за посочената сума е отхвърлен. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен посочения иск за разликата от 4500 лева до 25000 лева, както и в частта ,с която е отхвърлен искат за имуществени вреди на същото основание в размер на 25000 лева.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като прекратяването на наказателното производство, поради изтичане на определения от съда преклузивен срок за внасяне на обвинителен акт и внасянето му след срока, не е равнозначно на неизвършване на деянието от този, спрямо който е повдигнато и поддържано обвинение, нито, че деянието, за което е повдигнато и поддържано обвинение не е престъпление. Изложени са изводи, че с изтичането на предвидения срок се изключва възможността по отношение на извършителя да се търси наказателна отговорност. Относно срокът по чл.369/отм./ НПК е прието, че същият има отношение към разглеждането на делата в разумен срок съобразно изискванията на чл.6 ЕКЗПЧОС, но не давностен срок по смисъла на чл.24, ал.1, т.3 НПК и чл.80 НК, а това е процесуален срок, тъй като препятства извършването на наказателното преследване, но не засяга правните последици на извършеното престъпление, защото не води до погасяване на наказателната отговорност, каквато е последицата на давността. Този извод е аргументиран с разпоредбите на чл.419, ал.2 и чл.421 НПК, които предвиждат възможността за възобновяване и на наказателните дела, прекратени актове по чл.369, ал.5/отм./ НПК, което не би било възможно само след изтичането на предвидения в закона давностен срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси:1. Налице ли е недоказаност на обвинението с последиците на оправдателна присъда в случаите, когато досъдебното производство, в това число и такова до 72 часа след първоначалното задържане от 24 часа в случаите, когато досъдебното производство е прекратено при хипотезата на чл.369/отм./ НПК ?; 2. Налице ли е недоказаност на обвинението с последиците на оправдателната присъда в случаите, когато досъдебното производство е прекратено при хипотезата на чл.369 НПК и не е възобновено ?; 3. Налице ли е недоказаност на обвинението с последиците на прекратено досъдебно производство поради това, че деянието не съставлява престъпление – в случаите, когато досъдебното производство е прекратено при хипотезата на чл.369/отм. НПК и не е възобновено.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Прокуратура на Република България не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Зададените въпроси са относими към изводите на въззивната инстанция, но по естеството се свеждат до въпрос за това дали процесуалните действия на наказателния съд по чл.369 НПК се обхващат от хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Съдебна практика по чл.290 ГПК по въпроса не е налице, което налага допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На касационният жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение документ да внесена държавна такса в размер на 10 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№5787/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав, по касационна жалба, вх.№31236/20.3.2012 г., подадена от адв. Л. А. – процесуален представител на ищеца В. К. Х. от [населено място].
УКАЗВА касационния жалбоподател в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 10/десет/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне в срок на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: