Р Е Ш Е Н И Е
№ 449/2015 г.
София,. 06.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Аврора Караджова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1455 по описа за 2015 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 883/ 08.07.2015 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Св.А. – процесуален представител на Д. И. Д. и Т. Н. Д. против решение № 627 /30.10.2014г., постановено по в.гр.д. № 997/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 350/20.02.2014г., постановено по гр.д. № 1009/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е обявен за недействителен и унищожен поради грешка в съществените качества на вещта договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 179, т. І, рег.№ 1956, н.д. № 165/2007г. на нотариус П. М., рег. № 476 на НК, а [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Д. И. Д. и Т. Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД сумата от 14 380 лв. платена по унищожения договор, както и сумата 4330, 92 лв. такси и разноски по съдебното производство, като вместо това е отхвърлил предявените от Д. И. Д. и Т. Н. Д. искове за унищожаване поради грешка в съществените качества на вещта предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 179, т. І, рег.№ 1956, н.дело № 165/2007г. на нотариус П. М., рег. № 47* на НК и осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Д. И. Д. и Т. Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД сумата от 14 380 лв., платена по унищожения договор и е осъдил Д. И. Д. и Т. Н. Д. да заплатят на [фирма] сторените по делото разноски.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси идентични като съдържание и обхващащи едни и същи правни проблеми, свързани с началния момент, от който започва да тече погасителна давност за унищожаване на договор поради грешка в съществените качества на вещта, предмет на договора,а именно : Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД при определяне на началния момент на давностния срок за унищожаване на договор поради грешка в съществените качества на вещта – денят, в който за първи път грешката е била реално открита или денят, в който същата се предполага, че е било възможно да бъде открита; Следва ли да се приеме в хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД при определяне на началния момент на давностния срок за унищожение на договор поради грешка в съществени качества на вещта, че за страната, претендираща да притежава правото да иска унищожение, последният възможен момент, в който е можело да бъде открита грешката е моментът, до който насрещната страна е упражнявала владение или държане върху вещта, както и следва ли да се съобрази от съда и обстоятелството дали страната, която претендира да притежава правото да иска унищожение на договора действително упражнява владение върху вещта към момента на откриването й, съответно за насрещната страна до кой момент е упражнявала владение или държане върху вещта.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос, следва да бъде изведен като се съобрази правната характеристика на грешката визирана в чл.28,ал.1 ЗЗД като основание за унищожаемост. Грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства предмет на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат.
Грешката, като основание за унищожаването на договор следва да е свързана със сключването му, въз основа на неверни представи за действителността. Грешката предполага несъзнавано несъответствие между представите на страната и действителността, под влияние на което несъответствие, тя сключва договора. Ако не е била несъответстващата на действителността представа, то и волеизявлението не би било извършено. Несъответствието се дължи или на неверни представи или на незнание на определени факти от значение за формиране на вътрешната воля.
От друга страна, грешката в предмета е основание за унищожаване на сключен договор, само ако се отнася до съществени качества на същия.Съгласно чл.32,ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност,считано от откриване на грешката или от сключване на договора.Доказателствената тежест да установят по-късното откриване на грешката в предмета на договора,т.е.след неговото сключване е на ищците.
По касационните основания:
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е приел, че давността за предявяване на иска за унищожаване на процесния договор е започнала да тече от момента на въвеждане в експлоатация на сградата, което е станало на 12.03.2008 г. Твърди се, че давностният срок започва да тече от момента на откриване на грешката, а обстоятелството, че собственикът не упражнява реално правото си на ползване не го прави лош стопанин.Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски.
Ответната страна [фирма] счита касационната жалба за неоснователна,тъй като въззивния съд е преценил в съвкупност доказателствата по делото и е приложил правилно разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗЗД,като е съобразил,че ищците са запознати със закупеното от тях паркомясто, съгласието им за реалното разпределение на паркоместата в сградата,както и приемането на обекта.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Релевираните касационни доводи за неправилност на решението са основателни.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при преценка на началния момент на погасителната давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД следва да се има предвид кога лицето, притежаващото правото да иска унищожение на това основание, е могло да я открие. Съдът е посочил, че откриването е възможно с извършването на действия по полагане на нормалната грижа на добър стопанин. Грешка в предмета е налице, когато се отнася до съществени качества на същия, а началният момент да се иска унищожение на това основание е този, в който са възникнали условията за ползването му и с оглед на същото е възможно да се прояви твърдяното отклонение в качеството. Съдът е приел, че момента на откриване на твърдяната грешка при полагане на грижи на добър стопанин е този на въвеждане на сградата в експлоатация, а именно – 12.03.2008 г.,поради което е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за унищожаване на процесния договор поради грешка в предмета, отменил е първоинстанционното решение и е отхвърлил иска.
Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Безспорно е,че на 22.03.2007 год.между Т. и Д. Д., като купувачи и [фирма], като продавач, е сключена възмездна сделка – покупко-продажба на недвижим имот ,
представляващ 35,83/143,32 ид.ч. от подземния паркинг, находящ се в подземния етаж на сградата на кота – 2,60 м, изградена в груб вид в УПИ І-177, кв. 232 по плана на ІІ гр. част на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], съставляваща СОС с идентификатор 56784.518.176.1, със застроена площ от 223 кв.м, ведно с правото на реално ползване на паркомясто № 2, намиращо се в северозападната част на паркинга, с площ от 35,83 кв.м, при граници за него: от северозапад – [улица], от североизток – паркоместо № 3, от югоизток – подземен паркинг и стълбище, от югозапад – паркоместо № 1,а отгоре – гараж № 1, ведно с 2,44 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, съответстващи на 4,04 кв.м, както и 1/4 ид.ч. от рампата, водеща към паркинга, заедно с 2,44 % ид.ч. от правото на собственост върху ПИ, в който е изградена сградата, за сумата от 14 380 лв. с включен ДДС, която сума е заплатена на продавача при подписване на договора.На 23.01.2013 г. Д. е сезирал общинската администрация при Район Ц. – [населено място] със заявление , както и управителя на ответното дружество,с които моли за предприемане на адекватни действия за отстраняване на възникналия проблем с преминаването на лек автомобил по рампата на подземния паркинг и невъзможността за паркирането на процесното паркоместо №2. Жилищната сграда е построена по одобрена строителна документация и сградата е въведена в експлоатация на 12.03.2008 год.Установено е по безспорен начин,че предметът на процесния договор е негоден да се използва по предназначение, т.е. за паркиране, тъй като в резултат на допуснати нарушения при фактическото извършване на строителството на подземния паркинг – наклон на рампата много по-голям от допустимия;неизпълнени вертикални криви в началото и в края на рампата;зазиждане на паркоместо № 3 с плътна стена и място за заход пред процесното паркоместо № 2 значително по-малко от нормативно определеното, на него не може да се паркира стандартен лек автомобил.
При така установените обстоятелства,съдът приема ,че правото да се иска унищожение на договора започва да тече от деня,в който грешката е била открита от ищците – 23.01.2013 год. и към датата на предявяване на иска – 28.02.2013 год.давностния срок по чл.32,ал.1 ЗЗД не е изтекъл.При своевременно направеното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност още с отговора на исковата молба и правилно разпределената доказателствена тежест,дружеството не е установило по-ранна дата от тази посочена от купувачите за откриване на грешката в предмета на процесния договор. Обстоятелството, че купувачите са се запознали с архитектурните проекти на сградата не води до извод, че към този момент са открили /или са могли да открият/ грешката в предмета на сделката, тъй като е установено по безспорен начин,че одобрените проекти отговарят на техническите изисквания, но при фактическото извършване на строителството на подземния паркинг и рампата към него са допуснати отклонения, които не отговарят на строителните правила и норми – наклон на рампата, по-голям от допустимия и недостатъчно място за заход само пред процесното паркоместо № 2,за разлика от другите паркоместа,които са използваеми.Посочените от въззивният съд срокове визирани в чл.222,ал.1,т.6 ЗУТ и чл.223,ал.1,т.6 ЗУТ относно началния момент на ползване на обект,предмет на договора,изграден в груб вид,а именно от момента на въвеждане на сградата в експлоатация имат отношение към правата на купувача,които произтичат от неточно изпълнение,т.е. от дефекти на вещта.В този случай купувача може да иска отбив от цената,да иска отстраняване на недостатъците или да развали договора,докато грешката може да се дължи и на поведението на увредения и договорът подлежи на унищожаване,но увредения дължи обезщетение на насрещната страна.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество ,като предявения иск по чл.27,пр.3 във вр.чл.28,ал.1,пр.1 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба,поради грешка в предмета бъде уважен.Всяка от страните следва на основание чл.55,ал.1,пр.3 във вр.чл.34 ЗЗД да върне на другата полученото въз основа на унищожения договор,което в настоящия случай е заплатената цена по договора в размер на 14 380 лв./с ДДС/
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторите следва да бъдат присъдени направените и доказани съдебни разноски за всички инстанции, възлизащи на обща стойност 7749,80 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 627 /30.10.2014г., постановено по в.гр.д. № 997/2014 г. на Пловдивски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА на основание чл.27,пр.3 във вр.чл.28,ал.1,пр.1 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.акт № 179, том І, рег.№ 1956, нот. дело № 165/2007 г.
ОСЪЖДА [фирма] ,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 9, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. И. Д.,ЕГН [ЕГН] и Т. Н. Д.,ЕГН [ЕГН] и двамата със съд. адрес: [населено място], [улица],ет.2, чрез адв. С. А., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 34 от ЗЗД общо сумата 14 380 лв. /четиринадесет хиляди триста и осемдесет лв./ – получена по недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и сумата 7749,80 лв. /седем хиляди седемстотин и четиридесет и девет лв. и 80 ст./ разноски .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: