О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София 09.05.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4635 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците О. Б. Х. и Д. Ф. Х., чрез адв.Ж. В. против решение № 90/30.05.2016 г. по в. гр. дело № 189/2016 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 71/30.04.2015 г. по гр.дело № 296/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Р. А. Ф., починал в хода на делото и заместен от наследниците Б. Р. А., Х. Р. Х. и Ф. Р. А. е осъден да заплати в полза на О. Б. Х. и Д. Ф. Х. сумата 17 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор от 10.11.2005 г. в размер на разликата между пазарната стойност към днешна дата на имот № 003010 по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ.Д. и цената при сключване на договора в размер на 4400 лв. и вместо това е отхвърлен предявения иск от О. Б. Х. и Д. Ф. Х. против Р. А. Ф., починал в хода на делото и заместен от наследниците Б. Р. А., Х. Р. Х. и Ф. Р. А. за заплащане на сумата от 17600 лв., обезщетение за претърпени от неизпълнение на предварителен договор от 10.11.2005 г. за продажба на недвижим имот имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между покупната цена на имота при сключването на договора и цената на имота към настоящия момент на осн.79,ал.1,вр.чл.82 ЗЗД. Въззивното решение е обжалвано и в частта на присъдените в тежест на ищците – сега жалбоподатели разноски.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: „като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат противоречащо на приложената практика на ВКС разрешение на въпроса за противоречие с практиката на ВКС, щом не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл.280,ал.1,т.2 или т.3 ГПК без доводите да са подкрепени с аргументи и без конкретния случай да поставя проблематика, свързана с точното прилагане на закона”. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е проверил фактическите положения на първата инстанция и като резултат от тази проверка е приел същата фактическа обстановка и същите правни изводи относно предявения иск с правно основание, приел е че иска е допустим, но недоказан. Сочат, че изводите на съда са направени при неизяснена фактическа обстановка и са незаконосъобразни. С оглед на това искането е да се допусне касационно обжалване и се отмени въззивното решение на Варненския апелативен съд изцяло, съответно се уважи изцяло исковата претенция на жалбоподателите. В изложението подробно са обосновани доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. Р. А. и Ф. Р. А., чрез особения представител адв. Д. Ч. в писмен отговор са изразили становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението от жалбоподателите и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С молба от 22.02.2017 г. ответницата по жалбата Х. Р. Х., чрез адв.Г. Д. е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване, за недопустимост, съответно нищожност на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивното решение на Варненския апелативен съд е влязло в сила по аргумент на чл.280,ал.2 ГПК в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск от жалбоподателите О. Б. Х. и Д. Ф. Х. с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд от 30.04.2015 г., постановено по гр.дело № 296/2014 г. на СОС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявения от О. Б. Х. и Д. Ф. Х. иск против Р. А. Ф. за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните изживявания, стреса, включително смъртта на баща им Б. през периода от м.юли 2009 г. до момента като неоснователен и недоказан.
В обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от неизпълнение на предварителен договор от 10.11.05г. за продажба на недвижим имот имуществени вреди.
От фактическа страна е прието, че страни по предварителния договор за продажба на недвижим имот – нива от 21.944 дка, IV категория в м.Ю. в землището на [населено място], общ.Д., обл.С., сключен на 10.11.05г. са ищецът О. Б. Х., представляван от своя баща Б. Х. Р., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 22.12.04г. като купувач и наследодателя на ответниците Р. А. Ф.. Посочил е, че правния интерес от предявения иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД ищцата Д. Х. Х., съпруга на О. Б. Х., с когото сключили граждански брак на 25.05.1991 г. извежда от обстоятелството, че ако е бил сключен окончателен договор въз основа на сключения предварителен договор за продажбата на имота от 10.11.05г., то тази нива би станала съпружеска имуществена общност, че по този начин същата е пропуснала ползата в патримониума й в режим на СИО да притежава имот, чиято стойност понастоящем е 30 000лв. С оглед на така обоснования правен интерес съдът е приел, че предявеният осъдителен иск от Д. Х. е допустим. Прието е, че последната не е страна по предварителния договор за продажба на недвижим имот, от чието неизпълнение претендира обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи. Поради това е формиран извод за неоснователност на предявения от Д. Х. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД. Според въззивния съд Д. Х. не е купувач, респ. кредитор по този договор, продавачът по същия не е неин длъжник, поради което тя няма правата на страна по неизпълнен договор, предвидени в посочените правни норми. Изведен е извод, че на това основание предявения от нея иск е неоснователен.
Съдът е формирал извод за неоснователност на предявения иск от жалбоподателите-ищци, като е взел предвид, че в исковата си молба ищците признават, че предварителния договор от 10.11.05г. е сключен при тяхното знание, че имотът е наследствен и има други наследници-съсобственици на продавача и поради това други купувачи са му отказвали да закупят нивата. Прието е, че ищците сочат, че те са споделили своите опасения с ответника, че той няма документи от другите съсобственици, но той ги е уверил, че ще занимава юрист. Прието е също, че ответникът добавил още, че в договора е записана точка, че купувачът като владее 5 години и по давност ще придобие имота, поради което да не се притеснява от нищо. Съдът е посочил, че в договора е отразено, че същият се сключва при условията на чл. 79, ал. 3 от ЗС, като е пояснено, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Като е взел предвид решение № 02/08.08.1994г., издадено от ОбСЗ-Д. съдът е приел, че на наследниците на А. Ф. С. е възстановено правото на собственост по план за земеразделяне в землището на [населено място], общ. Д., обл. С. върху три ниви и една овощна градина, че една от възстановените ниви е предмет на процесния предварителен договор – нива от 21.994 дка, ІV категория, м. „Ю.”, имот № 003010. Прието е за установено от заверено копие на удостоверение за наследници на А. Ф. С., починал на 08.11.1971 г. приложено по гр.дело 444/2011 г. на Районен съд [населено място], приложено по настоящото дело, че като наследници са посочени общо 6 физически лица – съпруга, 3 дъщери и двама сина, един от които е бил ответника Р. А. Ф..
Въззивният съд е приел, че с решение № 33/22.04.13г. по в.гр.д. № 42/13г. на СОС, влязло в сила от датата на постановяването му, е отменено решението по гр.д. № 444/11г. на Д. и е прието за установено по отношение на О. и Д. Х., че наследниците на А. Ф. С., починал на 08.11.1971г. са собственици на описаната нива от 21.994 дка, ІV категория, м. „Ю.”, имот № 003010 в землището на [населено място], общ. Д. и ответниците Х. са били осъдени да предадат владението върху този имот на осн. чл. 108 от ЗС. Посочил е, че според заключението на съдебно-оценителната експертиза пазарната цена на описаната нива към настоящия момент е в размер на 22 000лв.
Съдът е възприел установената практика на ВКС, според която отговорността на продавача за неизпълнение на поетото с предварителния договор за продажба задължение за прехвърляне на собствеността върху уговорената вещ се урежда от общите разпоредби на чл. 79 и сл. от ЗЗД за договорната отговорност. Според същата практика ако продавачът не изпълни виновно задължението си, той отговаря спрямо купувача за произлезлите от неизпълнението вреди, чийто обем се преценява във всеки конкретен случай съобразно правилата на чл. 82 от ЗЗД. Като вреда по см. чл. 82 от ЗЗД следва да се квалифицира и разликата между уговорената в предварителния договор продажна цена и увеличената след сключване на договора пазарна стойност на вещта, изчислена към момента, в който е станала известна невъзможността да се реализира продажбата. С тази разлика патримониумът на купувача несъмнено би се увеличил при сключване на окончателния договор за продажба, и след като неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността препятства подобно увеличение, неполучената разлика подлежи на обезщетяване от продавача по силата на чл. 82 от ЗЗД. Когато продавачът е действал недобросъвестно при поемане на задължението, предвидимостта на увеличението е ирелевантна за обема на договорната отговорност. На такава недобросъвестност на продавача следва да се приравни и знанието му, че вещта е обременена с права на трети лица, което препятства продажбата и нейния вещно-транслативен ефект. Според същата практика на ВКС разпоредбите относно евикцията и в частност тези по чл. 188 и чл. 191 от ЗЗД са приложими съответно и към предварителния договор за продажба, поради което и ако и купувачът е знаел за правата на трети лица върху вещта, то същият не може да търси обезщетение за вредите от отстраняването по силата на чл. 188 от ЗЗД – не само в случай на сключване на окончателния договор, а по аргумент за по-силното основание и на плоскостта на неизпълнения предварителен договор.
Въззивният съд е приел, че в настоящият случай не само продавачът, но и купувачът е знаел, че нивата е съсобствена и продавачът не е бил в състояние да прехвърли самостоятелно собствеността върху цялата нива. С оглед на това е формирал извод, че на ищците не се дължи обезщетение за пропусната полза от неизпълнението на предварителния договор за продажба на имота поради неговото несключване, съизмерима с разликата между продажната цена и увеличената стойност на имота, обект на нестаналата продажба.
При тези съображения съдът е извел извода, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 17 600лв. като обезщетение за имуществените вреди от неизпълнение на предварителния договор за продажба от 10.11.05г., следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съдът преценява, че тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси в изложението на жалбоподателите не са формулирани ясно и точно, съответно не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Само възпроизвеждането на текста на чл.280,ал.1 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че е формулиран правен въпрос. Освен това жалбоподателите не са обосновали и наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване.
В изложението се съдържат подробни доводи за неправилността на въззивното решение на Варненския апелативен съд в обжалваната част. Тези доводи не представляват правни въпроси, а са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според цитираната практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд преценява дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси в изложението и всички доводи в същото на жалбоподателите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т. 3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателите О. Б. Х. и Д. Ф. Х., чрез адв.Ж.В..
Ответниците по касационната жалба Б. Р. А. и Ф. Р. А. са представили писмен отговор по касационната жалба, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от първоинстанционния съд с определение от 12.01.2016 г. по гр.дело № 296/2014 г. на Силистренския окръжен съд особен представител адв.Д. Ч. от АК С.. С отговора по касационната жалба адв. Др.Ч. е поискал от съда да му се определи адвокатско възнаграждение, като ищците-жалбоподатели бъдат задължени да го внесат предварително при условията на чл.47,ал.6 ГПК.
Съдът намира, че в случая на адв.Д. Ч. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за настоящото производство по чл.288 ГПК в размер на 500 лв., съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателите следва да бъдат задължени да внесат по сметка на ВКС посочената сума в едноседмичен срок от съобщението. След внасяне на сумата последната следва да се изплати на адв.Др.Ч..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 90/30.05.2016 г. постановено по в.гр.дело № 189/2016 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 4522/06.07.2016 г., подадена от ищците О. Б. Х., ЕГН [ЕГН] и Д. Ф. Х., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], обл.С., чрез адв. Ж. В..
Определя адвокатско възнаграждение на адвокат Д. В. Ч. от АК С., назначен за особен представител на ответниците по касационната жалба Б. Р. А. и Ф. Р. А. по реда на чл.47,ал.6 ГПК в размер на 500 лв. за производството пред Върховен касационен съд по чл.288 ГПК.
Задължава жалбоподателите О. Б. Х., ЕГН [ЕГН] и Д. Ф. Х., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], обл.С. да внесат на основание чл.47,ал.6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд сумата 500 лв. възнаграждение за особен представител в едноседмичен срок от съобщението. След внасянето му възнаграждението да се изплати на адв. Д. В. Ч. от АК С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: