О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 05.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1861/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 407 ГПК.
Образувано е по частната жалба, подадена от адв. Т. Д.-М., в качеството й на пълномощник на [фирма] против разпореждане № 2160/15.12.2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на В. С. Р. срещу [фирма] за сумата от 4658,88 лв., представляваща командировъчни пари за командировка в Х. по заповед № 15/08.04.2013 г. за периода от 08.04.2013 г. до 14.06.2013 г.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като жалбоподателят излага съображения, че обезщетението за командироване не подлежи на предварително изпълнение по смисъла на чл. 242 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното определение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по издаване на изпълнителен лист е инициирано по молба от 08.12.2014 г., подадена от адв. Р. Д., в качеството му на пълномощник на В. С. Р. за издаване на изпълнителен лист за сумата 4645, 88 лв.- командировъчни средства за командировка в Х. по Заповед № 15/08.04.2013 г. за периода 08.04.2013 г. до 14.06.2013 г. и за сумата от 90, 25 лв. – разноски по делото. С разпореждане № 2160/15.12.2014 г. съдът е уважил молбата по отношение на претенцията за командировъчни и разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумата от 4645,88 лв.,позовавайки се на разпоредбата на чл. 404, т. 1 , предл. 2 ГПК,според която осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на изпълнение.Приел е,че претенцията в частта за разноските е неоснователна, тъй като подадената касационна жалба от [фирма] препятства влизане в сила на решението в частта за разноските и в тази си част същото има характер на определение, което не се ползва от признатото право на предварително принудително изпълнение.
Разпореждането е правилно.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде изпълнителен лист срещу [фирма] за събиране на сумата по посоченото невлязло в сила съдебно решение, по съображения, че е налице чл.404,т.1,предл.2 ГПК и е издаден изпълнителен лист. Според разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК невлязлото в сила осъдително решение на въззивната инстанция подлежи на изпълнение,т.е. то е изпълнително основание.Безспорно от данните по делото е, че присъдената сума се дължи на основание чл. 215 КТ.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242 ГПК,относимо към трудово възнаграждение и заместващо го обезщетение за оставане без работа по чл.225,ал.1 КТ.
Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане,което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2160/15.12.2014 г. по в.гр.д. № 632/2014 г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: