О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 30.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5852/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д. срещу решение № 246 от 14.05.2013 год.на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 212/2013 год.,с което е потвърдено решение № 262 от 21.11.2012 год.по гр.д.№ 203/2012 год. на Кърджалийски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора против З. М. Г. и И. С. Г. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материално-правните въпроси – уговорената обща цена на вещите/движими и недвижими имоти/в предварителния договор,представлява ли пречка за обявяването му за окончателен на част от обектите, предмет на предварителния договор ; допустимо ли е съдът да установи цената на част от обектите,предмет на предварителния договор,т.е. установима ли е от съда цената на отделните обекти;пречка ли е за обявяване на предварителния договор за окончателен наличието на неплатени – непогасени данъчни задължения на недвижимия имот,предмет на предварителния договор и по процесуалноправния въпрос – представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането на наведените във въззивната жалба нарушения в решението на първоинстанционния съд.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – решение № 475/10 год.по гр.д.№ 1311/09 год. на ІІІ г.о. на ВКС,решение № 364/10 год. по гр.д.№ 689/09 год. на ІV г.о.ВКС и решение № 537/10 год.по гр.д.№ 349/09 год.на ІІІ г.о.ВКС .
Ответната страна З. М. Г. и И. С. Г. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което е отхвърлен предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД въззивната инстанция е приела,че предмет на предварителния договор е продажбата на цех за бутилиране,правото на строеж на сградата и оборудването,представляващо машини и съоръжения за съответното производство за което е предназначена сградата,като е определана обща цена.Тъй като не е налице точно посочване на уговорената цена за част от предмета на предварителния договори ,то съдът не може да определя размера на уговорената цена за тази част чрез тълкуване волята на страните и аритметични изчисления.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите два материалноправни въпроси е налице,защото са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС – решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Третият материалноправен въпрос е неотносим,тъй като въззивният съд не е изложил правни изводи в тази насока.Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос, като в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът следва не само да се позове бланкетно на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения „материалноправен и/или процесуалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което не е направено в настоящия случай. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквато също не се сочи, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 246 от 14.05.2013 год.на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 212/2013 год.
Указва на К. Н. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 403,64 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: