О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София 07.01.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2305 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника А. Л. Т., чрез адв. Я. С. против решение № 174/14.02.2018 г. по в.гр.дело № 2956/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 813/15.03.2017 г. по гр.дело № 5534/2016 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е признато за установено, че А. Л. Т. дължи на „Модул” ЕООД гр.Варна, сумата 6215.86 лв. обезщетение за нанесени щети, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 06.09.2015 г. – 15.02.2016 г. в размер на 282 лв., за които е издадена заповед за изпълнение № 923/16.02.2016 г. по ч.гр.дело № 1750/2016 г. на Пловдивския районен съд.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, което е част от касационната жалба, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК се отхвърли изцяло.
В изложението, което е част от касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно, че конкретният случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Модул” ЕООД, чрез адв.В. Т.-М. и адв.Н. М. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск е потвърдено и въззивният съд е препратил към мотивите на основание чл.272 ГПК.
Пловдивския районен съд е приел за установено от приложеното ч.гр.дело № 1750/2016 г. на ПРС и приложените по него писмени доказателства, че на 02.09.2015 г. ищецът „Модул” ЕООД е отдал под наем на ответника А. Т. предоставено му, на лизинг от [фирма] МПС Форд „Фиеста” с рег. [рег.номер на МПС] , предадено му на същата дата и върнато на 09.09.2015 г. с щети, състоящи се в увреждане на десен калник, две врати отдясно, десен праг, десен панел, лява предна врата и ляв калник. Прието е, че щетите са настъпили при ПТП на 06.09.2015 г. по време на управление на автомобила от ответника, без същия да е притежавал валидно свидетелство за правоуправление. Според първоинстанционния съд за автомобила е била налице валидно сключена застраховка „Каско” със ЗАД „Виктория”. Последния е отказал да заплати застрахователно обезщетение за щетите, поради липса у водача на автомобила при настъпването им на валидно свидетелство за правоуправление. Прието е, че съдът е уважил заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК и е издал заповед за изпълнение № 923/16.02.2016 г. за претендираните суми, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника-ответник по иска. Районният съд е приел за установено от изготвеното заключение от 10.01.2017 г. по извършената САТЕ, че вида на щетите по автомобила съответстват на осъществените действия по време на настъпване на процесното ПТП, явило се основание за причиняването им, че стойността им е определена на 6215,86 лв.
Районният съд е приел, че с оглед подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1750/16 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и чл. 415 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на положителния установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от заявителя –ищец „МОДУЛ“ ЕООД.
Прието е, че доколкото от съставените писмени документи, при настъпване на ПТП от контролните органи е установено, че към същия момент водачът А. Т. не е разполагал с валидно свидетелство за правоуправление на МПС, при липса на ангажирани доказателства от негова страна, установяващи обстоятелства сочещи противното ответникът има вина за отпадане на отговорността на застрахователя и по аргумент на чл. 45 от ЗЗД следва да понесе предвидената отговорност за дължимата обезвреда за настъпилите щети.
ПРС е приел, че представения от ответника документ, за който се притендира, че представлява свидетелство за правоуправление не е съставен на български език, не е издаден от компетентния в страната или Европейския съюз орган за това и съответно не е валиден за установяване на притендираното обстоятелство на територията на РБългария. Приел е също с оглед на твърдението, че се касае за свидетелство за правоуправление, издадено от САЩ, които не са страна по международната конвенцията, уреждаща статута и приложимостта на издадени документи в тази област между ратифициралите я държави, е необходимо да се изследва наличието или липса на международен сертификат за валидно удостоверение за правоуправление. Прието е, че такъв по делото не е посочен и представен от ответника. С оглед на тези съображения е формиран извод за основателност на исковата претенция.
Относно размера на същата, като е възприето заключението на САТЕ е приел, че иска е доказан до размера от 6215,86 лв. главница и 282 лв. обезщетение за забава за периода 06.09.2015 г.-15.02.2016 г., изчислена с помощта на електронна програма за изчисляване на законна лихва.
Въззивният съд е преценил за неоснователна жалбата на ответника Т.. Произнесъл се е по изложените в нея съображения, че иска е недоказан тъй като Наказателното постановление издадено въз основа на Протокола за ПТП от 06.09.2015 год. и АУАН № 842309/06.09.2015 год. не е влязъл в сила, тъй като не му е връчен.
Прието е за установено от приложените доказателства по делото пред първата инстанция, че пострадалият автомобил е получен по договор за лизинг между ищеца и трето лица и е предоставен на Т. по договор за наем между страните, че при предаването на автомобила не са констатирани дефекти. Посочил е, че при връщането на същия на 07.09.2015 год. е изготвен приемо-предавателен протокол в който са констатирани щетите по колата, които съвпадат с тези описани в Протокола за ПТП и механизма на СТЕ за същото. Приел е, че дефектите по автомобила се потвърждават и от ответника, дал ги в уведомлението за щети на МПС посочени на л.41 по ч.гр.д. № 1750/2016 год. на ПРС.
Прието е, че тези писмени доказателства не са оспорени пред първата инстанция, поради което същите са достатъчно достоверни за да обосноват участието на жалбоподателя в ПТП причинило щетите на МПС.
Според въззивния съд отговорността на жалбоподателя се обосновава от факта, че представеното пред ПРС нотариално заверено фотокопие от документ за правоуправление не е издадено от компетентен в страната или Европейският съюз орган, че цитирания документ не е надлежно преведен, а САЩ, за които се твърди, че са издатели на свидетелството за правоуправление не са страна по международната конвенция уреждаща статута и приложимостта на издадени документи в тази област между ратифициралите я държави.
Прието е, че нито пред РС, нито пред въззивната инстанция ответникът Т. е представил доказателства за наличие на международен сертификат за валидно удостоверение за правоуправление. С оглед на това е преценен за правилен извода на ПРС, че ответникът не притежава такъв, поради което на може да се изплати и щетата за застрахованото МПС от застрахователя. Посочил е, че това води до ангажиране отговорността на ответника Т. за причинените щети с правно осн. чл.45 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че по делото на ПРС е приложено пълномощното на Т., с което е упълномощен адв. Я. С. да сключи спогодба за причинените на МПС щети до посочен в него размер, че това пълномощно е и признание за настъпилото увреждане – както за механизма на ПТП, чието съществуване по делото е оспорено, така и липсата на легитимно за територията на България свидетелство за правоуправление.
Преценено е, че размера на щетата е правилно установен по заключението на СТЕ, с оглед на което е формиран извод, че иска в уважената му част е основателен и доказан и решението в същата част е правилно и законосъобразно.
При тези съображения въззивния съд е извел извод, че жалбата на ответника е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в уважената част на иска следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя А. Т. за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая въззивното решение в обжалваната част не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението, което е част от касационната жалба. Жалбоподателят Т. е посочил, че въпросният казус и касационното му обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед на принципа на правото, че не следва да се носи отговорност за нещо, което не е санкционирано от закона, като противоправно поведение, постъпка или действие. Така формулиран въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставения въпрос от жалбоподателя не е правен, тъй като не е разрешен в обжалваното въззивно решение. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл.81 ГПК и чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 1260 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 174/14.02.2018 г., постановено по в.гр.дело № 2956/2017 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 8453/19.03.2018 г., конкретизирана с касационна жалба вх. № 10910/11.04.2018 г., подадена от ответника А. Л. Т., постоянен адрес [населено място], ул.”Ц. Б. III О.” №**, ет.*, ап.**, чрез адв.Я. С.
Осъжда А. Л. Т., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], ул.”Ц. Б. III О.” № **, ет.*, ап.** да заплати на „Модул” ЕООД ЕИК 103846775, със седалище и адрес на управление, гр.Варна, район Приморски, кв.“Чайка“, бл.16, вх.В, ет.2, ап.17 сумата 1260 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: