О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
гр. София, 31.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2920 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез процесуалните представители гл.юрисконсулт В.Ф. и ст.юрисконсулт М.П. против решение № 830/07.02.2013 г. по гр. дело № 8448/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.05.2012 г. по гр.дело № 8047/2012 г. на Софийски районен съд. С последното е признато, че ответника [фирма] [населено място] незаконно е уволнил ищцата Й. Т. В. от заеманата длъжност „административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” със заповед № 5/10.01.2012 г. и е отменена и е отменена посочената заповед. Ищцата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – „административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” при ответника [фирма] [населено място]. Със същото решение е осъден жалбоподателя – ответник да заплати на ищцата Й. Т. В. сумата 4 634.88 лв. на основание чл.225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2012 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. какво е съотношението като общи към специални норми между нормите на чл.333,ал.3, вр.пар.1,т.2 и т.6 ДР на КТ и нормата на чл.277, ал.1 ТЗ и приложима ли е нормата на чл.277,ал.1 ТЗ при дефиниране на понятието „предприятие”, съобразно трудовото законодателство, 2. разполага ли холдинговото дружество по чл.277, ал.1 от ТЗ с работодателска власт спрямо работниците и служителите в търговските дружества, в които то участва/ в дъщерните дружества/, 3. при установяване в хода на съдебното производство на статута на организационните структури на синдикалните организации в предприятието необходимо ли е съдът да обсъди уредбата им съгласно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация с оглед на самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставени им с чл.33 от КТ, 4. допустимо ли е обхвата на защитата по чл.333,ал.3 КТ да се разпростре върху членове на синдикалното ръководство на синдикална организация при друг работодател, 5. представлява ли част от трудовото правоотношение членствените правоотношения на работника или служителя със синдикалната организация в предприятието прехвърлител при промяна на работодателя по чл.123,ал.1,т.7 КТ, 6. представлява ли част от трудовото правоотношение качеството член на синдикалното ръководство на работника или служителя в предприятието прехвърлител при промяна на работодателя по чл.123,ал.1, т.7 КТ, 7. преминава ли по реда на чл.123,ал.1,т.7 КТ представителната власт на работниците и служителите, членове на синдикалното ръководство на синдикалната организация в предприятието прехвърлител, спрямо предприятието приобретател, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 8. относно присъждането на обезщетение за периода от време на оставането на ищеца без работа, когато пред първоинстанционния съд съдебното дирене е приключило преди изтичане на заявения с иска 6-месечен период на обезщетението, че е допустимо във въззивното производство събирането на нови доказателства за новонастъпилите обстоятелства – оставането на ищеца без работа до края на периода, че въззивният съд следва да прецени всички представени доказателства по делото, което не е сторил в конкретния случай, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 326/03.08.2010 г. по гр.дело 1498/2009 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК, 9. за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не – решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата Й. Т. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ.
Прието е, че ищцата Й. В. е заемала длъжността „Административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” в дружеството – жалбоподател по трудово правоотношение за неопределено време, считано от 24.05.2011 г. Със заповед № 5/10.01.2012 г., подписана от двамата управители на дружеството трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата. Прието е, че заповедта за уволнение е връчена на 11.05.2012 г., видно от отбелязването в същата.
Установено е от съда възоснова на приложеното щатно разписание от 09.06.2011 г. и заповед № 103/16.08.2011 г. за съкращаване на длъжността заемана от ищцата, че тази длъжност е единствена в предприятието и не е предвидено запазването й, поради което работодателят не е длъжен да извърши подбор, по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ. Извода съдът е обосновал и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводната експертиза, съобразно която не са възлагани трудовите функции от съкратената длъжност на други лица. Установен е размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата В. за месеца предхождащ уволнението е 778,16 лева, съответно размера на обезщетението за времето, през което е останала без работа за периода от 11.01.2012 г. до 11.07.2012 г. е 4668,96 лева.
От правна страна въззивният съд е приел, че ищцата Й. В. и жалбоподателят-ответник са страни по безсрочно трудово правоотношение, действието на което е прекратено от работодателя, поради съкращаване на щата, съгласно утвърдена нова структура на дружеството. Прието е, че основен спорен въпрос по делото е дали при прекратяване на трудовия договор работникът е бил член на синдикалното ръководство в предприятието по смисъла на §1, т.6 от ДР на КТ, което обуславя закрилата по чл.333, ал.3 от КТ.
Прието е, че работодателят може да прекрати действието на трудовия договор при наличие на установените в закона основания и след предварително разрешение от съответните държавни или синдикални органи в случаите на законодателно предвидена закрила на работника или служителя. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.333, ал.3 от КТ според които, в случаите на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
Прието е за установено от събраните по делото писмени доказателства- протокол на проведеното отчетно-изборно събрание на Синдикалната секция на Н. ж. с. при ЦУ на [фирма] от 02.11.2011 г., писмо до управителите на [фирма] от 01.12.2011 г. и удостоверение от 01.12.2011 г. за статута на секцията на КТ „Подкрепа” в [фирма], че секцията на Н. ж. с. е действаща и неин секретар е ищцата.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е секретар в синдикалното ръководство на предприятието още преди преобразуването му чрез отделяне на част от имуществото и утвърждаването на нови структури. За неоснователен е преценен довода на жалбоподателя, че е създаден нов правен субект, поради което ищцата не е член на синдикална организация в новата структура. Според съда обстоятелството, че правата и задълженията по трудовото правоотношение се прехвърлят по реда на 123, ал.1, т.7 от КТ в [фирма] и секцията на синдикалната организация не е прекратена, налага извод, че работникът има представителни функции и в новата структура. Прието е, че запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, запазва и представителните функции на лицата в синдикалната организация, освен ако не са прекратени изрично или упражняването им противоречи на закона.
При тези съображения съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.333, ал.3 от КТ, че липсват доказателства за предварително разрешение от синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, поради което заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
Прието е, че издадената писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 11.01.2012 г., като с писмо вх.№ 34-00-16/10.01.2011 г. до [фирма] е представен списък с ръководствата на синдикалните секции към НЖС „Подкрепа”, сред които е и името на Й. В. като „секретар” в Б.-ТП-ЦУ. Възоснова на тези съображения съдът е извел извода, че страните са били обвързани от трудов договор, който работодателят е прекратил незаконосъобразно, поради което предявения иск за отмяна на уволнението следва да се уважи.
По отношение на втория иск за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението съдът е приел същият за основателен. Ищцата е работила по трудов договор за неопределен срок, поради което предявеният иск за възстановяване й на заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност е основателен.
По предявеният иск с пр.осн. чл.225, ал.1 от КТ съдът е приел за установено, че ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението в размер на 778,16 лева, поради което искът за обезщетение от датата на уволнението – 11.01.2012 г. до 11.07.2012 г. в размер на 4634,88 лева е основателен със законната лихва от подаване на исковата молба 21.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос, поставен в п.7-ми от изложението, който съдът доуточни както следва – преминава ли по реда на чл.123,ал.1,т.7 КТ представителната власт на работниците и служителите, членове на синдикалното ръководство на синдикалната организация при работодателя прехвърлител, спрямо работодателя приобретател и в хипотеза на прехвърлени трудови правоотношения по чл.123,ал.1,т.7 КТ работникът или служителят ползва ли се със закрила по чл.333,ал.3 КТ при прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.2 КТ, когато е член на синдикалното ръководство при работодателя прехвърлител. По този правен въпрос съдебната практика е оскъдна, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По въпросите, поставени в п.п.1-ви до 6-ти съдът намира, че същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси.
Въпросите, формулирани в п.8 и п.9-ти от изложението представляват такива по правилността на въззивното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите съдът следва да прецени при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 830/07.02.2013 г. по в.гр.дело № 8448/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 29140/12.03.2013 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], чрез гл.юрисконсулт В. Ф. и ст.юрисконсулт М. П..
Указва на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 173 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: