О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. София 10.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4863 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. С. Ш., чрез особения представител адв. В. И. против решение № 151/07.08.2017 г. по в.гр.дело № 145/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение№ 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. С. Ш. против [община]-гр.Б. и [фирма], [населено място] искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите: сумата 57 600 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи загуба на ценна дървесина в резултат на неправомерно изсичане на 4 бр. орехови дървета, намиращи се в имот № 145005 в землището на [населено място], м.”К. о.”/”Ю.”/, сумата 684 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба от недобиването на дървесина за огрев от изсечените 4 бр. орехови дървета, както и сумата 12 500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив от изсечените 4 бр. орехови дървета за периода от м.октомври 2009 г. до м.октомври 2014 г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което исковете се уважат.
В изложението са формулирани правните въпроси: първите три въпроса по същността си се свеждат до процесуално правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението и да отговори на оплакванията във въззивната жалба, включително и когато приеме, че някое възражение не е основателно следва ли да го обсъди в мотивите си, 2. вторият въпрос съдът също уточни и конкретизира, съобразно правомощията, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – нарушение на чл.146,ал.1,т.5 и ал.2 ГПК, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. С. Ш. с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 684 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба от недобиването на дървесина за огрев от изсечените 4 бр.орехови дървета. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК обн Д.в.бр.86/2017 г., които са приложими в случая на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявения иск от А. Ш. с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба от недобиването на дървесина за огрев от изсечените 4 бр.орехови дървета е с цена 684 лв. – т.е. до 5000 лв. Следователно на основание чл.280,ал.2 ГПК в указаната редакция на текста по-горе въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за имуществени вреди за сумата 684 лв. не подлежи на касационно обжалване. В тази част се касае за решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение на П. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по предявения иск за имуществени вреди за сумата 684 лв. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди.
Прието е, че в исковата молба се твърди, че А. Ш. е собственик на имот № 145005 в землището на [населено място], местност „К. о.” /„Ю.”/, в качеството на наследник на С. Р. Ш., че в този имот имало четири орехови дървета. Прието е също, че твърденията са, че дърветата били отсечени от служители на ответника [фирма] на 14.09.2009 г. в изпълнение на договор с [община], а служители на общината не са осъществили контрол върху тази дейност.
Съдът е приел за установено от представеното удостоверение за наследници изх. № 51/27.08.2014 г., че А. Ш. е един от наследниците на С. Ш.. Приел е също за установено от решение № 310/17.09.1998 г. на Поземлена комисия [населено място], че на наследници на С. Ш. е възстановен имот № 145005 в землището на [населено място], местност „Ю.”. Посочил е, че съгласно заключението на агрономическата експертиза, имот № 145005 не е трасиран на терена с трайни знаци. Приел е, че според заключението на агротехническата експертиза имот 145005 не е обозначен с трайни знаци по границите и представлява необработена нива, обрасла с трева и храсти, че между имота и реката по скица има път, но на терена реално път няма, че теренът е обрасъл с храсти и къпини, че на място има четири ями с останали корени от дървета, които са орехови, че ямите са в непосредствена близост до реката и попадат по скица в проектирания полски път.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът е приел, че не може да бъде направен извод, че е осъществено пълно и главно доказване на обстоятелството, че в имота, възстановен на наследниците на С. Ш., един от които е ищецът, към 14.09.2009 г., е имало четири орехови дървета. Прието е, че показанията на свидетеля Б. са твърде общи и не кореспондират с данните от експертизите. Посочил е, че няма как свидетелят да идентифицира положението на процесните дървета, след като имотът, възстановен на наследниците на С. Ш., няма ясни граници на терен. Прието е, че съгласно заключението на агротехническата експертиза, ямите, за които се твърди, че са останали от отсечените дървета, попадат по скица в проектирания полски път. Формиран е извод, че евентуалното тяхно отсичане не може да причини вреда на ищеца – липса първият елемент от фактическия състав за търсене на отговорност за вреди.
Според въззивния съд дори и да бъде прието, че ореховите дървета са били в имота, възстановен на наследниците на С. Ш., не са ангажирани никакви доказателства, че дърветата са отсечени именно от работници на втория ответник, по поръка на първия ответник.Изведен е извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени.
По правните въпроси:
Съдът намира, че приложими в случая са разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 57/02.03.2011 г. по гр.дело № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че с разпоредбата на чл.269 ГПК се предвижда, че въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Прието е, че второто изречение на чл.269 ГПК визира неправилните решения, като вид порочни решения от посочените в първото изречение – нищожни и недопустими. Предметът на въззивното производство се определя от искането на страната във въззивната жалба. По правилността на решението въззивната инстанция в рамките, очертани от въззивната жалба осъществява решаваща дейност, тъй като е съд, който разглежда и разрешава спора по същество. Като инстанция, решаваща спора по същество тя е длъжна да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС.
С т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Вторият правен въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя-ищец.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 8165/19.10.2017 г., подадена от ищеца А. С. Ш., [населено място], Пловдивска област, ул.”28-ма” № 5, чрез адв.В. И. в частта, с която е обжалвано решение № 151/07.08.2017 г. по в.гр.дело № 145/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. С. Ш., ЕГН [ЕГН] против [община], [населено място] и [фирма] [населено място] за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 684 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуба от недобиването на дървесина за огрев от изсечените 4 броя орехови дървета, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане и прекратява производството по делото в тази част.
Допуска касационно обжалване на решение № 151/07.08.2017 г. по в.гр.дело № 145/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1463/14.11.2016 г. по гр.дело № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. С. Ш. ЕГН [ЕГН] против [община], [населено място] и [фирма] [населено място] искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 57 600 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба на ценна дървесина в резултат на неправомерно изсичане на 4 броя орехови дървета, намиращи се в имот № 145005 в землището на [населено място], м.”К. о.” /„Ю.”/ и сумата 12500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив от изсечените 4 броя орехови дървета за периода от м.октомври 2009 г. до м.октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане по касационна жалба вх. № 8165/19.10.2017 г., подадена от ищеца А. С. Ш., чрез адв. В. И..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: