Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
София, 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6604 по описа за 2014 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 421/24.03.2015 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. И.Н. – пълномощник на Б. З. С., против решение № 1479/17.07.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1231/2014 год.,с което е потвърдено решение № 847 / 27.02.2014 г. по гр.д. № 8949/2013 г. на Пловдивски районен съд ,с което е отхвърлен предявеният от Б. З. С. срещу А. Т. Д. иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.чл.284,ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 24 000 лв.,частичен иск от общо 90 000 лв.,представляваща неотчетена цена, получена от продажбата на следния недвижим имот: ? ид. части от ? ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784,530,983 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03,06,2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], ул. „Д-р И. К.” № **, с площ на имота застроен и незастроен от 331 кв.м. , в кв. 19, парцел 7-983 , както и ? ид. част от приземен етаж , с идентификатор № 56784,530,983,1 със застроена площ от 131 кв.м., брой етажи 4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна и целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 56784,530,983,1,1 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03,06,2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], ул. „Д-р И. К.” № **, ет. 2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземления имот, с предназначение на обекта: жилищна сграда, брой нива :1, с площ от 95 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, обективирана в нотариален акт № 121, том 1, рег. № 1906, н.д. № 109/2010 г. , ведно със законната лихва върху посочената по-горе суми от 29.05.2013 г. до окончателното и изплащане.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуално-правен въпрос – следва ли съдът да приеме удостовереното изявление в нотариалния акт за покупко-продажба на едно и също лице,в качеството му на валидно упълномощен пълномощник на продавача и купувач,за извършено плащане на продажната цена преди подписването му,за обвързващо съда,при липса на други убедителни и категорични доказателства за факта на получаване на претендираната сума от упълномощителя.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: Нотариалният акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса – прочитане, одобряване и подписване на акта,т.е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия.Доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата ,в която част нотариалния акт има характер на частен документ.Въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства. Доказателствената сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на страните относно цената могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.),ако е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство и въз основа на него да бъдат допуснати исканите свидетели.
По касационните основания
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради противоречие с процесуалния закон и необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е възприел изводите на първоинстанционния съд и без да отговори на оплакванията и доводите във въззивната жалба относно доказателствената сила на нотариалния акт при непредставяне от ответникът на предварителния договор за продажба на недвижимия имот,доказващ плащането на сумата е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.79 във вр.чл.284,ал.2 ЗЗД.Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения частичен иск. Претендират се разноски.
Ответната страна А. Т. Д.,чрез процесуалните си представители адв. М.Д. и адв.В.В., е взела становище по касационните оплаквания. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно,тъй като ответникът не е получил пари по прехвърлителната сделка,по която е действал от името и за сметка на своя доверител – наследодателя на ищеца,поради което за него не е възникнало задължение да предава претендираната от ищеца сума.Претендира разноски.
Пред първоинстанционния съд ищецът Б. З. С.,като единствен наследник на покойния си баща – З.С. е предявил против А. Т. Д. иск за осъждането му да заплати сумата от 24 000 лв., като частичен иск от общо 90000 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на покойния му баща,починал на 16.07.2012 г., продажна цена по договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 121, том 1, рег. № 1906, н.дело № 109/2010 г. , която продажна цена е получена по силата на договор за поръчка , ведно със законната лихва върху посочената по-горе суми от датата на депозира на ИМ – 29.05.2013 г. до окончателното и изплащане.В исковата молба е посочено, че на 30.09.2010 г. бащата на ищеца, представляван от пълномощника си А. Д. продава на последния следния свой съсобствен недвижим имот: ? ид. части от ? ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784,530,983 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03,06,2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], ул. „Д-р И. К.” № **, с площ на имота застроен и незастроен от 331 кв.м. , в кв. 19, парцел 7-983 , както и ? ид. част от приземен етаж , с идентификатор № 56784,530,983,1 със застроена площ от 131 кв.м., брой етажи 4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна и целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 56784,530,983,1,1 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03,06,2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], ул. „Д-р И. К.” № **, ет. 2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземления имот, с предназначение на обекта: жилищна сграда, брой нива :1, с площ от 95 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота,която продажба е обективирана в нотариален акт № 121, при продажна цена 90 000 лв.Между бащата на ищеца и ответника бил сключен договор за поръчка по силата, на който за ответникът възникнало задължение да предаде сумата от 90000 лв., представляваща продажната цена на процесния имот.Ответникът е оспорил предявения иск в депозирания писмен отговор, с твърдения че , между наследодателя на ищеца и него е сключен предварителен договор на 15.05.2010 г. за покупко – продажба на процесния имот, в който изрично било отбелязано, че продажната цена от 100 000 евро е изплатена на продавача при подписване на договора,а в нотариалния акт е записано, че продажната цена била заплатена изцяло преди подписването му,поради което създаденото мандатно правоотношение между наследодателя на ищеца и него се е отнасяло само за нотариалното изповядване на сделката, а не и за получаване на продажната цена по нея.
Съдът е приел за безспорно , че ответникът е приел да представлява собственика на процесния имот и наследодател на ищеца – З. С.. Наличието на договора за поръчка е установил от съдържанието на упълномощителната сделка от 24.09.2010 г. и съдържанието на нотариалния акт от 30.09.2010 г., в който е оформена продажбата, където е записано, че пълномощникът А. Д. действа от името и за сметка на упълномощителя С.,който факт не се отрича от ответника.Приел е,че не са ангажирани доказателства,че ответникът е получил вместо С. цената по сделката,позовавайки се на доказателствената сила на нотариалния акт,в който изрично било посочено,че продажната цена е била заплатена преди подписването на нотариалния акт.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приела, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни правни изводи,че е налице мандатно правоотношение,като ответникът е бил упълномощен от наследодателя на касатора – ищец да извърши продажба на собствения му недвижим имот. Пълномощникът разполага с правата,които са му делегирани от упълномощителя, касателно прехвърлянето на собствеността на имота и получаването на цената за него. В самия нотариален акт е посочено, че същия продава сам на себе си/тъй като това право му е било дадено от собственика на имота/процесния недвижим имот, а цената на имота е била заплатена на самия продавач преди подписването на договора,а по смисъла на нормата на чл.292 от ЗЗД всички права по договора при наличие на пълномощник настъпват в правната сфера на упълномощителя.Приел е,че пълномощника е продал от името и за сметка на продавача,но тъй като сумата е била платена преди подписването на договора, то пари при пълномощника не са постъпвали,поради което същия не следва да предава пари на доверителя си.Изложил е,че получаването на пари или вещи при договора за поръчка представлява обикновено държане от страна на довереника на вещи или пари на доверителя,които същия следва сам да предаде.Приел е,че не е установено по делото да са получавани пари от упълномощеното лице за сметка на упълномощителя,поради което същия не следва и да предава такива,тъй като парите са постъпили в патримониума на наследодателя на ищеца в един по-предишен момент,който е предхождал извършването на сделката и ответникът не е имал какво да отчита на доверителя си.
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение е неправилно,като постановено в отклонение от задължителната практика. Въззивното решение следва да се касира и спора да се разреши от състава на Върховния касационен съд.
По делото е установено, че А. Д. е приел да представлява,наследодателя на ищеца. Наличието на договора за поръчка се установява от съдържанието на упълномощителната сделка и съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, където е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя,като договаря сам със себе си. А. Д. не отрича, че е действал като пълномощник на продавача по продажбената сделка, но отрича да е получил вместо него цената,тъй като същата била изплатена преди подписване на нотариалния акт,а именно към датата на подписване на предварителния договор за покупко-продажба на същия недвижим имот – 15.05.2010 год.и служещ като разписка.
При тези данни, необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че не е установено по делото да са получавани пари от упълномощеното лице за сметка на упълномощителя,поради което същия не следва и да предава такива,тъй като парите са постъпили в патримониума на наследодателя на ищеца в един по-предишен момент,който е предхождал извършването на сделката и ответникът не е имал какво да отчита на доверителя си. По делото не съществуват писмени доказателства, които да кореспондират помежду си и от които да се направи безспорен извод за верността на изявленията на страните по нотариалната сделка, в частта относно платената и получена цена от 90 000 лв. от една страна и от друга – за действително платената за продажбата на имота сума.На първо място в сключения предварителен договор от 15.05.2010 г. като продажна цена е посочена сумата от 100 000 евро,а в нотариалния акт е материализирано изявление за плащане по-рано на продажна цена от 90 000 лв. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Предварителния договор е изключен като доказателство,а други доказателства за това не са представени,поради което ответника Д. следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 24 000 лв. ,на основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.чл. 284, ал. 2 ЗЗД.Основателна е и претенцията на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът следва да заплати на насрещната страна направените и надлежно удостоверени съдебно-деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3 850 лв./три хиляди осемстотин и петдесет лева/.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1479/17.07.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1231/2014 год. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА А. Т. Д.,ЕГН [ЕГН],с адрес – [населено място], [улица] да заплати на Б. З. С.,ЕГН [ЕГН],с адрес – [населено място],ул.”Д-р И. К.”№ **,ет.3 ,на основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.чл.284,ал.2 ЗЗД, сумата 24 000 лв.,частичен иск от общо 90 000 лв.,представляваща неотчетена цена, получена от продажбата на следния недвижим имот: ? ид. части от ? ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784,530,983 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03,06,2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], ул. „Д-р И. К.” № **, с площ на имота застроен и незастроен от 331 кв.м. , в кв. 19, парцел 7-983 , както и ? ид. част от приземен етаж , с идентификатор № 56784,530,983,1 със застроена площ от 131 кв.м., брой етажи 4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна и целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 56784,530,983,1,1 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03,06,2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], ул. „Д-р И. К.” № **, ет. 2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземления имот, с предназначение на обекта: жилищна сграда, брой нива :1, с площ от 95 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, обективирана в нотариален акт № 121, том 1, рег. № 1906, н.д. № 109/2010 г. , ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума от 29.05.2013 г. до окончателното и изплащане и съдебно-деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3 850 лв./три хиляди осемстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: