Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. София, 15.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 11 май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 5173 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Помощно училище интернат “И. В.” [населено място]”, чрез адв.Ж. К. против решение №263/09.06.2014 г. по в.гр.дело № 373/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 252/27.03.2014 г. по гр.дело № 2617/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Д. Д. Х. със заповед № 70/05.06.2013 г. на Директора на ПУИ „И. В.” [населено място], издадена на осн.чл.190,ал.1,т.7, вр.чл.187,т.10, вр.чл.188,т.3 КТ и чл.195,ал.1 КТ, и чл. 147,ал.1,т.8 от Правилника за прилагане закона за народната просвета, с която е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” на ищцата Д. Д. Х. и на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, вр.чл.190,ал.1,т.7 и чл.188,т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с нея, като е възстановена ищцата на длъжността, заемана преди уволнението –„старши възпитател” в ПУИ”И. В.” [населено място].
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Х. не е изразила становище по жалбата.
С определение № 321/04.03.2015 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос – по приложението на чл.189,ал.1 КТ и критериите за преценка тежестта на нарушението – съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато:
– на работника са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, които са умствено изостанали и имат специфични потребности за наблюдение, грижи, възпитание и надзор,
– с оглед характера на дейността и статута на работодателя-помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност и особени потребности се изискват безупречна репутация и обществено доверие и последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, репутацията и доверието на това училище,
– са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за детето/децата/ от помощното училище, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от Д. Д. Х. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата със заповед № 70/05.06.2013 г. на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение. Ищцата Д. Х. е заемала длъжността „старши възпитател“ в ПУИ „И. В.“ [населено място]. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №70/05.06.2013 год. на директора на ПУИ „И. В.”гр. П. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл.190 ал.1, т.7 и чл.188, т.З КТ, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е описано извършеното дисциплинарно нарушение – на 14.05.2013 год., след 19.00 часа, в качеството си на възпитател на І-ва интернатна група, ищцата научила, че ученикът от същата група С. Х. Ш. – дете с увреждане със специални образователни потребности е изпил седем хапчета (таблетки) от лекарството „Физиотенс”. Същото е направил и ученикът К. Н. Д. – 20-годишен, но от ІІ-ра интернатна група, намиращ се под надзора на гл. възпитател Х. Д.. Вместо да изпълни служебните си задължения и незабавно да потърси адекватна медицинска помощ ищцата отишла до намиращата се наблизо аптека, за да пита за какво са тези лекарства. Немедицинско лице – аптекар дал съвет да се даде кисело мляко на двете пострадали деца и да се накарат да повръщат. След това ищцата предала намиращия се под неин надзор ученик на нощния възпитател и спокойна напуснала училището. Никъде не отразила станалия инцидент. По пътя към дома си обсъдила с колежката Д. и решила да се обади на личния си лекар и да попита какво би станало с човек, ако изпие тези дози хапчета. Научавайки, че веднага трябва да се извика спешна помощ, тя не го направила, нито нейната колежка. Колежката й Д. се обадила на зам. директора, а не на директора. Ищцата се прибрала спокойна в къщи.
Съдът е приел, че в мотивите на процесната заповед е отразено, че ищцата Х. е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно: чл.129е, ал.1, т.8 от Правилника за прилагане закона за народната просвета, че е посочено, че с цялостното си бездействие, състоящо се в неадекватно поведение, липса на отговорно поведение в критична ситуация, свързана с живота и здравето на ученик, за който е пряко отговаряла, е допуснала живота на ученика С. Ш. да бъде поставен под опасност и само благодарение на навременната и адекватна реакция на зам. директора на училището и своевременно оказана му медицинска помощ, видно от Епикриза от МБАЛ-П. от дата 16.05.2013 год., животът му е бил спасен.
Приел е, че заповедта е връчена на ищцата, при надлежно оформен отказ за получаването й, с имената и подписите на трима свидетели, в 14,55 часа на 05.06.2013 год.
Въззивният съд е приел, че преди да наложи на ищцата дисциплинарното наказание „уволнение”, работодателят-ответник е поискал от нея да представи писмените си обяснения за случилото се на 14.05.2013 год. с ученика С. Ш..
Прието е, че от правилника за дейността на училището е установено, че лицата, заемащи длъжностите „младши възпитател”, „възпитател”, „старши възпитател” и „главен възпитател” имат задължение да отговарят за опазване здравето и живота на децата и учениците.
Като е взел предвид Правилника за вътрешния трудов ред въззивният съд е приел за установено, че лицата, заемащи длъжностите „младши възпитател”, „възпитател”, „старши възпитател” и „главен възпитател” имат задължения да следят и отговарят за редовно присъствие на учениците в следобедните занимания и вземат необходимите мерки при направени нарушения. Да се грижат за живота, хигиената и здравословното състояние на учениците. Възпитателите също така следят и отговарят за редовното присъствие на учениците в следобедните занимания и вземат необходимите мерки при направени нарушения. Те също се грижат за живота, хигиената и здравословното състояние на учениците. Дежурният на двора възпитател се грижи за сигурността, спокойствието и здравето на учениците и при необходимост информира на тел.112 и училищното ръководство.
Въз основа на раздел 3 на Правилника за осигуряване на безопасни условия на обучение, възпитание и труд за учебната 2012/2013 год., приет от Педагогически съвет с Протокол №3/19.09.2012 год. е прието, че отговорност за здравето и живота на учениците по време на учебни занятия носят учителите – класни ръководители, дежурни учители и възпитатели, помощен персонал – в рамките на техните задължения. За опазване на децата по време на следобедните занимания от 12,20 часа до 20,30 часа отговарят дневните възпитатели, като спазват изискванията за неотлъчна работа с тях.
Прието е, че задължение за грижа и опазване на живота, хигиената и здравословното състояние на учениците е включено и в Длъжностната характеристика за длъжността старши възпитател.
Въз основа на прието заключение на съдебно-медицинската експертиза съдът е приел за установено, че се касае за случай на остро екзогенно отравяне с медикамента Физиотенс 0,4 мг от групата на антихипертензиви на дете на 13 години, че състоянието, в което се е намирало детето С. Ш. непосредствено след приема на лекарствата е било незадоволително общо състояние със сиптоми на отравяне с Физиотенс -кардиотоксичен, общотоксичен и кардиоцирколаторен, отговарящи на ІІ-ра степен на отравяне с Физиотенс, че състоянието е остро заболяване, изискващо хоспитализация, преглед и лечение, целящо очистване на стомаха, чревния тракт, предотвратяване на резорбцията в кръвта, даване на антидот, органопротекция, според клиничното състояние на клиента. Приел е, че според вещото лице, хоспитализация, лечение и наблюдение е било необходимо, тъй като пациентът е в детска възраст, има физиологични особености на организма, обуславящи по-тежко клинично протичане на отравянето, че извършеното провокирано повръщане, веднага след приема е отстранило отровата от стомаха, но не е било достатъчно да предотврати резорбцията в кръвта без даване на антидот, а такъв в случая не е даден.
Въз основа на показанията на ищцата съдът е приел, че същата е поискала информация от фармацевт, работещ в аптека, находяща се близост до училището, за действието на лекарството, че няма данни да е съобщено за приета конкретна доза. Посочил е, че извършените действия след консултацията с личния лекар д-р К. 1.30 часа след отравянето са в пълен обем – предприето е повикване на Спешна медицинска помощ, извършен преглед от фелдшер, поставена е спешна диагноза Медикаментозна интоксикация и хоспитализация в СО и II ДО с интензивен сектор на МБАЛ АД П., че детето е консултирано с токсиколог по време на лечението.
От правна страна съдът е приел, че на 14.05.2013 год. ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в цитираните в процесната заповед нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и в длъжностната й характеристика. Приел е също, че дисциплинарното нарушение, описано в процесната заповед е констатирано и се доказва от писмените й обяснения, от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според съда ищцата Д. Х., като старши възпитател е допуснала да бъде поставен под опасност живота и здравето на 13-годишния ученик С. Ш., за когото пряко е отговаряла, като старши възпитател. Преценено е за неоснователно възражението на ищцата, че изложеното в уволнителната заповед не отговаря на истината, както и възражението за неспазване на процедуратата по чл.193 от КТ. За да направи извода съдът е приел за установено, че преди налагането на дисциплинарното наказание „Уволнение”, работодателят е изискал от ищцата да му даде писмени обяснения и че същата е дала такива на 15.05.2013 год. и на 05.06.2013 год. Посочил е, че не са изтекли преклузивните срокове по чл.194 ал.1 от КТ – нарушението е открито от работодателя на същата дата – 14.05.2013 г. и от този момент до 05.06.2013 год., когато е издадена заповедта за уволнение, не е изтекъл двумесечния срок, предвиден в чл.194 ал.1 от КТ. Според въззивния съд заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание – уволнение на ищцата, е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити и, че отразеното в мотивите е доказано от събраните доказателства по делото.
Преценил е за неоснователно възражението на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и постановяването му при наличие на съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд е приел, че в случая е налице несъответствие между извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение и наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение. За да направи извода е взел предвид, че ищцата е с чисто дисциплинарно минало, че работи в ответното училище от 1985 година, че се ползва с добро име и авторитет сред колегите си, че децата я обичат и търсят, като дори я наричали „мамче“, в каквато насока са и събраните по делото гласни доказателства. Прието е, че на 14.05.2013 год., ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина и не е преценила правилно сериозността на проблема с погълнатите от 13-годишното момче медикаменти и вместо да се обади веднага на Спешна медицинска помощ е предприела заедно с другата възпитателка други действия. Според въззивния съд от значение е обстоятелството, че ищцата не е бездействала, проявила е активност, която макар и забавена, в крайна сметка е довела до правилния резултат, а именно постъпването и настаняването на детето в лечебното заведение. Съдът е взел предвид, че след извършена консултация с аптекарката ищцата, макар и да не е съобщила за броя на погълнатите таблетки, тъй като не могла със сигурност да установи е изпълнила препоръката й да накара децата да повръщат, че съобразно заключението на СМЕ е установено, че това провокирано предизвикано повръщане в случая е от изключително важно значение, тъй като е изчистило отровата от стомаха на двете деца, че след това ищцата е наблюдавала децата, тяхното поведение и състояние. Прието е, че ищцата и другата възпитателка, и нощните възпитатели, не са забелязали някаква промяна или тревожни признаци в състоянието им. Съдът е съобразил и обстоятелството, че ищцата и нейната колежка, не са направили опит да прикрият случилото се, че са разказали за инцидента на нощните възпитатели, предупредили са ги да наблюдават децата, че след като са си тръгнали от работа, по пътя, двете възпитателки са продължили да се вълнуват от случилото се и да го анализират и са се усъмнили, че в конкретния случай не са направили всичко необходимо, че е проявила активност, като се е обадила на личния си лекар за консултация и след като е разбрала, че е трябвало да извикат спешна помощ, тъй като на децата трябва да се направи промивка, свидетелката Д. се обадила на ръководството на училището в лицето на помощник-директора К., която се е обадила на тел.112 за Спешна медицинска помощ. Въззивният съд е приел, че през цялото време след узнаването за погълнатите лекарства, ищцата е проявявала активна грижа за пострадалото дете С. Ш. и за другото момче, че макар и не най-правилната, най-бързата и най-адеквата реакция за случая активност от страна на ищцата в правилната посока е проявена.
За неоснователни са преценени доводите на ответника,че работодателя не е следвало да съобразява обстоятелствата при които е извършено нарушението тъй като ищцата приемайки да работи в това училище била наясно с условията на труд. Приел е, че случая работодателят е следвало да съобрази обстоятелствата при извършване на нарушението, стресовата среда, в която ищцата работи, като старши възпитател в помощното училище интернат, където се полагат грижи за деца с увреждания и със специални потребности. Според въззивния съд работодателят не е съобразил обстоятелството, че този ден двете възпитателки са имали проблеми и с други ученици в училището, които са били употребили алкохол и са били превъзбудени.
Преценено е за неоснователно оплакването на ответника, че ищцата не е изпълнила задълженията си, че просто е чакала да свърши работното време и предавайки децата на нощната смяна си е тръгнала. За да направи извода съдът е взел предвид установените факти по делото, че на децата своевременно е оказана медицинска помощ и ,че са хоспитализирани в резултат на което няма настъпили последици за здравословното им състояние, че с оглед на това на ищцата не може да й се вмени бездействие или неглижиране на проблема или пък нехайство за децата и здравословното им състояние или спасяване на живот на дете по причини извън нея.
Съдът е приел за неоснователно оплакването на ответника, че работодателя е преценил тежестта на извършено нарушението, особено когато става въпрос за живота на негов ученик, изцяло преценил обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на ищцата. Посочил е, че в случая налагането на друго дисциплинарно наказание би било напълно адекватно и съотносимо към извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, тъй като „дисциплинарното уволнение“ е най- тежкото дисциплинарно наказание.
Въззивният съд е направил извода, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ и е издал незаконосъобразна заповед, която следва да се отмени. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
По правния въпрос:
С решение № 167/14.05.2013 г. по гр.дело № 1102/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколкото те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Прието е, че следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В тази насока е разрешението на правния въпрос в решение № 163/13.06.2012 г. по гр.дело № 564/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 227/29.06.2012 г. по гр.дело № 1417/2011 г. на ВКС III г.о., решение № 516/28.06.2010 г. по гр.дело № 94/2009 г. на ВКС, III г.о., всички постановени по чл.290 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е в нарушение разпоредбите на чл. 189,ал.1 ГПК.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че наложеното от работодателя наказание е несъразмерно тежко с оглед извършеното дисциплинарно нарушение от ищцата Д. Х.. Въззивният съд не е съобразил характера на нарушените трудови функции от ищцата Х., обществената им значимост и неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят при неизпълнението на трудовите задължения. Съдът не е преценил, че трудовите функции на ищцата, заемаща длъжността „старши възпитател” в Помощно училище интернат”И. В.” са свързани с опазване живота, здравословното състояние, хигиената на децата и учениците в училището. Трудовите функции са с висока обществена значимост, тъй като се осъществяват при работодател със специфичен статут, обуславящ и спецификата на трудовите функции за длъжността „старши възпитател” – касае се за помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност. Потребностите на децата в училището изискват специални грижи, надзор и възпитание, съответно безупречна репутация на Помощното училище, като институция и състав на персонала. Именно с оглед спецификата на училището, в което работи ищцата съдът преценява, че извършваните трудови функции от същата са свързани с висока степен на отговорност при изпълнението им.
Установено е по делото, че ищцата, заемаща длъжността „старши възпитател” при жалбоподателя Помощно училище интернат „И. В.” [населено място] на 14.05.2013 г. в качеството си на възпитател е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187,т.10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение – чл.129е, ал.1, т.8 от Правилника за прилагане закона за народната просвета, проявила е неадекватно поведение, съответно липса на отговорно поведение в критична ситуация, свързана с живота и здравето на ученик, за който е пряко отговаряла и е допуснала живота на ученика С. Ш. да бъде поставен в опасност. По категоричен начин са установени фактите по делото, че на 14.05.2013 г. след 19.00 часа ищцата в качеството си на възпитател на първа интернатна група научила, че ученик от групата С. Х. Ш., който е бил дете с увреждане със специални образователни потребности е изпил седем хапчета от лекарството „Физиотенс”, че същото е направил и ученикът К. Д. 20-годишен от втората интернатна група. Ищцата не е изпълнила служебните си задължения незабавно да потърси медицинска помощ, а отишла до намиращата се наблизо аптека, за да попита какво представляват тези лекарства и немедицинско лица-аптекар дал съвет да се даде кисело мляко на двете пострадали деца и да се накарат да повръщат. След това ищцата предала намиращия се под неин надзор ученик на нощния възпитател и напуснала училище, като не отразила станалия инцидент в съответните документи в училището. Установен е факта, че на път за дома си ищцата обсъдила с колежката си Д. станалото и се обадила на личния си лекар, за съвет. След като научила, че веднага трябва да се изиска спешна помощ ищцата не го направила, а колежката й Д. се обадила на Зам.директора на училището, а ищцата се прибрала в къщи. Установено е, че Зам.директора на училището се обадил на тел.112 и на място в училището пристигнал екип на Спешна помощ, който отвел детето в болничното заведение, където му е оказана съответната медицинска помощ.
От заключението на изслушаната СМЕ е установено здравословното състояние на ученика в резултат на погълнатия медикамент. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза състоянието на детето непосредствено след приема на лекарството е следното – остро заболяване изискващо хоспитализация, преглед и лечение, целящо очистване на стомаха, чревния тракт, предотвратяване на разорбцията в кръвта, даване на антидот/противоотрова/, органопротекция според клиничното състояние на клиента. Становището на вещото лице е, че са касае за случай на остро екзогенно отравяне с медикамента Физиотенс 0.4 мг.от групата на антихипертензиви на дете на 13 години, че е необходима хоспитализация, лечение и наблюдение на детето. Това е наложително с оглед детската възраст и физиологичните пособености на организма, обуславящи по-тежко клинично протичане на отравянето.
Съдът преценява, че извършеното дисциплинарно нарушение от ищцата е особено тежко с оглед характера на трудовите й функции, свързани с висока степен на отговорност при изпълнение на работата, свързани с опазване живота, здравословното състояние, хигиената на ученик в училище със специален статут – Помощно училище интернат. При преценка тежестта на дисциплинарното нарушение въззивният съд не е съобразил, че същото ще доведе до неблагоприятни последици за работодателя относно репутацията и общественото доверие към същия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание уволнение с атакуваната заповед е съответно на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Този извод не се променя от останалите, установени по делото обстоятелства, а именно – чистото дисциплинарно минало и доброто име сред колегите. Заповедта за уволнение на ищцата е законосъобразна, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ са неоснователни.
С оглед нарушението на разпоредбите на чл.189,ал. 1 КТ, въззивното решение, с което исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 са уважени следва да се отмени и делото да се реши по същество. Предявените искове с пр.-осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни.
Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 1240 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло решение № 263/09.06.2014 г. по в.гр.дело № 373/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо това постановява
Отхвърля предявените от Д. Д. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 против ПУИ”И. В.” [населено място], [улица] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Д. Д. Х. със заповед № 70/05.06.2013 г. на Директора на ПУИ”И. В.” [населено място], издадена на основание чл.190,ал.1,т.7 КТ, вр.чл.187, т.10, вр.чл.188,т.3 и чл.195,ал.1 КТ и чл.147, ал.1,т.8 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, с която е наложено дисциплинарно уволнение на ищцата Д. Д. Х. и на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ, вр.чл.190,ал.1,т.7 и чл.188,т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата и за възстановяване на Д. Д. Х. на заеманата преди уволнението длъжност – „старши възпитател” в ПУИ „И. В.” [населено място].
Осъжда Д. Д. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 да заплати на ПУИ”И. В.” [населено място], [улица] сумата 1240 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: