Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София, 09.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6193 по описа за 2013 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 92 от 22.01.2014 год. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Г.Г. – пълномощник на К. [населено място],обл.П., против въззивно решение № 384/09.07.2013 г. постановено по гр.д.№ 575/2013 г.на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 557/29.03.2013 год.по гр.д.№ 7197/2012 год. на Плевенски районен съд,с което са уважени предявените от А. А.А. от [населено място], област П. против К. [населено място], област П. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси – представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти ; какво трябва да е съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в множеството решения по чл.290 ГПК /№ 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о.; № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г., ІІІ г.о.; № 385 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., ІІІ г.о.; № 700 от 6.12.2010 г.по гр.д.№ 304/2010 г.,ІІІ г.о./ и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/т.2/. Прието е, че с оглед задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл.146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, който трябва задължително да включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната квалификация на правата, насрещните права и възражения на ответника и признаваните от него права и обстоятелства, нуждаещите се от доказване факти и обстоятелства, указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и указание за това кои от твърдените от страните факти се нуждаят от доказване, а те не сочат доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл.147 ГПК. При липсата на надлежен доклад не настъпва преклузията на закона и направено доказателствено искане за пръв път във въззивната жалба е допустимо на основание чл.266, ал.3 ГПК. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
По касационните основания
В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора след събиране на отказаните доказателства.Претендира разноски.
Ответната страна А. А. А. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по касационните оплаквания.
С обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е изпълнил указанията на съда, дадени му с доклада по чл.146 ГПК, а именно, че в негова тежест е да докаже, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” е законосъобразна, поради което на основание чл.272 ГПК изводът на районния съд за налагане на дисциплинарното наказание извън сроковете по чл.194, ал.1 КТ е правилен.Въззивната инстанция не е приела и представените от работодателя доказателства за изпълнение на процедурата по посочената разпоредба, въпреки направеното възражение във въззивната жалба относно допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.146,ал.1,т.3 ГПК,като се е позовал на забраната по чл.266,ал.1 ГПК.
В съответствие с дадения отговор по поставените процесуалноправни въпроси решението е неправилно.
При постановяването му въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Приел е,че изготвения от първоинстанционния съд доклад е в съответствие с разпоредбата на чл.146 ГПК,като съдът е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна – указал е кои са релевантните за спора факти и как се разпределя доказателствената тежест,поради което е отказал да приеме писменните доказателства,представени с въззивната жалба. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е поправено от въззивния съд.В настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК,тъй като първоинстанционният съд не е направил доклад,съобразен с разпореденото в чл.146 ГПК.Възпроизвел е изложенията в исковата молба и в отговора по чл.131 ГПК дословно,но не е изяснил за кои обстоятелства страните не спорят,нито за кои факти не сочат доказателства,поради което не е разпределил и доказателствената тежест.По този начин делото е останало неизяснено,което се е отразило и върху правилността му.
С оглед разпоредбата на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд, който да съобрази указаните пороци на решението – ненадлежен доклад, допускане и събиране на нови доказателства, без съобразяване с ограниченията на чл.159, ал.1 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 384/09.07.2013 г. постановено по гр.д.№ 575/2013 г.на Плевенски окръжен съд .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: