О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София 07.01.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2499 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Е. А. К., чрез адв.Д. К. срещу решение № 95/12.03.2018г. по в. гр. дело № 126/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд гр.Панагюрище по гр.дело № 321/2017 г., с което е възложено упражняването на родителските права по отглеждането и възпитанието на детето С. И. В. и на детето И. И. В. на бащата и законен представител И. И. В., определено е местоживеене на всяко от децата местоживеенето на бащата И. В., определен е режим на лични контакти на Е. А. К. с всяко от децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата И. В. не е в платен годишен отпуск, осъдена е Е. А. К. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на основния, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие на съответната месечна вноска. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск от И. И. В. се отхвърли.
В изложението са формулирани въпросите: 1. с оглед установените по делото факти, установява ли се бащата да е полагал редовно грижи за децата и има ли той родителски капацитет да се грижи и възпитава децата, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК,респективно когато докладът му е непълен или неточен, 3. при иск с правно основание чл.59,ал.9 СК и разпределение на доказателствената тежест, ищеца или ответника следва да установява наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които мерките относно упражняването на родителските права спрямо децата подлежат на промяна, 4. следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите, и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК. Поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са ППВС № 1/74 г. на ВС, т.решение № 1/17.07.2001 г. по т.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.решение № 1/09.12.2013 г. по дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. И. В. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.59, ал.9 СК.
От фактическа страна е прието за установено, че с влязло в сила решение от 14.07.2004 г. по гр.дело № 68/2004 г. на Панагюрския районен съд бракът между ответницата – сега жалбоподател Е. В. и ищеца И. В. е прекратен, като е обявено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца С. И. В. и И. И. В. е било предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата и е присъдена издръжка.
Прието е, че въз основа на сключена съдебна спогодба от 2013 година е увеличен размера на издръжката на 85 лева месечно за всяко дете.
Прието е също за безспорно, че от втори март и от трети март 2017 г. С. и И. заживели при своя баща и една година те живеят при него.
Съдът е приел за установено по делото, че и двамата родители имат нови семейства, като майката има дете Й. – родено през 2011 година, а бащата живее с друга жена и има непълнолетно дете.
Прието е, че майката живее в [населено място], [община], а бащата в [населено място].
Приел е за установено, че с присъда по нохд № 819/2001 г. на Пазарджишкия окръжен съд ищецът е признат за виновен за извършен на 17.10.2001 г. опит умишлено да умъртви Н. Т. и на основание чл.116,ал.1,т.10 НК, вр.чл.115 НК и чл.18 НК е осъден на лишаване от свобода от седем години. Освободен е условно предсрочно на 15.09.2008 г. Прието е също, че ищецът е осъждан и през 2016 г. за съзнателно неизпълнение на родителското задължение за издръжка – престъпление по чл.183,ал.1 НК, като му е наложено наказание пробация. С постановление от 27.03.2017 г. на Районна прокуратура гр. Панагюрище е прекратено водено срещу ищеца наказателно производство за същото престъпление.
Съдът е посочил, че към исковата молба е представен трудов договор за заетост на бащата от 15.06.2016 г., сключен на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ – до завършване на определена работа. Посочил е също, че към писмения отговор е представен трудов договор на ищеца, сключен на 20.10.2017 г. за срок от една година и уговорено възнаграждение 1200 лв.
Прието е, че ответницата работи по трудов договор от 07.09.2016 г., сключен със срок за изпитване с „Яна“ АД Б. и уговорено трудово възнаграждение 420 лв.
Въззивният съд е приел, че според представения по делото социален доклад майката е с основно образование и работи на двусменен режим на работа. Детето Й. на шест години се отглежда от нея, като ответницата не живее с бащата на това дете. Жилището в което живее е двуетажна къща, собственост на нейния брат. Ответницата с трите деца обитава втория етаж, в който има три стаи – едната в ремонт и санитарен възел. На първия етаж живеят майката и брата на ответницата, които й оказвали помощ и когато била там децата свободно обитавали, и двата етажа.
Прието е, че според посочения доклад бащата съжителства с Н. С., като от съвместното им съжителство има родено едно дете – С.. Семейството живее в нейното жилище, представляващо апартамент от всекидневна с кухненски бокс, детска стая, хол и спалня. Със семейството живее и дете на С. С.. Към момента двете момичета обитават една стая – хола, а двете момчета – детската стая. Според социалния доклад и в двете жилища има нормални битови условия за живот на децата.
Съдът е приел, че успеха и на двете деца в училище е задоволителен. На С. – среден, на И. – добър. С поведението и двете деца нямат проблеми. Пред социалния работник и двете деца са заявили желанието си да живеят при своя баща, който според доклада притежава родителски капацитет за отглеждането им. Това желание са потвърдили и в последващ разговор, проведен във връзка с образуваното въззивно производство. И двете деца учат в [населено място] и през периода от една година откакто са при бащата нямат контакт с майката.
Посочил е, че изслушана пред съда С. В., която е на навършени 16 години е споделила, че майка й не й позволява да излиза, като я товарила с домакински задължения и такива по грижа за сестра й, че в материален аспект и двамата родители са се грижели добре, но при баща си има повече свободно време, както и да излиза с приятели, така и да учи, че не е виждала майка си откакто е заживяла при баща си, че тя не се е обаждала.
Прието е, че при изслушването на И. В. пред съда същият е бил по-лаконичен и изразява становище, че по-добре се чувства при баща си, че и двете деца не са отчуждени от майката и очевидно тъгуват за нея.
Посочил е, че пред въззивната инстанция са изслушани двамата родители.
С оглед на така установените факти съдът е приел, че искът за изменение на мерките относно упражняване на родителските права е основателен и първоинстанционното решение, с което искът е уважен следва да бъде потвърдено.
Приел е, че от прекратяване на брака през 2004 г. двете деца са живели при майката, която е упражнявала родителските права, че според данните по делото през този период и двете деца не са постигнали особени резултати в училище.
Прието е, че от една година децата живеят при своя баща, че при него са заживели по свое желание, че майката не се е противопоставила, че една година майката не е осъществявала никакъв контакт с децата, че обясненията й при изслушването от въззивната инстанция за причините за това й поведение са неубедителни. Прието е също, че няма данни по делото и от поведението на децата е видно, че външна намеса и настройване срещу майката няма.
Въззивният съд е приел, че и двете деца учат в [населено място], поради което не се налага да пътуват, което би станало ако живеят при своята майка в [населено място].
Посочил е, че за отношенията на децата с родителите могат да се правят изводи от изслушването им и от социалния доклад, и отчасти от становищата на родителите, изразени пред въззивната инстанция, че други доказателства за тези обстоятелства не са събрани. Посочил е също, че становището на социалния работник, изготвил доклада е, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за да упражнява родителските права по отношение на двете деца.
Според въззивния съд налице са данни за осъждане на ищеца за тежко престъпление. Прието е, че от доказателствата по делото не могат да се направят изводи, че родителските и възпитателски качества на бащата към този момент са компрометирани. Неизпълнението на родителското задължение за издръжка според съда е знак за отношение към децата, но като са взети предвид констатациите на социалните служби, условията, които е осигурил бащата съдът е приел, че не водят до извод, че не е в състояние да упражнява родителските права по най-добрия за децата начин. Съобразен е и факта, че от една година бащата полага непосредствените грижи за децата, че майката не участва в издръжката на децата.
Относно резултатите на децата в училище е прието, че те не са били добри през целия период, при който майката е упражнявала родителските права, че пред въззивната инстанция тя е посочила, че сина им е оставал дори и на изпит.
Прието е, че материалните условия за живот, които са осигурили и двамата родители са съпоставими, че както при майката, така и при бащата децата имат добри условия за живот. Прието е също, че от представения договор пред въззивната инстанция е установено, че макар и за определено време бащата има сравнително добре платена работа, че майката работи на две смени, като възнаграждението й е около минималното.
Въззивният съд е формирал извод с оглед на изложеното първоинстанционното решение е правилно. Приел е, че децата са вече големи – С. е почти на 17 години, а И. на почти 15 години, че тази възраст е доста трудна, но се касае за хора, които могат да правят собствени преценки, че при положение, че здравето и нормалното им развитие не са застрашени желанията им следва да бъдат зачетени, както от родителите, така и от съда. Прието е, че най-добрия интерес на децата налага изменение на мерките относно упражняване на родителските права. Изведен е извод, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Посочил е, че първоинстанционния съд се е произнесъл и по останалите въпроси относно местоживеенето на децата, режима на лични контакти и издръжката. Относно издръжката е посочил, че присъдената е под минимума към момента и че жалба от ищеца в първоинстанционното производство няма.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 331/04.07.2011 г. по гр.дело № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която правилото на чл.188 ГПК (от 1952 г.), а по сега действащия ГПК чл.235 предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения – изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства. Прието е, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС.
По същият правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касае приложение разпоредбите на чл.235 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първия въпрос от изложението, тъй като въпросът не е правен, а фактически. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втори и трети въпроси от изложението, тъй като същите са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 95/12.03.2018 г., постановено по в.гр.дело № 126/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 3722/23.04.2018 г., подадена от ответницата Е. А. К., [населено място], общ.П., [улица], чрез адв. Д. К..
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 205.60 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване на делото в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: