О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 21.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 708/2018 год.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЧСИ Г. Н. К., представляван от адв. Г. С., против определение № 4245/29.12.2017 г. по ч.гр.д № 5664/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 649/ 24.08.2017 г., постановено по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е допълнено постановеното определение от 17.07.2017 г. в частта за разноските, като П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. са осъдени да заплатят на ЧСИ Г. Н. К. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение по предявения от тях иск срещу съдебния изпълнител за отмяна на извършената публична продан на недвижим имот по изп.д. № 20127920400111, производството по който е прекратено и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за сумата от 1 704 лв. /хиляда седемстотин и четири лева/, представляваща разликата над присъдените 300 лв. до претендираните 2 004 лв. /две хиляди и четири лева/.
Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика.Иска присъждане на сумата от 1704 лв.,представляваща разликата до пълния размер на направените разноски.
Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „Оценяем или неоценяем е предявен иск за отмяна на публична продан“,за който твърди да е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС; 2. „В какви граници съдът може да намали претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК при прекратяване на делото преди първи съдебно заседание“,за който сочи да е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; 3. „От кои критерии следва да се ръководи съдът при определяне на правната и фактическа сложност на делото с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар“.Позовава се на противоречиво разрешаване в определение № 586/02.08.2012 г. по ч.гр.д № 511/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 4. „Броят на фактически извършените процесуални действия представлява ли критерий, който съдът следва да съобрази при преценката налице ли е правна и фактическа сложност на делото, когато е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение“,за който твърди да е разрешен в противоречие с определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д № 3982/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т., представлявани от адв. И. Б., в който се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима. Подадена е след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/ 2017 г., поради което следва да бъде разгледана по този ред.
За да постанови атакуваното определение Софийски апелативен съд е съобразил, че с определение от 17.07.2017 г. по гр.д. № 128/2017 г. първоинстанционният Софийски окръжен съд, е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по иска за отмяна на извършената публична продан, като производството по делото е продължило по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждане на ответника Г. Н. К. в качеството му на ЧСИ да плати на П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. обезщетение за вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия по образуваното пред него изпълнително дело в размер на сумата от 26 880 лв.; с молба по чл. 248 ГПК ЧСИ К. е поискал допълване на постановеното определение в частта за разноските, като му бъдат присъдени половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение – сума в размер на 2 004, 50 лв., съобразно приложения с отговора на исковата молба договор за правна помощ за изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представителство пред първата инстанция, в който е договорено възнаграждение в размер на 4 009 лв. и е отразено плащането в брой; в отговор на искането П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. са оспорили претенцията като са заявили, че не са налице доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, направили са и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договорения хонорар; с определение № 649 от 24.08.2017 г. по гр.д. № 128/2017 г. първоинстанционният съд е уважил направеното искане до размера на сумата от 300 лв. Софийски апелативен съд е бил сезиран с частни жалби от страните по делото. Приел е, че за ответника ЧСИ К. е възникнало правото да получи възмездяване на направените разходи по защита срещу иска, производството, по който е прекратено. Счел е за доказано с приложения договор за правна помощ уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение в брой. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд за основателност на направеното възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК и е приел, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение правилно е определен за сумата от 300 лв. Обосновал се е като е посочил, че производството по един от съединените искове е прекратено преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. Искът за отмяна на публична продан е процесуално недопустим и съдът е следвало да прекрати производството по него още преди да изпрати препис от исковата молба. Определената и внесена държавна такса е по отношение на осъдителния иск и представлява 4 % от цената му /26 880 лв./, а по иска, по който е прекратено производството, въобще не е определяна държавна такса и такава не е внесена. Отделно в самата искова молба, в частта по недопустимия иск, се съдържа противоречие между твърденията в обстоятелствената част и петитума,а видно от твърденията на ищците същите атакуват публичната продан по отношение на идеална част от недвижимия имот, а не изцяло. При тези мотиви е потвърдено първоинстанционното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, какво и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Следва да бъде посочено, че съгласно трайната практика на ВКС, когато между страните по делото са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една /така както е събрал първоинстанционният съд/,както е едно и дължимото адвокатско възнаграждение – в този смисъл определение № 284/06.04.2012 г. по ч.гр.д № 238/2012 г.
Не са налице основания за допускане до касационна проверка във връзка с формулираните въпроси. Първият въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. Посочено е, че предявеният иск за отмяна на публична продан е недопустим и първоинстанционният съд не е определял цена на иска. Така както е зададен вторият въпрос се свързва отново тематично с цената на иска, доколкото се акцентира върху границите на чл. 78, ал. 5 ГПК, респективно размера на минималното адвокатско възнаграждение. Той също не е обусловил решаващите изводи на съда. Трети и четвърти въпрос касаят критериите за определяне на фактическата и правна сложност на делото в случай на заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Макар и да отговарят на изискванията за общо основание, то не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разрешението на въззивния съд по отношение на правната и фактическа сложност на делото не противоречи на възприетото в определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д № 3982/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 586 от 02.08.2012 г. по ч.гр.д. № 511/2012 г. по описа на ВКС, IVг.о. Съдът е изследвал конкретните за спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, включително и с оглед проведените процесуални действия. Посочил е, че предявеният иск за отмяна на извършената публична продан поначало е процесуално недопустим; отделно твърденията на ищците обосновават и предявения евентуален иск, а защитата на ответника се изразява единствено в подаване на отговор на исковата молба.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани от ответниците разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин лева/.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 4245/29.12.2017 г. по ч.гр.д № 5664/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖА ЧСИ Г. Н. К.,ЕГН [ЕГН] да заплати на П. С. Т., ЕГН [ЕГН], Д. П. Д.,ЕГН [ЕГН] и Б. П. Т., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: