О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр. София 19.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2146 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. С. К., чрез адв. Е.. Б. срещу решение № 52/15.02.2016 г., постановено по в.гр.дело № 4/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 411/14.05.2015 г. по гр.дело № 245/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от [община] против С. С. К. от [населено място] искове с правно основание чл.34,ал.6 ЗСПЗЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8731.80 лв., представляваща обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на [община] съгласно чл.34 ЗСПЗЗ, ведно с лихва в размер на 41.32 лв. върху претендираната главница за периода от 15.07.2013 г. до 01.08.2013 г., ведно с лихва в размер на 94.78 лв. за периода от 01.08.2013 г. до 09.09.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2013 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо и същото следва да се обезсили, тъй като съдът не е изпълнил императивното си задължение да върне подадената въззивна жалба, поради неизпълнение в срок на дадените указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности, вместо което е решил спора по същество.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1.длъжен ли е въззивния съд при направено изрично възражение в писмения отговор за нередовност на въззивната жалба да се произнесе в закрито заседание по реда на чл.267,ал.1 ГПК, 2. подлежи ли на връщане подадената въззивна жалба, когато страната не отстрани в срок дадените от съда указания за нейната нередовност, 3. допустимо ли е при администриране на въззивната жалба съдът повторно да уведомява страната за нередовността на подадената въззивна жалба и отстраняването й, 4. задължена ли е страната след като първоинстанционния съд е оставил без движение въззивната жалба за да бъде внесена държавната такса да представи в определения от съда срок платежния документ, 5. длъжен ли е съдът да укаже на страната, че платежния документ трябва да бъде представен в срока за отстраняване на тази нередовност, след като основанието за нередовността е невнасянето на дължимата държавна такса, която следва да се представи с подаването на жалбата, 6. длъжен ли е съдът да върне въззивната жалба ,когато страната не отстрани в дадения срок нередовността на подадената въззивна жалба, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по доводите за нередовност на въззивната жалба. Прието е, че същата нееднократно е била оставяна без движение за внасяне /довнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Посочил е, че след като първоинстанционният съд е констатирал, че страната в указания й срок не е изпълнила задълженията си за привеждане на въззивната жалба в редовност е следвало да върне същата като нередовна, че в противоречие със задълженията си по чл. 129,ал.3 от ГПК съдът отново е давал възможност на страната да отстрани нередовностите на въззивната жалба. Според въззивния съд в указания срок страната е внесла по банкова сметка на надлежния съд дължимата държавна такса, че доказателствата за това и доказателства за процесуално представителство е представила извън указания й срок. С оглед констатацията, че страната в едноседмичния срок е изпълнила задълженията си да приведе в редовност въззивната си жалба, макар да е уведомила съда за това извън този срок, както и че съдът е допуснал пропуск при администрирането на въззивната жалба изразяващ се в липса на изрично уведомяване на страната, че при неизпълнение на указанията му жалбата ще бъде върната въззивният съд е посочил, че следва да се приеме жалбата за процесуално допустима и се е произнесъл по нейната основателност.
Прието е, че в исковата молба против С. К. ищецът [община] е изложила твърдения, че съгласно Протоколно решение №17 от 11.05.2011г. на Общинска служба „Земеделие“ Б. са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, като определените за [община] в землището на [населено място] имоти са подробно описани в приложение №1 към цитираното решение, което е негова неразделна част.
Според твърденията в исковата молба от началото на 2012г. [община] е провела широка обществена кампания, за да разгласи възможността за ползване и стопанисване на тези общински имоти съобразно изискванията на ЗСПЗЗ с цел усвояване на средствата от Европейският съюз и недопускане на неправомерно ползване на тези земи с цел общинските имоти да се отдадат законосъобразно под наем и/ или аренда и/ или съвместно ползване на заинтересованите лица. Впоследствие [община] установила, че неправомерно без надлежно сключени договори за наем и/или аренда и/или за съвместно ползване се обработвали общински земеделски земи, както и че същите в по- голямата си част се заявявали за подпомагане по СЕПП.
Прието е, че в исковата молба са изложени и твърдения, че от извършени проверки за землището на [населено място] е установено, че имоти от общинския поземлен фонд се ползвали неправомерно от ответника С. К.. Направени са справки на интернет страницата ДФ „Земеделие“ – „Декларирани кадастрални имоти по директни плащания“, от които се установило, че ответникът е регистрирал общинските имоти и заявил за ползване и директни плащания, както и обработва имоти, които са общинска собственост и за които няма надлежно сключени договори за наем и/ или ползване. Декларираните от ответника земеделски имоти в землището на [населено място] били с обща площ от 97,5дка, за ползването на които същият дължал на [община] сума, представляваща размера на средното годишно рентно ползване за съответното землище през предходната година за времето на неправомерното ползване – стопанска 2011- 2012 година.
Съдът е приел, че съобразно твърденията в исковата молба с Решение №352 от 28.92.2013г. на Общински съвет Б. е определено средното годишно рентно плащане за всички землища на [община] с изключение на землищата, за които има официални данни от Областна дирекция „Земеделие“- П. за стопанската 2011- 2012 година, което средно рентно плащане е в размер на 30лв. на декар.
С писмо изх.№ АО- 537/ 07.03.2013г. ответникът бил уведомен за така извършената проверка и нейните констатации, че е декларирал земеделски имоти за директни плащания, които са общинска собственост и са ползвани от него без правно основание и че дължимите от него суми са в размер на 2 910,60лв.
С посоченото писмо бил уведомен, че ако не се възползва от възможността да заплати доброволно сумата в даденият му срок, срещу него ще бъде образувано административно производство по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ и размера на дължимата сума ще представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище, което сумарно е претендираната сума като главница в размер на 8 731,80лв.
Поради неплащане в указаният срок е издадена Заповед №289 от 25.06.2013г. на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост и във връзка с чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ, с която Кмета на [община] е наредил да бъдат иззети описаните подробно в същата заповед земеделски земи по площ, кадастрални номера и начин на трайно ползване, всички находящи се в землището на [населено място], с обща площ за изземване съобразно установеното застъпване от 97,50 дка.
На основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ в тридневен срок от връчване на заповедта, ползвателят С. К. е бил задължен да внесе сумата от 8 731,80лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно ползване за землището на [населено място] за стопанската 2011- 2012г., като в случай на плащане щяло бъде отменено изпълнението на заповедта по административен ред. Според въззивния съд ищецът твърди, че ответникът е отказал да получи заповедта на 27.06.2013г., че не е последвало плащане, че е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 8 731,80лв. главница-обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на [община] съгласно чл.34 ЗСПЗЗ, лихва в размер на 41,32лв. върху претендираната главница периода от 15.07.2013г. до 01.08.2013г., ведно с лихва в размер на 97,78лв. за периода от 01.08.2013г. до 09.09.2013г. и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2013г. – до окончателно погасяване на задължението.
Съдът е приел, че с отговора на исковата молба ответника е въвел възражения за неоснователност на исковите претенции.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е квалифицирал спорното право по чл.34 от ЗСПЗЗ. Преценени са за правилни изводите на същия съд относно правните последици на заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ. Формиран е извод, че произнасяйки се по иск с правна квалификация чл.34 от ЗСПЗЗ районния съд се е произнесъл по непредявен иск.
Прието е с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, че правната квалификация на предявения иск е по чл.59 от ЗЗД. Според въззивния съд изложените в исковата молба обстоятелства сочат на твърдението, че ответника, без да е в договорни отношения с общината и без да е налице друго правно основание, обработва процесните земеделски земи, собственост на [община] и ги е декларирал по програми на ДФ“Земеделие“ за пряко финансиране, в резултат на което [община] е претърпяла загуба, тъй като не е реализирала доход от заплащане на арендна вноска, каквато би получила, ако имаше сключен договор за аренда с ответника. Прието е също, че като критерий за определяне на претърпяната загуба общината е посочила възприетото с решение №352/28.02.2013г. на Общински съвет Б. средно рентно годишно плащане за всички землища на [община] с изключение на землищата, за които има официални данни от Областна дирекция „Земеделие“ П. за стопанската 2011-2012г., в размер на 30лв. на декар. Според съда в исковата молба се сочи, че тъй като ответника не заплатил сумата в размер на 2 910,60лв., на основание чл.34 от ЗСПЗЗ била издадена заповед №289/25.06.2013г. от Кмета на [община], с която на основание чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ тази сума била трикратно увеличена до размера на 8 731,80лв. и било указано на ответника, че ако я заплати в 3-дневен срок, действието на заповедта ще бъде спряно, а по-късно–и отменено.
Съдът е приел, че ищецът е формулирал искане ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на [община] в размер на 8 731,80 лв. и лихви.
Според въззивния съд изложените обстоятелства обосновават претенция за неоснователно обедняване на [община] със сумата 8 731,80лв. и съответно – обогатяването на ответника със същата сума, представляваща трикратният размер на арендните вноски, които същия не е заплатил за ползваните от него земеделски земи, собственост на ищеца или иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Прието е, че районният съд не се е произнесъл по този иск, а по иск с правно основание чл.34 от ЗСПЗЗ. С оглед на това е формиран извод, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.
Съдът е приел, че чл.34 от ЗСПЗЗ не може да бъде самостоятелно правно основание за предявяване на осъдителен иск, тъй като той сочи реда, по който се възстановява владението върху земеделски имоти по искане на техните собственици или ползватели на правно основание. Прието е, че от анализа на посочения законов текст може да се направи извод, че внасянето на трикратния размер на арендното плащане за предходната година не се вменява в задължение на адресата на заповедта, а представлява възможност, при която неправомерно ползващият земеделския имот може да спре действието на заповедта, а при изпълнението на допълнителни условия и тя да бъде отменена. Според съда само на волята на адресата на заповедта е предоставено плащането или неплащането на тази сума, а в резултат на неговия избор заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ ще бъде приведена в изпълнение или ще бъде отменена. Посочил е, че липсва задължение за плащане, вменено с надлежен акт и поради това ищецът не може само с тази заповед да обоснове претенцията си за заплащане на суми. Прието не, че в случая исковата претенция се основава на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, че сумата, посочена в заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ, служи само като критерий на ищеца да изчисли размера на обогатяването на ответника и на своето обедняване. При тези съображения е направил извод, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск. Решението на същия съд е обезсилено и делото е върнато за произнасяне по предявения иск.
По правните въпроси:
Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради наличие на вероятност решението да е процесуално недопустимо. Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на посоченото и поради това, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо съдът намира, че следва да го допусне до касационен контрол, което е в правомощията му съобразно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 52/15.02.2016 г. по в.гр.дело № 4/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 3151/24.03.2016 г., подадена от ответника С. С. К., чрез адв.Е. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, адв.Б..
Указва на жалбоподателя С. С. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, адв.Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 177.36 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: