О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 11.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1618/2017 година.
Производството е по чл.389 и сл. ГПК.
Образувано е по молба, вх.№7438/30.6.2017 г., подадена от адв. Г. К. – процесуален представител на ответника по касационната жалба и ищец – Л. С. Т. от [населено място], с искане за допускане на обезпечение на евентуално присъдено от ВКС вземане на адв. К. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. От касатора С. В., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на вземане на длъжника“, в случая С. В., като запорирано следва дабъде вземането на последния, като остатък по изп.д.№20168630401732/2016 при ЧСИ №863 – С. Х..
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №4788/06.6.2016 г. по гр.д.№2331/2015 г. Софийският градски съд, ГО, II-Е въззивен състав, е потвърдил решение от 26.02.2014 г. по гр.д.№62498/2012 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 36 състав, с което С. Г. В. от [населено място] е осъден да заплати на Л. С. Т. от [населено място] сумата 12095 евро, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, дължими по договор от 04.10.2007 г., както и сумата 2177 евро, на основание чл.92 ЗЗД.
Срещу въззивното решение на СГС е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба С. Г. В., по което е образувано гр.д.№1618/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., което е насрочена за закрито заседание на 23.10.2017 г.
В молбата по чл.389 и сл. ГПК е излагат обстоятелства, поради които се иска обезпечаване на вземане от 350 лева, като се твърди, че длъжникът по изпълнителното дело и касационен жалбоподател се крие и създава проблеми в производството по изпълнителното дело.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК обезпечение може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, от съда, пред който делото е висящо. В процесния случай делото е висящо в касационната инстанция, което изключва прилагане посочената правна норма.
От друга страна, от изложеното в молбата е видно, че се търси обезпечаване на евентуално присъдено от ВКС вземане на адв. К. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., което сочи на претенция за разноски, за която обаче съдът може да се произнесе евентуално най-рано в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№7438/30.6.2017 г., подадена от адв. Г. К. – процесуален представител на Л. С. Т. от [населено място] за допускане на обезпечение на евентуално присъдено от ВКС вземане на адв. К. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., от касатора С. Г. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: