О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 19.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2138/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Касационното производство е образувано по касационна жалба,вх.№2491/18.02.2016 г. подадена от П. Б. – процесуален представител на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество(КОНПИ) – [населено място], против решение №109/14.01.2016 г. по гр.д.№1946/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., четвърти състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила изцяло решение от 14.10.2014 г. по гр.д.№10845/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I отделение, 16 състав, с което е уважен предявения от КОНПИ срещу П. Н. П. и И. Т. Т., и двамата от [населено място], с правно основание чл.4, ал.1 и чл.10 ЗОПДИППД(отм.), и го е отхвърлил изцяло.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай престъпната дейност не е установена по реда на НПК, като не е налице и признаване на присъдата на френски съд по реда на чл.463 НПК, в съответствие и с Европейската конвенция за международно признаване на присъди, ратифицирана от Република България със закон от 2004 г., относно ответника П. П.. Поради това съдът намира, че не може да се изисква от гражданския съд, сезиран с искане по специалния закон – ЗОПДИППД/отм./, да приеме, че автоматично следва да се счита призната присъдата на чуждестранния съд само, поради съвпадане на престъпните състави, за които ответникът е осъден във Франция, а в България само е било образувано досъдебно производство. Изводът е обоснован с разпоредбите на чл.3, ал.1, т.3, във връзка с ал.3 и чл.28 ЗОПДИППД/отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се поставят следните въпроси: 1. Необходимо ли е съгласно чл.3, ал.3 ЗОПДИППД/отм./ признаване по реда на чл.463 и сл. НПК на постановената в друга държава присъда срещу проверяваното лице – български гражданин, ответник в гражданското съдопроизводство по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, за извършено от него престъпление в чужбина ?, и 2. В случай, че проверяваното лице вече е изтърпяло наложеното с чуждестранната присъда наказание в държавата, където тя е постановена, какъв е редът за признаване на тази присъда в Република България, за да представлява тя годно правно основание за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация П. Н. П. и И. Т. Т. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като те са от значение за постановения резултат по спора. По тях не е налице практика по чл.280, ал.1, т т.1 и 2 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №109/14.01.2016 г. по гр.д.№1946/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., четвърти състав.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: