2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр.София, 17.07.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и днанадесета година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 472 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 27.09.2011г. по гр.д.№5338/2011г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на Р. С. С. срещу въззивно решение от 08.06.2011г. по същото гражданско дело.
Жалбоподателката Р. С. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната й жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С решение от 08.06.2011г. ГС София е обезсилил решение, инкорпорирано в протокол от съдебно заседание на 16.02.2011 г. по гр.д. № 46752/10 г., в частта, в която СРС, ГО, 62 с-в е осъдил солидарно А. за с. п./АСП/, [населено място] да заплати с Ф. “С.з.” на Р. С. на основание чл. 245 ал.2 от КТ законната лихва върху сумата 566,08лв., считано от 28.09.2010г., представляваща законната лихва от датата на завеждане на искова молба върху изплатените след завеждането на същата трудови възнаграждения за периоди 01.03.2010г. до 30.04.2010г. в размер на 566,08лв.; на основание чл. 128 от КТ сумата 926,31 лв., ведно със законната лихва считано от 28.09.2010г., представляваща трудови възнаграждения за периода 01.05.2010г. до 10.08.2010г.; на основание чл.224 от КТ сумата 146,36 лв., ведно със законната лихва считано от 28.09.2010г., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 г., за десет дена.; на основание чл. 220 ал 2 от КТ сумата 819,64 лв. ведно със законната лихва считано то 28.09.2010г., представляваща обезщетение за недадено предизвестие за периода 11.08.2010г. – 25.10.2010г., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Със същото решение е потвърдил пъвроинстанционното решение в частта му, с която исковете са уважени срещу Ф. “С. з.”.
При така установените данни по делото и поради факта, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на 18.07.2011г. от Р. С., Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на всеки един от исковете е под 5000 лева, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.09.2011г. по гр.д.№5338/2011г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на Р. С. С. срещу въззивно решение от 08.06.2011г. по същото гражданско дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: