2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр.София, 01.07.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 385 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 19.01.2010г. по гр.д.№ 9503/2009г, с което Софийски градски съд е оставил без уважение молба на Е. Н. за изменение на решение от 10.11.2009г. по същото дело, в частта му досежно присъдени разноски на ответника по иска.
Жалбоподателят Е. Н. Г. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде намален размера на присъдените на ответника разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С решение от 10.11.2009г. по гр.д.№ 9503/2009г. Софийски ГС като е потвърдил решение от 04.06.2009г. по гр.д.№31784/2008г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Е. Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2-3 ГПК- за възстановяването ме на работа в ответното дружество и за заплащане на обезщетение в размер на 7 500, 36 лева. Ищецът не е обжалвал това решение, а с молба от 03.12.2009г. е поискал да се измени същото в частта му досежно присъдените разноски на ответника, чийто размер е завишен.
С обжалваното определение въззивният съд, е оставил без уважение направеното искане, като е приел, че разноски се дължат дори в по-висок от присъдения размер, но за да не бъде влошено положението на жалбоподателя не следва да изменя размера им от 200 лева.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължи заплащане на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а в случая са отхвърлени изцяло искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. Ето защо настоящата инстанция не следва да намалява размера на присъдените от въззивния съд разноски на ответника, тъй като същите са определени дори под определения в закона минимум – чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.01.2010г. по гр.д.№ 9503/2009г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: