О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр.София, 24.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N375 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 28.05.20109г. по гр.д. №852/2010г. на Софийски АС, с което е потвърдено разпореждане от 21.04.2010г. по гр.д. №4399/2010г. на Софийски ГС за отказ М. Г. В. и А. В. И. да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по същото дело.
Жалбоподателите – М. Г. В. и А. В. И. молят да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като бъдат освободени от заплащане на държавна такса.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Частните жалбоподатели са поискали да бъдат освободени от внасяне на държавна такси по воденото от тях дело срещу Т. и О. Т. и нотариус В. С. производство по иск за прогласяване унищожаемост на договор за замяна. С разпореждане от 21.04.2010г. по гр.д. №4399/2010г. на Софийски ГС е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса по делото, тъй като те не са установили наличие на предпоставките за това, а именно липсата на достатъчно средства да я заплатят. От представените доказателства съдът е приел, че по скоро се установява наличие на финансови възможности в достатъчен размер, позволяващ им да заплатят дължимата се държавна такса. Това разпореждане е обжалвано от ищците и с обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционния съд, е потвърдил разпореждането му за отказ да бъдат освободени от заплащане на държавна такса.
За да обосноват допустимост на обжалваното определение жалбоподателите поддържат, че е разрешаван противоречиво от съдилищата въпросът за предпоставките, при които едно лице може да бъде освободено от заплащане на държавна такса и който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Представил определение от 08.07.2005г. по ч.гр.д. № 139/2005г. на ВКС и решение от 13.10.1986г. по гр.д. №579/1986г. на ВКС.
При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Налице е определение, с което се потвърждава разпореждане на въззивния съд преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но не са нали предпоставките на чл.274, ал.1, вр. чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. За да е налице въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата е необходимо по идентични въпроси да е налице влязъл в сила съдебен акт, даващ разрешение, различно от приетото от въззивния съд. В случая за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса е необходимо съдът да прецени имущественото състояние, доходите, здравословното състояние, възрастта и други обстоятелства в във всеки отделен случай конкретно, не по общи критерии, а като се вземат предвид представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи. Именно преценката на представяните доказателства не е дала основание частните жалбоподатели да бъдат освободени от заплащане на дължимата се държавна такса. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това дали следва едно лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.05.20109г. по гр.д. №852/2010г. на Софийски АС по жалба на М. Г. В. и А. В. И., на основание чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: