ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
София, 26.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 4266 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Д. окръжен съд от 01.VІІ.2008г. по гр.д. № 2/2008г. е отменено решението на Д. районен съд от 07. ХІ.2007г. по гр.д. № 1488/2007г. и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на апартамент № 10, находящ се в гр. Д., бул. “. № 11, вх. Е ет.5, със застроена площ 96.91 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение и със съответните идеални части от общите части на сгрладата и от правото на строеж между Т. П. А. и квота 1/6 ид.част, С. П. Й. и квота 1/6 ид.част и С. Й. и Г. И. Й. и обща квота за двамата 4/6 ид.части. Със същото решщение е отхвърлен предявения от Т. А. иск за делба на посочения апартамент по отношение на Д. Ж. Р.
Прието е от въззивния съд въз основа на представените писмени доказателства, че след смъртта на съпруга си и баща на Т. А. и С. Й. с договор от 02. Х.1992г., предмет на нот.акт № 5/1992г., Димитричка Р. прехвърлила частите си /4/6, в т.ч. ? – нейна част от прекратената СИО и 1/6 по наследство от съпруга й/ от процесния апартамент на дъщеря си С. Й. по време на брака й с Г. Й. срещу задължение за издръжка и гледане. Впоследствие на една и съща дата – 21. ХІІ.2001г. – Г. и С. Й. дарили на Д. Ж. 4/6 ид.части от апартамента, предмет на нот.акт № 24, вписан с вх. № 14540/21. ХІІ.2001г. в С. по вписвания /СВ/, а Д. Р. продала на Г. и С. Й. тези 4/6 ид.части от този имот, предмет на нот.акт № 22, вписан в СВ с вх. № 14543/21. ХІІ.2001г. Прието е, че при съблюдаване реда на вписване на сделките в СВ, на доказателствата, описани в нотариалните актове и житейската логика поредността на сделките не е посочената в исковата молба – че първа е продажбата от Д. на Г. и С. , която е нижощна поради липса на правно основание като повторно извършена предвид продажбата от 1992г., а второ е дарението от Г. и С. на Д. С оглед на това договорът по нот.акт № 22/2001г. е сключен на законно основание и не е нищожен, Д. е ликвидирала участието си в съсобствеността, Г. и С. общо притежават 4/6 ид.части в режим на СИО, а Т. и С. притежават по 1/6 ид.част по наследство, при каквито квоти и между които лица делба следва да бъде допусната.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от Т. П. А. в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок и същата е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба Д. Ж. Р. , С. П. Й. и Г. И. Й. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
В изложението на касаторката по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основен материалноправен въпрос, свързан с поредността на изповядането на сделките, е вписването на същите или изповядането им има действие между страните или вписването поражда вещноправен ефект между тях, както и прилагането от въззивния съд на “житейски норми” вместо на закона. Не са подложени на преценка в тази връзка хронологичното записване в нотариалния регистър на нотариалните актове – продажбата под № 22 т. ХІІІ рег. № 1* н.д. № 2154/21. ХІІ.2001г., а дарението под № 24 т. ХІІІ рег. № 1* н.д. № 2156/21. ХІІ.2001г., както и правното значение на вписването. Не е приета като доказателство и данъчна декларация, изхождаща от противната страна, с която е целено да се установи незаконно променяне на квотите на съсобствениците.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в разглеждания случай основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси във връзка с поредността на продажбата и дарението, извършени през 2001г., и с действието на сключването на договорите и на вписването им, които са от значение за точното прилагане на закона. Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Д. окръжен съд, ГК, от 01.VІІ.2008г. по гр.д. № 2/2008г.
Указва на Т. П. А. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 20лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: