Р Е Ш Е Н И Е
№ 1485
гр.София, 30.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 264/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. А. от гр. Б. срещу въззивното решение № І* от 25.10.2007 год. по в.гр.дело № 543/2007 год. на Бургаския окръжен съд, трети гр.състав в частта относно предоставянето на семейното жилище за ползване след развода по реда на чл.107, ал.1 СК и в частта относно носенето на фамилното име от бившата съпруга по реда на чл.103, ал.2 СК. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответницата по касация М. К. А. от гр. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение № 115 от 07.05.2007 год. по гр.дело № 2328/2006 год. Бургаският районен съд, трети гр.състав прекратил брака между М. К. А. и Д. А. А., сключен на 21.03.1971 год., поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Постановено било след прекратяване на брака бившата съпруга да носи предбрачното си фамилно име – М. Семейното жилище, находящо се в гр. Б., ж.к.”С”, бл.55, вх. И, ет.2, десен, било предоставено за ползване на М. К. А. за срок до 25.01.2008 год. Прието било, че апартаментът е лична собственост на Д. А. А., но поради обстоятелството, че бившата съпруга не разполага със собствено жилище, вината на мъжа за разстройството на брака и нетърпимите отношения помежду им, ползването следва да се предостави за определен срок.
Въззивният съд отменил решението в частта, с която е определен срок за ползване на жилището до 25.01.2008 год. и в частта, с която е постановено след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – М. , като вместо това постановил след прекратяване на брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име А. В останалата обжалвана част – относно вината за разстройството на брака и за предоставяне семейното жилище за ползване от жената, решението на първата инстанция било оставено в сила.
По жалбата относно предоставянето на семейното жилище за ползване от М. К. А.
Оплакванията в тази част са неоснователни.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че в производството по чл.107 СК не могат да се извършват оспорвания по чл.19, ал.3 СК или чрез възражение да се предявяват права по чл.21 СК, поради което правилно е отказал да вземе предвид възражението на ответника /сега касатор/, че придобития през време на брака апартамент е негово преобразувано лично имущество. С решението по чл.107 СК съдът се произнася само за ползването на семейното жилище и не е овластен да разрешава спорове относно принадлежността на правото на собственост върху същото, а следва да изхожда от признания или официални документи, установяващи по безспорен начин собствеността. Правилно е прието, че презумпцията за съвместен принос при придобиване на апартамента през време на брака /нот.акт № 1* т.VІ, нот.дело № 2* от 21.11.1979 год./ не е опровергана, при което предоставянето му за ползване след развода следва да се разреши при условията на чл.107, ал.1 СК.
Въззивният съд правилно е съобразил, че отношенията между съпрузите са нетърпими и поставят в опасност тяхното здраве и живот, поради което семейното жилище не следва да бъде предоставено за общо ползване, въпреки, че по площ и разположение може да задоволи жилищните нужди и на двамата.
Обосновано е прието, че извършените от М. К. А. с нотариални актове №№ 134 от 17.12.1997 год. и 103 от 23.12.1997 год. дарения на идеални части от дворно място в гр. Б. и от построените в него къщи, не могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с право, тъй като разпорежданията са извършени близо девет години преди да бъде предявен иска за развод.
С основание е отчетена и вината на мъжа за дълбокото и непоправимо разстройство, като елемент от комплексния критерий, въз основа на който съдът решава въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище съгласно чл.107, ал.1 СК. Предоставянето на жилището на невиновния съпруг е израз на по-благоприятното третиране на последния в общия дух на справедливостта и морала, докато лишаването на виновния съпруг от ползването на жилището съдържа и санкционен елемент.
В обобщение, жалбата в частта й относно предоставянето на семейното жилище за ползване след развода от съпругата е неоснователна и в тази част решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно постановен съдебен акт.
По жалбата относно фамилното име
Съгласно чл.103, ал.1 СК, „след развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен”. Следователно, за да продължи да се носи името на другия съпруг е необходимо изричното съгласие на титуляра. Становището си последният дава във връзка със задължително предявения заедно с бракоразводния иск иск относно фамилното име /чл.260, ал.2 ГПК,отм./. Ако приелият името съпруг предяви такъв иск и съпругът-титуляр изрази съгласие, съдът ще постанови носенето на името след развода. Ако титулярът изрази несъгласие, съдът ще преустанови носенето на фамилното му име от другия съпруг. Разпоредбата на чл.103, ал.2 СК съдържа изключение от правилото по предходната алинея: „Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име”. Изключението предвижда такава възможност при наличието на една важна причина – придобиване на известност под това име.
В случая, с исковата молба, а и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ищцата не е поискала произнасяне по въпроса за фамилното име, докато ответникът/сега касатор/, едва с писмената си защита от 01.02.2007 год. е поискал възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата- М. Желанието си да продължи да носи и след развода фамилното име на съпруга си, ищцата е заявила с жалбата срещу първоинстанционното решение, без обаче да изложи каквито и да е конкретни обстоятелства във връзка с твърдението си, че е станала известна в обществото с името А. Очевидно е, че искът по чл.103, ал.2 СК не е отговарял на изискванията на чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ и въззивната инстанция се е произнесла по нередовна искова претенция. Наред с това, въззивният съд е обосновал наличието на критерия „известност” единствено с факта на продължителността /36 години/ на гражданския брак. Както се посочи, обаче чл.103, ал.2 СК не предвижда като предпоставка за носене на фамилното име на другия съпруг след развода други причини извън „известност”, в т.ч. и продължителността на брака.
Като се е произнесъл по нередовна искова молба относно фамилното име след развода, въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила, което налага в тази част отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който да се съобрази с указанията по приложението на процесуалния закон и нормите на чл.103, ал.1 и 2 СК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № І* от 25.10.2007 год. по в.гр.дело № 543/2007 год. на Бургаския окръжен съд, трети гр.състав в частта относно носенето на фамилното име след развода.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта относно предоставянето на семейното жилище за ползване след развода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: