Р Е Ш Е Н И Е
№ 1486
гр.София, 30.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 325/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Л. Л. М. от гр. С. срещу въззивното решение № 45 от 19.07.2007 год. по гр.дело № 1620/2005 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV”г” състав, с което е оставено в сила решението от 11.10.2004 год. по гр.дело № 2767/2004 год. на Софийския районен съд, 54-ти състав. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от жалбоподателката иск за допускане на съдебна делба, както и иска й по чл.30 ЗН – за възстановяване на запазената й част от наследството.
Ответниците по касация Д. М. М. и А. Д. М. от гр. С. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е бил отхвърлен иска на касаторката за делба на апартамент в гр. С., ул.”И” № 27, на втория етаж от сградата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и антре, със застроена площ 123 кв.м., заедно с таванско помещение № 1, заедно с две зимнични помещения, заедно с правото на строеж и на тавана на едно перално помещение. Отхвърлена е била и претенцията на жалбоподателката с правно основание чл.30 ЗН – за възстановяване на запазената й част от наследството на А. М. М. , накърнена със саморъчно завещание от 22.02.1985 год. Отхвърлен е бил и иска на Д. М. М. и А. Д. М. срещу Л. Л. М. с правно основание чл.3, б.”в” ЗН, предявен съгласно чл.118 ГПК/отм./. Съдът приел, че представеното от ответниците саморъчно завещание от 22.02.1985 год. е написано и подписано от завещателя А. М. М. , а възражението на ищцата/сега касатор/, че завещанието накърнява за пазената й част от наследството, е намерено за неоснователно, доколкото не са били ангажирани доказателства за масата по чл.31 ЗН, с отчитане на направения в нейна полза завет на ползване.
Въззивният съд потвърдил решението, като също приел, че завещанието от 22.02.1985 год., извършено в полза на А. Д. М./ответник по делото-племенник на наследодателя А/ е породило правни последици по отношение на процесния имот. Прието е било, че съделителят А. Д. М., не е призован към наследяване, след като е жив неговия баща-ответникът Д. М. М.-брат на общия наследодател. Съдът се позовал на чл.30, ал.2 ЗН и тълк.решение № 1/2005 год. на ОСГК на ВКС и приел, че за да упражни правото си на възстановяване на запазена част, необходимо е било ищцата/сега касатор/ да е приела наследството по опис, тъй като искането е насочено спрямо лице, което не е наследник по закон и не е призовано пряко да наследява.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд законосъобразно е приел, че вещнопрехвърлителният ефект на съдебната спогодба от 25.12.1980 год. по гр.дело № 16377/1980 год. на Софийския районен съд, ГК, 40-ти състав е настъпил в деня на подписването й от страните и одобряването й от съда съгласно чл.125, ал.1 ГПК/отм./. В рамките на сложния фактически състав на съдебната спогодба/договорна сделка заедно с държавен охранителен акт/, основният елемент е договорът за спогодба, а потвърждаващият акт на съда е само правно условие /condition juris/, за да се прояви правния ефект на потвърдения договор за спогодба. Потвърждаването/одобряването/ на договора за спогодба от съда оказва съдействие на страните, за да влезе в сила сключеният между тях договор. Фактическият състав на съдебната спогодба включва и един последен елемент – изрично или мълчаливо съдържащо се в нея искане за прекратяване на делото като безпредметно поради договорното уреждане на правния спор. Определението, с което се прекратява делото въз основа на съдебната спогодба, обаче не е елемент от нейния фактически състав. С него само се обявява, а не се предизвиква настъпилото вече приключване на процеса и в никакъв случай не може да бъде считано за източник на силата на пресъдено нещо, с което се ползва съдебната спогодба. В качеството му на акт, преграждащ развитието на делото, определението за прекратяване на делото въз основа на съдебна спогодба, подлежи на обжалване в случай, че производството е било прекратено, преди да е бил осъществен фактическия състав на съдебната спогодба /напр. няма сключен пред съда договор за спогодба; съдебният протокол не е подписан от една от страните; съдът не е утвърдил, респ. одобрил спогодбата/. Това определение обаче не може да бъде атакувано заради нищожност или унищожаемост на договора за съдебна спогодба, които въпроси се проверяват от съда, който я одобрява /утвърждава/. Грешката на съда в тази насока може да бъде разкрита само чрез атакуване по исков ред на договора за съдебна спогодба или атакуване с иск на прокурора по чл.431, ал.3 ГПК/отм./, а сега по чл.537, ал.3 ГПК на определението за утвърждаване/одобряване/ на спогодбата. Предвид на това, неоснователен е довода, че едва с влизане в сила на определението за прекратяване на делото на 31.12.1980 год. е настъпило вещнопрехвърлителното действие на съдебната спогодба, а оттам, че имотът е станал съпружеска имуществена общност, тъй като бил придобит след сключването на брака на ищцата/касатор/ с общия наследодател А на 27.12.1980 год.
Законосъобразно е приложението и на чл.30, ал.2 ЗН.
Въззивният съд правилно е приел, че когато наследник с накърнена запазена част, упражнява правото си спрямо лице, което не е наследник по закон и не е пряко призовано да наследи, необходимо е наследството да е било прието от него по опис. Съдът се е съобразил със задължителното за органите на съдебната и изпълнителната власт разрешение по приложението на чл.30, ал.2 ЗН, дадено с тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС. С тълкувателния акт беше обявена за изгубила сила т.15 от Постановление № 4 от 1964 год. на Пленума на Върховния съд, с която пък е било обявено за изгубило сила тълкувателно решение № 28/1962 год. на ОСГК на ВС. Възприетото с т.л. № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС разбиране е, че наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение по чл.30, ал.1 ЗН спрямо заветници или надарени извън призованите да наследят лица, при условие, че е приел наследството по опис. От съобразителната част на т.р. № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС е видно, че приложното поле на правилото на чл.30, ал.2 ЗН е стеснено, което се обосновава най-напред със законодателните промени, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството /ДВ, бр.60 от 24.07.1992 год./, а именно: отпадна съществувалото дотогава ограничение да се завещава на лица, които не са наследници по закон повече от половината от имуществото на наследодателя; формулиран беше изрично принципът на свободно разпореждане с цялото имущество /новата алинея първа на чл.14 ЗН/; разшири се кръга на наследниците по закон със съребрените роднини до шеста степен с новата алинея четвърта на чл.8 ЗН. Доколкото този четвърти ред наследници е субсидиарен-посочените в него роднини се призовават само ако няма призовани и приели наследството роднини от предходните редове и съпруг, техният интерес следва да бъде зачетен и е необходимо наследникът с право на запазена част да е приел наследството по опис, по същите съображения, които изискват правилото на чл.30, ал.2 ЗН да се приложи в случаите, когато безвъзмездно облагодетелстваните лица не са наследници. Разширителното тълкуване на чл.30, ал.2 ЗН беше дадено по време, когато гражданите имаха относително малко по стойност имущество; когато поради различни правни ограничения, и преди всичко свързаните с придобиване на недвижими имоти безвъзмездни сделки на разпореждане бяха допустими само в полза на ограничен кръг лица /напр. чл.21 ЗСГ, отм./ или с една дума – при друга социална и правна обстановка и при друга правна регламентация на кръга на наследниците по закон. Всичко това предполага противопоставяне на значително по-големи имуществени интереси, което би могло да провокира злепоставяне на третите лица /в т.ч. и надарените или заветниците, извън пряко призованите да наследят/.
В обобщение, правилото на чл.30, ал.2 ЗН има императивен характер и следва да бъде прилагано, винаги щом се осъществят фактите, посочени в хипотезиса му. Съдът не е длъжен да преценява доколко облагодетелстваният от завещателното или дарственото разпореждане е имал фактическата възможност да разбере приживе на наследодателя какъв е бил активът и пасивът на имуществото на последния и доколко е бил информиран за извършени след откриване на наследството правни действия, водещи до намаляване на неговия актив, укриване на движими вещи, изтеглени влогове, прехвърлени ценни книги и др.
В заключение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 19.07.2007 год. по гр.дело № 1620/2005 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV”г” състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: