О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 262
гр.София 30.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3986/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Т. Л. от гр. В. чрез пълномощника си адв. Т от същия град, е подала касационна жалба вх. № 9* от 13.08.2008 год. срещу въззивното решение № 184 от 26.06.2008 год. по в.гр. дело № 993/2005 год. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 666 от 29.07.2005 год. и решението за тълкуването му от 15.06.2006 год. по гр.дело № 292/2005 год. на Великотърновския районен съд, с които е развален поради неизпълнение договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № 55, т.4, нот.дело № 1218/1992 год. на нотариуса Д. Р. , с който А. М. Р. е прехвърлила на А. Т. А. апартамент № 15 в гр. В. Т. , жилищен блок, ЕПЖС 10, вх.”А”, ет.5 в кв.354 на к-с „П”, със застроена площ 75 кв.м., заедно с избено помещение № 3 от 4.93 кв.м. и 1.0057% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, като му осигури всичко необходимо за сносен и спокоен живот. Решението на първата инстанция е било потвърдено и в частта, с която е развален поради неизпълнение договор за заместване в дълг от 27.03.1997 год. по нотариален акт № 99, т.3, нот.дело № 1009/1997 год. на нотариус Т. Б. , с който А. Т. А. със съгласието на А. М. Р. е заместена от Л. Т. Л. в задължението й за издръжка и гледане, поето с нотариален акт № 55, т.4, нот.дело № 1218/1992 год. на нотариуса Д. Р. С въззивното решение е отменено решението на първата инстанция в отхвърлителната му част и вместо него е уважен иска за разваляне поради неизпълнение договора, предмет на нотариален акт № 99, т.3, нот.дело № 1009/1997 год., с който А. Т. А. прехвърлила на сестра си Л. Т. Л. посочения по-горе апартамент срещу задължението на приобретателката да изпълнява задълженията на прехвърлителката, поети от нея по нотариален акт № 55, т.4, нот.дело № 1218/1992 год. на нотариус Д. Р. , за издръжка и гледане на тяхната майка А. М. Р. до края на живота й.
С жалбата се излагат като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: а/ произнасяне свръхпетитум; б/ произнасяне по недопустим иск; в/ противоречие с практиката на ВКС: решение № 1* от 30.12.1987 год. ІІ г.о., тълк.решение № 30 от 17.06.1981 год. по гр.дело № 2/81 г. на ОСГК на ВС, решение № 179 от 30.03.1988 год., ІІ г.о. и решение № 573 от 30.05.2001 год. по гр.дело № 136/2001 год. ІІ г.о.. Твърди се, че разбирането на въззивната инстанция, според което ищцата може да иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот с уговорка за издръжка и гледане в полза на трето лице, по който договор не е уговарящ, а само бенефициер, противоречи на константната практика по приложението на чл.22, чл.87 и чл.102 ЗЗД.
Ответницата по касация А. М. Р. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващият мотив на въззивния съд за уважаване на обективно и субективно съединените искове по чл.87, ал.3 ЗЗД е основан на прехвърлянето на правоотношението по първоначалния договор за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № 55, т.4, нот.дело № 1* от 21.05.1992 год., извършено с договора от 27.03.1997 год., обективиран с нотариален акт № 99, т.3, нот.дело № 1009/1997 год. Макар и да не е уредена изрично от закона, възможността за прехвърляне на едно правоотношение се извежда от граматическото тълкуване на чл.102, ал.3 ЗЗД, съгласно който новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията „произтичащи от прехвърленото правоотношение”. Допустимостта да се прехвърля цяло правоотношение може да се изведе и от режима на цесията и на заместването в дълг – щом като вземанията и задълженията могат да се прехвърлят поотделно, няма пречка това да може да стане едновременно, при което договорът се подвежда под правилата, както на цесията, така и на заместването в дълг. Доколкото трето лице може да замести длъжника само с изричното съгласие на кредитора/чл.102, ал.1, изр.първо ЗЗД/, съглашението за прехвърляне на правоотношението в неговата цялост ще произведе своя ефект, като въз основа на това съгласие правоотношението ще премине между кредитора и третото лице, заместило в дълга първоначалния длъжник. Могат да се прехвърлят правата и задълженията и по договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане, стига да са налице изискванията на чл.99, ал.4 и чл.102 ЗЗД. В такива случаи, в полза на кредитора по прехвърленото правоотношение възниква и потестативното право да иска разваляне поради неизпълнение на договора в неговата цялост срещу заместилото първоначалния длъжник трето лице. Именно характеристиката на договора от 27.03.1997 год. като съглашение за прехвърляне на правоотношението по договора за издръжка и гледане от 21.05.1992 год. обуславя процесуалната легитимация на кредитора по алеаторния договор да предяви конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Предвид изложеното, за случая не са относими разрешенията по приложението на чл.22, ал.1 ЗЗД, дадени с актовете на Върховния съд, представени с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Липсва предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК-противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърденията за произнасяне по непредявен иск, респ. по недопустим иск съставляват оплаквания за недопустимост на въззивното решение с искане за обезсилването му съгласно чл.293, ал.4, предл. второ във връзка с чл.270, ал.3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване обаче би следвало да е налице някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквато може да бъде: а/ когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Изложението на основанията не съдържа твърдения за непълноти или неясноти на конкретни правни норми, отнасящи се до приложението на чл.22, ал.1, чл.87, ал.3 и чл.102 ЗЗД, нито са налице останалите две възможни хипотези, които оправдават произнасянето на касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 26.06.2008 год. по в.гр.дело № 993/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, по жалба вх. № 9* от 13.08.2008 год., подадена от Л. Т. Л. от гр. В., ул.”И” № 17 чрез пълномощника адв. Т от гр. В. Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: