О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 89
гр.София 30.10.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3105/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Щ. С. и Ж. К. С. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 3* от 30.04.2008 год. срещу въззивното решение № 294 от 21.01.2008 год. по гр.дело № 1499/2007 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 4-ти състав. С обжалваното решение е отменено решението от 19.03.2007 год. по гр.дело № 1020/2005 год. на Софийския градски съд, І г.о., 4-ти състав и са уважени предявените от Р. И. П. срещу В. К. Д. , представлявана от адв. Н срещу касаторите искове: по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, като е признато за установено, че ищцата е собственик по наследство от родителите си на ? идеална част от апартамент на първия етаж със застроена площ 96 кв.м., заедно с принадлежащото му северно мазе от около 10 кв.м. и с 1/3 идеална част от общите части на сградата, без дворното място, представляващо парцел ****стар /VІ-278-279-нов/ от кв.195-Лозенец, гр. С., ул.”Б” № 20а и по чл.26, ал.2 ЗЗД, като е признато за установено, че договорът за продажба на посочения по-горе апартамент, сключен с пункт първи на нотариален акт № 1* том ХХХХХVІІІ, нот.дело № 1* от 06.09.1991 год. на нотариус И. Г. , между С, и В. К. Д. , е нищожен като сключен при липса на съгласие. Със същото решение на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е бил отменен нотариален акт № 1* т.І, рег. № 4* нот.дело № 199/20.04.2000 год. на нотариус Р. Д. , в частта по пункт втори, досежно сключения с него договор за продажба между В, чрез пълномощника К. Ив. К. , и К. С. , до размер на ? идеална част от описания в акта апартамент на първия етаж в източната половина на триетажната сграда-близнак на ул.”Б” № 20а, гр. С., кв. Лозенец, със застроена площ 96 кв.м., заедно със северното мазе с площ около 10 кв.м., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата, без дворното място – парцел **** в кв.195 по плана на гр. С., кв. Лозенец.
Поддържа се, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси и е решил делото в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че съществените материалноправни въпроси, разгледани в установителните мотиви на решението се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С отговора си по реда на чл.287, ал.1 ГПК ответницата по жалбата Р. И. П. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
За да прогласи нищожността на продажбата, предмет на нотариален акт № 1* нот.дело № 1* от 06.09.1991 год., въззивният съд е приел, че липсват волеизявления на страните относно цената на продаваемия имот като елемент от същественото съдържание на сделката, а липсата на съгласие обуславя нейната недействителност по чл.26, ал.2 ЗЗД.
Не е налице твърдяното противоречие на обжалваното решение с тълкувателно решение № 94 от 07.09.1970 год. по гр.дело № 82/1970 год. на ОСГК на Върховния съд. Тълкувателният акт е постановен по конкретно дело и с него е прието, че когато има сключен устен договор за продажба на недвижим имот и с него не е постигнато съгласие за друга правна сделка, предвидена в закона, или ненаименувано съглашение, не възникват права и задължения за страните, а конверсията няма приложение, защото устният договор е нищожен поради липса на форма и не поражда никакви правни последици. В тълкувателното решение се съдържа и принципното разбиране, че когато наред с нищожния договор страните са сключили и друго съглашение, което съдържа всички съществени елементи на друга правна сделка, предвидена в закона, или ненаименувано съглашение, които пораждат права и задължения и създават юридическа обвързаност, отношенията по тези съглашения страните са длъжни да уредят въз основа на тях. По дефиниция конверсия има, когато една недействителна сделка отговаря на изискванията, установени за една действителна сделка и поражда действията на последната. Необходимо е съгласие на страните за новото действие на конвертираната сделка, т.е. конверсията не настъпва по право.
В случая, както в първата инстанция, така и във въззивното производство ответниците/касатори/ са поддържали, че атакуваната сделка не е нищожна, тъй като изцяло осъществявала фактическия състав на договор за дарение – липсата на определена в договора цена доказвала наличието на дарствено намерение. В този смисъл, липсвало е позоваване на настъпила конверсия, за да се изисква от въззивната инстанция обсъждане на такова възражение, като отсъствието на мотиви би съставлявало евентуално основание за отмяна на решението, в случай че бъде допуснато касационното обжалване. За противоречие на въззивното решение с тълкувателния акт на ОСГК на ВС обаче не може да става дума.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 451 от 19.01.2004 год. по гр.дело № 162/2003 год. на ВКС, І г.о., доколкото в договора от 06.09.1991 год. няма неясни уговорки или уговорки, които от външна страна да изглеждат ясни, но по тях да има спор между страните по договора. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде обоснована и с решение № 6 от 03.02.1995 год. по гр.дело № 968/1994 год. на V г.о. на Върховния съд, посветено на свободата на договарянето.
Както се сочи и от касаторите, въззивното решение е в съответствие с разбирането, намерило израз и в приложеното решение № 493 от 30.06.1999 год. по гр.дело № 273/1999 год. на ВКС, ІІ г.о., според което цената е елемент от същественото съдържание на продажбата, който не може да бъде заместен от някакво повелително правило на закона и затова от липсата на съгласие относно цената следва недействителността на сделката.
Понятието съгласие, като съществен елемент на договорите въобще, както и последиците от неговата липса са изяснени в практиката на Върховния касационен съд, като в тази насока приложените: решение № 1* от 27.12.1999 год. по гр.дело № 806/1999 год. на ІV г.о., решение № 488 от 07.10.2003 год. по гр.дело № 11/2003 год. на І г.о. и № 96 от 01.02.2002 год. по гр.дело № 381/2001 год. на ІV г.о. не установяват противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която да съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В обобщение, подадената жалба срещу въззивното решение не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 21.01.2008 год. по гр.дело № 1499/2007 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав по жалба вх. № 3* от 30.04.2008 год., подадена от К. Щ. С. и Ж. К. С., и двамата от гр. С., ул.”Б” № 20а.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/