О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 390
гр.София 24.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.пр.гражданско дело № 1550/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1* от 23.06.2008 год. на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу определение № 578 от 26.05.2008 год. по гр.дело № 2357/2008 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила определението от 21.03.2008 год. на Софийския районен съд, първа гражданска колегия, 41-ви състав за прекратяване на производството по гр.дело № 6926/2008 год. в частта по искането за прогласяване нищожността на заповед № РД-02-14-516/26.03.1999 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и изпращането му в тази част по компетентност на Административен съд-София, както и за прекратяване на производството по гр.дело № 6926/2008 год. в частта по иска за признаване за установено, че целият партерен етаж от осеметажната административна сграда, находяща се в гр. С., бул.”Х” № 47, част от която е офис със застроена площ от 143.30 кв.м., при съседи: бул.”Х”, бул.”М”, стълбище, вътрешен двор, е публична държавна собственост.
Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационна проверка на определението по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК – въпросът за допустимостта на установителните искове бил преценен в противоречие с практиката на съдилищата, а законосъобразното решаване на спора било от значение за правилното приложение на материалния закон, както и за развитието на правото. Твърди се, че казусът има значение за точното прилагане на закона с оглед задължението на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл.66 ЗДС да осъществява общо ръководство и контрол по управлението и разпореждането с недвижими имоти – държавна собственост, както и за създаване на единна практика по въпроса за възникване правото на собственост на търговските дружества и приложимостта на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Допустимостта на касационното обжалване, според частния жалбоподател, следва и от липсата на практика на Върховния касационен съд по аналогични казуси, за да се извърши сравнение, а Върховният административен съд е преценил като неправилно становището на районния съд за десезиране по спора за действителността на заповед № РД-02-14-516/26.03.1999 год. Приложени са: определение № 6* от 06.06.2008 год. по адм.дело № 5944/2008 год. на ВАС, ІІІ-то отделение и определение № 9* от 08.08.2008 год. по адм.дело № 9872/2008 год. на ВАС, петчленен състав, първа колегия.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Разпоредбата визира противоречиви решения или определения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, постановени от различни по степен, но йерархично долустоящи спрямо Върховния касационен съд общи съдилища /районни, окръжни, апелативни/, в правораздавателната власт на които е включено разглеждането на граждански дела. Определението на въззивния съд ще е постановено по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, когато му противостоят актове на други съдилища по граждански дела, дали различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи разпоредби. Обхватът на съдебните актове, които законодателят е имал предвид при въвеждане на понятието за противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК включва решения и определения на първоинстанционен или въззивен съд, разглеждащ граждански дела, чиито съдебни актове са влезли в сила. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва в съдържанието на понятието противоречива практика съдебните актове, постановени от административните съдилища, в т.ч. и решенията и определенията на Върховния административен съд. Предвид на това, приложеното с частната жалба определение № 6* от 06.06.2008 год. по адм.дело № 5944/2008 год. на ВАС, трето отделение, с което е била оставена без разглеждане исковата молба на държавата за прогласяване нищожността на заповед № РД-02-516/26.03.1999 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и определение № 9* от 08.08.2008 год. по адм.дело № 9872/2008 год. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, с което е оставено в сила определението на тричленния състав на същия съд по съображения, че атакуваната заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по АПК, не установяват наличие на основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отделно от това, съставите на Върховния административен съд са се произнесли в рамките на своята компетентност по процесуален спор – относно подсъдността на делото по иска за нищожност на споменатата заповед, както е постъпил и гражданският съд, т.е. налице е спор за подсъдност между общ и административен съд, за който в чл.63, ал.8 ЗСВ е предвидено да се разрешава от състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС, чието определение е окончателно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон биха били налице: а/ когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от 03.09.2008 год. не се съдържат твърдения относно наличието на непълноти или неясноти на конкретни правни норми, отнасящи се до актовете на съответния министър, с които се е апортирало имущество в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие /в случая ЕООД/ към момента на издаване на атакуваната заповед – 26.03.1999 год., а именно чл.147, ал.2 ТЗ /в ред. преди допълнението с ДВ, бр.84 от 13.10.2000 год./ във връзка с чл.14, т.9 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията/отм./, които норми да се изяснят с определението на Върховния касационен съд при проверка на основателността на частната жалба.
Твърде общо е формулирано и твърдението, че казусът е от значение за точното прилагане на закона с оглед задължението на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл.66 ЗДС да осъществява общо ръководство и контрол по управлението и разпореждането с недвижими имоти – държавна собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението не би могло да се квалифицира и твърдението, че казусът ще има значение за създаването на единна практика по въпроса за възникване право на собственост на търговските дружества и приложимостта на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и на подзаконовите актове, регулиращи материята, за който се твърде, че е решаван противоречиво от съдилищата, без обаче да са представени /или поне посочени/ конкретни решения на съдилищата по граждански дела по този въпрос, съдържащи противоречиви разрешения. Липсват и твърдения, че с обжалваното определение съдът за първи път се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и че с определението е изоставено едно тълкуване на закона и е възприето друго.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 578 от 26.05.2008 год. по гр.дело № 2357/2008 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, по частна жалба вх. № 1* от 23.06.2008 год., подадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на представител на държавата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: