О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 210
гр.София 08.12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3472/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. И. Б. от гр. С., обл. Пазарджик е подал чрез пълномощника си адв. С от гр. П. жалба вх. № 2* от 23.07.2008 год. срещу въззивното решение № 437 от 24.06.2008 год. по в.гр.дело № 986/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 151 от 27.09.2005 год. по гр.дело № 148/2005 год. на Велинградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на реална част с площ 400 кв.м. от УПИ *за С. , поща и ресторант в кв.48 по плана на гр. С., която графически представлява правоъгълен триъгълник /част от имот с пл. № 156 в кв.І по обезсиления план на с. С., с граници: улица с о.т. 154, 157/и 109-110 по обезсиления план/, дере и А. К. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с т.2 от мотивите на тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 год. на ОСГК на Върховния съд, отнасяща се до възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ в хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот. Поддържа се, че по този съществен материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкувателния акт, като е приел, че „… имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му е предназначен за обществено обслужване и предназначението е реализирано”.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на ревандикационната претенция е, че ищецът/сега касатор/ не се е легитимирал като собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от починалия през 1951 година негов баща И, доколкото не е било доказано, че към момента на смъртта на последния е бил изтекъл двадесетгодишният срок на придобивната давност. А щом като не е установена активната материалноправна легитимация на ищеца/касатор/, който е следвало да докаже преди всичко, че неговият наследодател е упражнявал владение върху имота в течение на двадесет години, за да придобие собствеността, съобразно чл.34 от Закона за давността/Обн., ДВ, бр.23 от30.01.1898 год., отм., Изв. бр.92 от 16.11.1951 год./, искът по чл.108 ЗС е подлежал на отхвърляне само на това основание. Този изход на делото не би се променил, дори ако се докаже, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ от останалата след одържавяването незастроена част от имота може да се обособи самостоятелен дворищнорегулационен парцел.
С оглед на това, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като твърдяното противоречие с т.2 от мотивите на т.р. № 1 от 17.05.1995 год. на ОСГК на Върховния съд не се отнася до решаващия за изхода на спора въпрос за наличието, респ. липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца/касатор/, който не е доказал, че неговия наследодател е бил собственик на процесния имот.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 437 от 24.06.2008 год. по в.гр.дело № 986/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд, по жалба вх. № 2* от 23.07.2008 год., подадена от Р. И. Б. от гр. С., обл. Пазарджик чрез адв. С от гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: