О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 119
гр.София 07.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3229/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Недка В. П. , адвокат от гр. С., като пълномощник на И. Д. Ц., М. В. З. и Й. И. Ц., тримата от с. О., общ. Чепеларе, обл. Смолян, е подала жалба вх. № 2781/23.06.2008 год. срещу въззивното решение № 270 от 13.05.2008 год. по в.гр.дело № 214/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 236 от 11.02.2008 год. по гр.дело № 140/2007 год. на Чепеларския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на първия от касаторите по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване спрямо ОСЗГ-Чепеларе, РУГ-Смолян и ДЛ-Чепеларе, че наследниците на И. П. Ц. имат право на възстановяване собствеността върху гора от 10.7 дка в м.”Б”, както и иска на М. В. З. , че наследниците на П. П. Ц. имат право да им бъде възстановена гора от 4.9 дка в м.”К”. В жалбата се поддържа, че по един и същи казус е разрешаван противоречиво от съдилищата съществен материалноправен въпрос. Представя се копие от решение № 156 от 27.11.2007 год. по гр.дело № 135/2007 год. на Чепеларския районен съд, с отметка, че е влязло в сила на 18.12.2007 год.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Налице е противоречива практика на съдилищата в района на Смолянския окръжен съд по делата по искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на гори, включени в ревир „О”. В едни случаи /с влязлото в сила решение № 156 от 27.11.2007 год. по гр.дело № 135/2007 год. на Чепеларския районен съд/ е прието, че записванията в Дневник на имуществените дялове на ГПК”О” не индивидуализират достатъчно собствениците на гори, но съдът е ценил като доказателство в тази насока Списъка на членовете-горовладелци на кооперация „О”, които получават суми срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-46 год., и се е позовал и на П. № 1* от 05.07.1940 год. на Министерството на земеделието и държавните имоти /ДВ, бр.209 от 16.09.1940 год./. С обжалваното сега въззивно решение е прието, че както дневникът за идеалните имуществени дялове, така и списъците на членовете на кооперацията не са доказателства, установяващи право на собственост по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. По отношение на П. № 13072/05.07.1940 год. на МЗДИ е прието, че представлява протокол за определяне предмета на горското стопанство и съгласно чл.13, ал.3, т.3 ЗВСГЗГФ изрично е изключено като доказателство, установяващо право на собственост.
Наличието на противоречива практика, както и обстоятелството, че Върховният касационен съд не е разглеждал дела по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ поради изричното ограничение за допустимост на касационното обжалване по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ прави касационното обжалване допустимо и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 270 от 13.05.2008 год. по в.гр.дело № 214/2008 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 23.06.2008 год., подадена от И. Д. Ц., М. В. З. и Й. И. Ц. от с. О., общ. Чепеларе, обл. Смолян.
Дава едноседмичен срок на касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 30/тридесет/ лева по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в размер на 15/петнадесет/ лева по чл.18, ал.2, т.2 от същата тарифа, като при неизпълнение на указанията в посочения срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване или на състава за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: