О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 225
гр.София 12.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3791/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Началникът на В. а. „Г” е подал касационна жалба вх. № 2* от 18.08.2008 год. срещу въззивното решение от 24.06.2008 год. по гр.дело № 11/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ”г” отделение, с което е оставено в сила решението от 28.09.2007 год. по гр.дело № 12127/2007 год. на Софийския районен съд, 55-ти състав. С първоинстанционното решение са били уважени обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 292 от 29.03.2007 год.; възстановена е М. И. М. на заеманата преди уволнението длъжност „научен сътрудник І-ва степен” в ИПИО при В. а. „Г” и е осъден ответникът да заплати обезщетение за периода 02.04.2007 год. – 02.10.2007 год. в размер на 4 991,94 лева, заедно със законната лихва, считано от 21.05.2007 год. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречие с практиката на ВКС, и по-конкретно: решение № 107 от 16.02.2004 год. по гр.дело № 1207/2002 год. ІІІ г.о., решение № 1* от 13.10.2005 год. по гр.дело № 156/2003 год. ІІІ г.о.; решение № 1* от 14.07.2008 год. по адм.д. № 9566/2007 год. на ВАС и тълкувателно решение № 4/2004 год. на ВАС. Поддържа се, че противоречието с практиката на ВКС се отнася до изводите на въззивния съд досежно кръга от правомощия, с които разполагат лицата, временно заместващи работодателя-титуляр, и по-специално предоставената им от закона възможност да прекратяват трудови договори. Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС и относно преценката, кога един работник или служител има статут на трудоустроен и свързаното с това задължение на работодателя да поиска и получи разрешение от инспекцията по труда преди неговото уволнение.
Ответницата по жалбата М. И. М. от гр. С. е на становище, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че оплакванията срещу въззивното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представеното с жалбата решение № 107 от 16.02.2004 год. по гр.дело № 1207/2002 год. на ІІІ г.о. и цитираното решение № 1* от 13.10.2005 год. по гр.дело № 562/2003 год. ІІІ г.о. В първото от тях е посочено, че при решаване на въпроса за закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ е без значение дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление и че формата, в която здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на лицето не може да бъде решаваща при преценката дали е налице трудоустрояване по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ или не. Във второто решение е подчертано, че закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника или служителя е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. С обжалваното решение е прието, че ищцата се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ, доколкото с ЕР на ТЕЛК № 6* от 05.12.2005 год. е установена 72% намалена работоспособност и е посочен като противопоказен само тежкият физически труд. Лицата с призната инвалидност /с 50 и над 50% загубена работоспособност-арг. от чл.72 от Кодекса за социалното осигуряване/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ и се ползват от закрилата по този текст при прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е приел, че е налице предписание на ТЕЛК за трудоустрояване на ищцата на същата работа при облекчени условия /чл.317, ал.1 във връзка с чл.314 КТ/, който извод не противоречи на коментираната по-горе практика на Върховния касационен съд.
Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела, но основанието за допускане на касационно обжалване по този текст от процесуалния закон не включва практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете, постановени от върховната съдебна инстанция по административни дела. Ето защо, посочените с жалбата решение № 1* от 14.07.2008 год. по адм.дело № 9566/2007 год. на ВАС, VІ отделение и тълкувателно решение № 4 от 2004 год. на ВАС, не могат да бъдат съобразявани при преценката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Противоречието между мотивите на първоинстанционното и на въззивното решение относно трудоустрояването на ищцата и предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата има предвид противоречиви влезли в сила решения на първоинстанционни или въззивни съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
По отношение приложението на чл.61, ал.1 от КТ, както и на чл.62 ППЗНСНЗ не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване по този текст на процесуалния закон, би следвало да са налице следните предпоставки: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. В случая, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа твърдения за наличие на някоя от хипотезите, попадащи в обхвата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата заплатеното от нея възнаграждение за адвокатска защита за настоящото производство в размер на 200/двеста/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.06.2008 год. по гр.дело № 11/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ”г” отделение, по жалба вх. № 2* от 18.08.2008 год., подадена от началника на В. а. „Г”, гр. С..
Осъжда В. а. „Г”, гр. С., бул.”Е” № 82 да заплати на М. И. М. от гр. С., ул.”Г” № 37, вх. Б, ет.1, ап.1, сумата 200/двеста/ лева разноски в производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: