О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 212
гр.София 08.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3596/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. С. Н. от гр. Ш. чрез пълномощника си адв. Б е подал жалба вх. № 1* от 01.07.2008 год. срещу въззивното решение № 133 от 16.05.2008 год. по в.гр.дело № 1006/2007 год. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 76 от 13.07.2007 год. по гр.дело № 118/2004 год. на Каварненския районен съд и са уважени предявените искове, като на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на И. И. Т., сключения между ответниците М, като продавачи и ответника/сега касатор/ К. С. Н. по време на брака му с Е. Г. Н. договор за продажба по нотариален акт № 12, т.ІV, рег. № 2* нот.дело № 423/2004 год., а на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения на 11.05.2004 год. между М и И. И. Т. предварителен договор за продажба на УПИ Х-158 в кв.31 по плана на с. Т., общ. Каварна, на площ от 1085 кв.м., при условие, че купувачът изпълни задължението си към подавачите за заплащане на 4500 евро-неплатена част от цената в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Поддържа се, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: а/ в противоречие с т.9 от т.р. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС било допуснато кумулативно обективно съединяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД с иск по чл.135 ЗЗД, предявен на различно правно основание и срещу други страни; б/ окръжният съд се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно – за стойността на отговорите на страната на въпроси по чл.114 ГПК/отм./ и в/ въззивният съд се произнесъл по съществени процесуалноправен и материалноправен въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно – относно субективния елемент при условията на чл.135 ЗЗД. Отделно от това, въззивното решение противоречало и на решение № 408 от 14.07.2004 год. по гр.дело № 409/2003 год. на ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Най-напред, тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС е постановено по спорни въпроси на въззивното производство, като в т.9 от мотивите и диспозитива на тълкувателния акт се приема, че пред въззивната инстанция е недопустимо последващо обективно или субективно съединяване на искове, изразяващо се в предявяване на нов иск с ново основание или петитум между същия ищец и ответника, а така също предявяване на иск срещу нов ответник, конституиран като другар на първоначалния. С жалбата се твърди, че нарушението е допуснато от първоинстанционния съд, а порокът бил реципиран от въззивната инстанция.
На следващо място обективното съединяване на искове (при условие, че са били налице законовите предпоставки за това), зависи от съображения за процесуална целесъобразност: ще се улесни или затрудни разглеждането на делата, ако бъдат съединени и ще се постигне ли процесуална икономия? Ако в първата инстанция са били съединени за общо разглеждане и решаване в едно общо производство първоначалния иск с иск срещу ответниците и техни необходими другари (както е при иска по чл.135 ЗЗД), формалното различие в субектите на процесуалното правоотношение на страната на ответниците, не може да доведе до обезсилване на постановеното от първата инстанция решение само на това основание, щом и двете претенции са разгледани при наличие на предпоставките по чл.103, ал.1 ГПК/отм./.
Не е налице и соченото от касатора второ основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно, че окръжният съд се поизнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на отговорите на страната на въпроси, зададени й по реда на чл.114 ГПК/отм./. Законът отрича качеството на доказателствено средство на твърденията на страната, с които тя претендира изгодни за нея факти или отрича неизгодни за нея факти. Тези твърдения са предмет на доказване, а не доказателствено средство. Единствено признанията на страната, че са се осъществили неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти съставляват доказателствено средство. В случая, отговорите на ответницата М, която е заявила, че не е уведомила своя син/сега касатор/ за сключения от нея предварителен договор, не съставляват признание на неизгоден за нея факт, нито на неизгоден за останалите ответници по иска по чл.135 ЗЗД факт.
На последно място, формулираното абстрактно основание за допускане на касационно обжалване, а именно „субективният елемент при условията на чл.135 ЗЗД” не позволява да се прецени коя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се има предвид от касатора. Една от възможните хипотези би била налице когато произнасянето на съда е било свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на неясноти или непълноти на приложимата правна норма (в случая приложението на установената с чл.135, ал.2 ЗЗД оборима презумпция за знание за увреждането). Касаторът не сочи в какво се състои неяснотата или непълнотата на споменатата материалноправна норма, а в действителност поддържа оплакване за неправилна преценка на свидетелските показания, което би съставлявало порок на съдебния акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 16.06.2008 год. по в.гр.дело № 1006/2007 год. на Добричкия окръжен съд по жалба вх. № 1* от 01.07.2008 год., подадена от К. С. Н. от гр. Ш..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: