О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 213
гр.София 08.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3523/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Д. А. и П. К. П. , и двамата от с. О., общ. Чепеларе, Смолянска област, чрез пълномощника си адв. Н от гр. С., са подали жалба вх. № 3* от 25.07.2008 год. срещу въззивното решение № 247 от 18.06.2008 год. по в.гр.дело № 221/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 28 от 11.02.2008 год. по гр.дело № 186/2007 год. на Чепеларския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-гр. Чепеларе, ДЛ-Чепеларе и РУГ-Смолян, че наследниците на И. Г. А. и на К. Г. А. /бивши жители на с. О. имат право на възстановяване собствеността върху гори в ревир „О”, землище на с. О., общ. Чепеларе, както следва: гора в м.”О” с площ 20 дка; гора в м.”С” с площ 28 дка; гора в м.”Б” с площ ? ид.ч. от 21 дка; гора в м.”Б” от 7.5 дка; гора в м.”Г” от 10 дка; гора в м.”О” от 8 дка; гора в м.”Р” от 6 дка; гора в м.”К” от 41.6 дка; гора в м.”Ч” от 10.4 дка; гора в м.”Т” от 6.4 дка и гора в м.”Т” от 6.5 дка. Поддържа се, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с влезлите в сила решение № 156 от 27.11.2007 год. по гр.дело № 135/2007 год. и решение № 129 от 17.03.2004 год. по гр.дело № 84/2003 год. на Чепеларския районен съд, както и с решение № 959 от 22.04.1996 год. по гр.дело № 201/1995 год. на Върховния съд, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Налице е противоречива практика на съдилищата в района на Смолянския окръжен съд по делата по искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ с предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на горите, включени в ревир „О”. В едни случаи /както е с влязлото в сила решение № 156 от 27.11.2007 год. по гр.дело № 135/2007 год. на Чепеларския районен съд/ се приема, че записванията в Дневника за идеалните имуществени дялове на Г. производителна кооперация „О”-с. Орехово не индивидуализират достатъчно собствениците на гори, но като доказателства в тази насока съдът е ценил Списъка на членовете-горовладелци на кооперация „О”, които получават суми срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-46 год., както и П. № 1* от 05.07.1940 год./ДВ, бр.209 от 16.09.1940 год./ на Министерството на земеделието и държавните имоти.
С обжалваното въззивно решение е прието, че споменатото постановление не може да е доказателство за собствеността върху горите, съгл. изричната забрана на т.3 на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, а и Дневникът за идеалните имуществени дялове на ГВК”О” от 1941/42 год. бил отдалечен с 8-9 години от момента на национализацията, а от начина, по който са записани в него имената на притежателите не можел да се направи извод относно идентичността на същите с наследодателите на жалбоподателите.
Противоречието на обжалваното решение с решение № 129 от 17.03.2004 год. по гр.дело № 84/2003 год. на Чепеларския районен съд, влязло в сила на 09.04.2004 год., отново касае доказателственото значение на Дневника за идеалните имуществени дялове на Г. производителна кооперация „О” от 1941/42 год.
Наличието на противоречива практика, както и обстоятелството, че Върховният касационен съд не е разглеждал дела с п равно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ поради изричното ограничение за допустимост на касационния контрол по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ прави касационното обжалване допустимо и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 247 от 18.06.2008 год. по в.гр.дело № 221/2008 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 25.07.2008 год., подадена от И. Д. А. и П. К. П. , и двамата от с. О., общ. Чепеларе, обл. Смолян.
Дава на жалбоподателите едноседмичен срок да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд: в размер на 30/тридесет/лева – по чл.18, ал.2, т.1 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ЗДТ и в размер на 15/петнадесет/лева – по чл.18, ал.2, т.2 от същата тарифа, като при неизпълнение на указанията в посочения срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване или на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: