О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№485
гр.София, 12.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1428/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Х. Х. Х./Илиян А. М. /, К. Х. М./Кирил А. К. /, З. Х. М., Д. Х. М./Д. Шанлъ/, Ш. Х. И., Б. Х. И., И. Г. А., Ф. М. А., О. Г. Ч. и С. К. М. са подали касационна жалба вх. № 155 от 14.10.2009 год. срещу въззивното решение № 104 от 17.08.2009 год. по в.гр.дело № 86/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 81 от 24.07.2008 год. по гр.дело № 7/2006 год. на М. районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите срещу О. М., ВК”Н”, гр. М., ЕТ”В”, гр. М. и Ю. Р. Е. иск за признаване за установено право на собственост на имота, описан в нотариален акт № 33, нот.дело № 59/1961 год., а именно: парцели ІХ и Х с площ 1400 кв.м. по нот.акт и 1660 кв.м. по графични данни, с пл. № 368 в кв.13 по плана на гр. М., при граници: Мустафа Е. , И. А. и Х. М. , който по сега действащия план на гр. М. е идентичен с част от УПИ * и УПИ * в кв.84, съответно 512 кв.м. от УПИ * и 1148 кв.м. от УПИ *, при граници: улица, от две страни УПИ *, УПИ * и УПИ *, означен със зелена линия и черни точки на скица – извадка от плана на града, одобрен със заповед № 367/12.12.1988 год., изм. със заповед № 101/11.05.1992 год., към гр.дело № 7/2006 год. на М. районен съд, както и за осъждане на ответниците да предадат владението на имота.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решения: № 752 от 18.11.1988 год. ВС, ІІІ г.о.; № 1* от 12.12.2007 год. по гр.дело № 1428/2007 год. ВКС, V г.о.; № 395 от 07.05.2009 год. по гр.дело № 170/2008 год. ВКС, ІІІ г.о.; № 1* от 19.01.2009 год. по гр.дело № 4667/2007 год., ВКС, ІV г.о.; № 189 от 14.07.2005 год. по гр.дело № 2219/2003 год. ВКС, ІV г.о.; № 528 от 08.07.2005 год. по т.дело № 17/2005 год. І т.о. ВКС; № 6836/05.12.1999 год. по адм.дело № 5377/1999 год. ВАС, ІV отд.; № 640 от 28.05.2003 год. по гр.дело № 528/2002 год., ІV г.о. ВКС, по приложението на чл.10 и чл.14 ЗСПЗЗ, чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, чл.79 и чл.108 ЗС, както и на чл.127 и чл.188 ГПК/отм./.
Ответникът по касация ВК”Н” М. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на ревандикационната претенция е, че описаният в т.6 на нотариален акт № 33, т.І, нот.дело № 59/17.06.1961 год. имот, представляващ нива от 1.4 дка в м.”К”, образуваща парцели ІХ и Х-368 в кв.13 по плана на гр. М. от 1928 год. е бил земеделска земя, попадаща в момента в строителните граници на града. От заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че през 1963 год. парцели ІХ-368 и Х-368 в кв.13 са били изключени /заедно с целия квартал/ от строителните граници на града и всички имоти са се върнали към селскостопанския фонд, а по плана от 1964 год., одобрен със заповед № 748 от 23.03.1064 год., имотът е бил с пл. № 1* като само малка част от него е попадала в регулация като придаваема се част към парцел ****Х-101, но регулацията не била приложена, т.е. не са уреждани регулационни сметки, а по разписния лист към плана имотът се е водел „нива” на М. Х. М. От експертизата е било видно, че по плана от 1979 год., одобрен със заповед № 469/15.08.1979 год. имотът е бил с пл. № 218 в кв.11 с площ по графични данни 1660 кв.м., като по разписния лист се е водел на ГОНС, а по плана от 1988 год. имот пл. № 218 в кв.84, след допълването на кадастралния план с построената детска градина, този имот е бил заличен. От заключението на вещото лице съдът приел по-нататък, че със заповед № 101/11.05.2002 год. била одобрена промяна на УПИ * в кв.84 и били образувани три нови парцела – ІІ-1601 „за детско заведение”; ІІІ-217 частен имот за индивидуално застрояване и ІV-1601 „за търговия и услуги” в кв.84, като частта от описания в нотариален акт № 33, т.І, нот.дело № 59/17.06.1961 год. имот, която попада в УПИ * в кв.84 по действащия план е 1148 кв.м., а частта, попадаща в УПИ * в кв.84 е 512 кв.м., като в този урегулиран поземлен имот през 1979 год. е изградена детска градина, а земята е актувана като общинска собственост. Съгласно експертизата, в сегашния УПИ * след 1988 год. бил построен магазина на ВК”Н” М. , а с договор от 27.06.2003 год. общината отстъпила право на строеж на ЕТ”В” за построяване на магазин и жилище, като сградата все още не била отразена в действащия план. От експертизата е било видно, че след 1990 год. в УПИ * било разрешено поставянето на обекти за търговски цели тип „ЛОК”, каквато е била търговската постройка на Ю. Р. Е..
Д. аргумент в подкрепа на извода, че се касае именно за земеделска земя, въззивният съд е почерпил от данните в преписката по заявление № 7а от 14.11.1991 год. на поземлената комисия М. становено е, че това заявление е било подадено от съпругата на Х. Х. М. , като с решение № 2* от 13.10.1993 год. комисията признала за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. Х. М. чрез план за земеразделяне общо на 10.300 дка в землището на гр. М., между които и нива от 1.4 дка в м.”К”, а с решение № 2* от 23.09.1998 год. възстановила правото на собственост на наследниците на Х. Х. М. върху нива от 10.300 дка, четвърта категория в м.”Ак йер алтъ/Юк юз, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне. В заключение, въззивният съд е приел, че ищците/сега касатори/ Х. Х. Х., К. Х. М., З. Х. М. и Д. Х. М. са били признати и се легитимират като собственици на имот № 0* по плана за земеразделяне на М. , различен от описания в нотариален акт № 33/17.06.1961 год. имот, попадащ в УПИ * в кв.84 от 1148 кв.м. и в УПИ * в кв.84-512 кв.м., а останалите ищци не са заявили процесния имот за възстановяване и по отношение на тях липсва позитивно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността.
Липсва твърдяното с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с приложените решения. Така, решения № 1* от 12.12.2007 год. по гр.дело № 1428/2007 год. ВКС, V г.о., № 395 от 07.05.2009 год. по гр.дело № 170/2008 год. ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1* от 19.01.2009 год. по гр.дело № 4667/2007 год. ВКС, ІV г.о. третират различни от процесната хипотези. Направените в тях изводи, че съответните имоти не са представлявали земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС и че за тях е приложимо основанието за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а не реституцията по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, не могат да послужат като предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, т.е. не е налице противоречиво разрешен материалноправен въпрос с оглед спецификата на конкретния случай. В него предмет на нотариалния акт № 33, т.І, нот.дело № 59/17.06.1961 год. за собственост е недвижим имот, даден на преселници по замяна /чл.100 ЗТПС във връзка с чл.89 и сл. ЗТПС/-нива с площ 1.4 дка, като към 1956 год. теренът е бил извън урбанизираната територия на града, а през 1963 год. отредените за имота парцели ІХ-368 и Х-368, заедно с целия квартал 13, били изключени от строителните граници на града; по плана от 1964 год. само малка част от имот пл. № 102 попадала в регулация като придаваема се част към парцел ****Х-101/сметките по регулация не са уреждани и регулацията не е приложена/. Споменатите особености в статута на процесния имот, както и подробно описаните в решението промени, настъпили при последващите планове /от 1979 год., от 1988 год. и 2002 год./ показват, че настоящият казус е различен от хипотезите, разгледани в приложените с изложението решения на ВКС по приложението на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Що се касае до позоваването на решения №№ 189 от 14.07.2005 год. по гр.дело № 2219/2003 год. ІV г.о. и 528 от 08.07.2005 год. по т.дело № 17/2005 год., І т.о., същото съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по което обаче ВКС би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, такова основание липсва и във връзка с позоваването и на решение № 640 от 28.05.2003 год. по гр.дело № 528/2002 год. ВКС, ІV г.о., в което е посочено, че до изменението на чл.6 ЗС от 17.04.1990 год. общините не са могли да придобиват недвижими имоти. Това решение, както и решение № 1* от 12.12.2007 год. по гр.дело № 1428/2007 год. на ВКС, V г.о. припомнят, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ община не може да се позове на придобивна давност до влизане в сила на ЗОСОИ /22.11.1997 год./. Изложеният от въззивния съд допълнителен аргумент за неоснователност на иска по чл.108 ЗС /извън този за липса на активна материалноправна легитимация на ищците-касатори/ за придобиване на собствеността върху имота от О. М. не почива на извод за изтекла в нейна полза давност.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Ответникът по касация ВК”Н”-гр. Момчилград не е представил доказателство, че уговореното с договора от 22.10.2009 год. адвокатско възнаграждение е реално заплатено, поради което не следва да се присъжда като разноски в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 17.08.2009 год. по в.гр.дело № 86/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд по жалба вх. № 155 от 14.10.2009 год. на Х. Х. Х. /Илиян А. М. /, К. Х. М. /Кирил А. К. /, З. Х. М., Д. Х. М. /Д. Шанлъ/, Ш. Х. И., Б. Х. И., И. Г. А., Ф. М. А., О. Г. Ч. и С. К. М..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/