О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№653
гр.София, 22.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 338/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. И. от гр. Г., Т. Г. К. от гр. С. и А. Н. К. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 581 от 21.01.2010 год. срещу въззивното решение № 719 от 12.12.2009 год. по в.гр.дело № 934/2009 год. на Плевенския окръжен съд. С него е отменено решение № 1* от 23.07.2009 год. по гр.дело № 4378/2008 год. на Плевенския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатите до делба земеделски земи в землището на гр. С., а именно: нива от 0.506 дка, ІІІ категория в м.”Д”, имот № 0* нива от 87.382 дка, ІІІ категория вя м.”О”, имот І 089040; нива от 2.013 дка, ІV категория в м.”П”, имот № 1* нива от 2.959 дка същата категория и местност, имот № 1* нива от 13.884 дка, ІІІ категория в м.”К”, имот № 2* изоставени трайни насаждения от 6.909 дка, ІV категория в м.”П”, имот № 3* вместо което е постановено от допуснатите до делба земеделски имоти да се образуват 72 равни дяла, от които 30 дяла за Д. И. К., 12 дяла за Б. И. К., по 8 дяла за М. Д. И. и А. Н. К. , 6 дяла за П. И. П. и по 4 дяла за Т. Г. К. и В. В. К..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи произнасяне по въпроса дали неразрешаването на спор за материално право като преюдициален въпрос по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, изключва възможността в производството за делба на земеделските земи да се установяват други наследствени дялове на страните, извън определените им по закон. Касаторите се позовават на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК.
Ответницата по касация В. В. К. чрез особения си представител адв. В поддържа жалбата.
Ответникът по касация Д. И. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е определил квотите на съделителите в допуснатите до делба земеделски земи, като е съобразил представеното от ищеца Д. И. К./наследник на И. Д. К. на общия наследодател В/ публично нотариално завещание от 14.03.1938 год., с което последният е завещал на внуците си И. и И. Д. К. 1/3 идеална част от всичките си движими и недвижими имоти. Окръжният съд е приел, че той като завещанието е универсално, а не се касае за завет, именно в първата фаза на делбеното производство следва да се разрешат въпросите между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител. Посочено е, че в случая не е задължително предварителното предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като всички страни по делото са законни наследници на общия наследодател В в тяхно лице с решение на поземлената комисия от 20.10.1995 год. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решението не противоречи на т.1 от тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, според което решението на поземлената комисия, респ. ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно действие и именно то определя имота, който се възстановява, както и кръга на лицата, в чиято полза настъпва реституционния ефект. С т.2 на тълкувателния акт е разяснено съотношението между иска за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и административното производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Посочено е, че когато легитимацията на заинтересуваните лица по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, като собственици на земеделските земи, се оспорва по съдебен ред с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, административното производство по чл.14,о ал.1-3 ЗСПЗЗ следва да се съобрази с решението по гражданскоправния спор, като бъде спряно до решаване на спора за материално право. От тълкувателното решение обаче не би могъл да се почерпи аргумент в подкрепа на довода, ч независимо от вида на завещателното разпореждане /универсално завещание или завет/, правата на облагодетелстваните с него лица могат да се вземат предвид в делбеното производство само ако са били предявени отделно с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, и съответно съобразени от поземлената комисия/ОСЗГ/ с решението й за възстановяване на собствеността. Съотношението между иска за делба и иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е изяснявано многократно в практиката на Върховния касационен съд. Приема се, че иск по чл.14,о ал.4 ЗСПЗЗ не може да бъде съединен с иск за делба на земеделски имот, защото преди всичко двата иска подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. Отделно от това, преди да е приключила специалната административна процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността обща на наследниците, няма да е налице подлежаща на прекратяване чрез съдебна делба съсобственост. Недопустим като преждевременно предявен е и иск за делба, основаващ се на влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е признато, че имотът е принадлежал не на претендиращия изключителни права сънаследник, а на общия наследодател на страните, ако не е издадено последващо решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността в полза на всички наследници. Спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ възниква и между сънаследници, когато един/или част/ от тях претендират възстановяване на собствеността само в тяхна полза, а останалите твърдят, че имотът подлежи на възстановяване в полза на всички наследници на бившия собственик. Когато обаче с решението на ОСЗГ/поземлената комисия/ правото на собственост върху земеделските земи е било възстановено общо на всички законни наследници на бившия собственик, онези от тях, които са облагодетелствани с универсално завещателно разпореждане от общия наследодател, могат да предявят правата си за по-голям дял от наследствената маса в първата фаза на производството за съдебна делба. Касаторите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни и процесуалноправни норми, нито поддържат, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или с въззивното решение е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради като Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 719 от 12.12.2009 год. по в.гр.дело № 934/2009 год. на Плевенския окръжен съд по жалба вх. № 581 от 21.01.2010 год. на М. Д. И. от гр. Г., Т. Г. К. и А. Н. К. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/