О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№332
гр.София, 09.08.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 242/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Л. В. от гр. Н. срещу определение № 1* от 29.10.2009 год. по гр.дело № 10169/2009 год. на Софийския градски съд, І-12-ти състав, с което е оставено в сила определението от 20.02.2009 год. на Софийския районен съд, ГО, 43-ти състав за прекратяване на производството по гр.дело № 8141/2007 год., с което е прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес от установяването. Поддържа се, че извода за недопустимост на иска е направен, без районният съд да е задължил ответната страна да представи решение № 8* от 12.12.2000 год. на Общинска служба „З”-гр. Нови И. , за да може да се прецени дали са налице две противопоставими решения за един и същи имот, издадени на различни лица.
Като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение се сочи противоречие с решение № 1* от 25.10.1999 год. по гр.дело № 550/1999 год., ВКС, V г.о., решение № 1* от 23.05.1996 год. по гр.дело № 2530/1995 год. ВС, ІV г.о. и решение № 5* от 28.05.2007 год. по адм.дело № 3307/2007 год. на ВАС, ІV отд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Пред Софийския районен съд на 25.01.2008 год. е бил предявен от жалбоподателката срещу наследниците на свекър й В. В. Г. /починал на 05.01.1975 год./ иск за установяване, че тя е собственик въз основа на земеделска реституция на две ниви в землището на с. Г., район Н. И. , собствеността върху които й била възстановена с решение № 1* от 04.08.1999 год., влязло в сила на 12.11.2000 год., на поземлената комисия-община Н. И. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че процесните имоти неправилно били включени във възстановените с решение на поземлената комисия имоти на свекъра й и впоследствие били поделени от неговите наследници. Правният си интерес ищцата/сега частен жалбоподател/ обосновава и с удостоверение № 161/23.09.1994 год. на ОС”ЗГ” Н. И. Исковата молба няколкократно е оставяна без движение за уточняване на обстоятелствената й част. С последната уточняваща допълнителна молба от 04.08.2008 год./л.78/ ищцата е поддържала, че процесните имоти са били възстановени с решение № 1* от 04.08.1999 год. на ПК”Н” в нейно лице, като наследник на Л. В. Н. , а с решение № 8* от 12.12.2000 год. на ОС”ЗГ” Н. И. са възстановени на ответниците-наследници на В. В. Г. и е поискала да бъде признато за установено, че към момента на обобществяването на земите в ТКЗС техен собственик е бил баща й Л. В. Н. В заседанието на 20.02.2009 год. процесуалният представител на ищцата е заявил, че предмет на делото е единствено посочения в молбата от 04.08.2008 год.-за установяване правото на собственост към минал момент-момента на масовизацията.
Районният съд е приел, че спорът касае конкуренция на вещно право на собственост, основано на противоречиви решения на Общинска служба „З”, пред която административното производство е приключило с влезли в сила решения и липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване на собственост към момента на обобществяване на земите, като се е позовал на тълкувателно решение № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд е потвърдил определението, като съгласно чл.272 ГПК е препратил към изложените от първата инстанция мотиви. Посочил е, че районният съд законосъобразно се е произнесъл в съответствие с конкретизирания едва с молбата от 04.08.2008 год. /като обстоятелствена част и като петитум/ предмет на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения:
Липсва противоречие на обжалваното определение с решение № 1* от 25.10.1999 год. по гр.дело № 550/1999 год. на ВКС, V г.о., в което се припомня, че съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от страната, а следва сам да се произнесе по нея с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая, многократно исковата молба е оставяна без движение за уточняване на обстоятелствата, съставляващи основанието на претенцията, както и на нейния петитум. След като в заседанието на 20.02.2009 год. ищцата/чрез пълномощника си по делото/ изрично е заявила, че предмета на делото е този, индивидуализиран с молбата от 04.08.2008 год. и че искането й се състои в установяване правото на собственост към един минал момент – моментът на масовизацията, съдът не е нарушил изискването за определяне квалификацията на иска, възприемайки го като предявен по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Не е налице противоречие и с решение № 1* от 23.05.1996 год. по гр.дело № 2530/1995 год. ВС, ІV г.о., в което е обсъждано субективното пасивно съединяване на искове при условията на евентуалност съгласно чл.171 ГПК/отм./. В настоящия случай не е налице аналогична хипотеза, за да се преценява дали е разрешаван противоречиво процесуалният въпрос – наличието на правен интерес от установяването като предпоставка за допустимост на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Представеното от жалбоподателката решение № 5* от 28.05.2007 год. по адм.дело № 3307/2007 год. на ВАС, ІV отделение не може да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Процесуалният закон не включва практиката на административните съдилища в съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, нито актовете на Върховния административен съд /срвн., т.3 от мотивите на тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС/.
В обобщение, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.10.2009 год. по гр.дело № 10169/2009 год. на Софийския градски съд, І-12-ти състав по частна касационна жалба вх. № 6* от 20.11.2009 год. на Ц. Л. В. от гр. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/