О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№596
гр.София, 09.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 115/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Л. Л. и Г. С. Л. от гр. Р. са подали касационна жалба вх. № 1* от 26.11.2009 год. срещу въззивното решение № 371 от 27.10.2009 год. по в.гр.дело № 735/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 74 от 02.06.2009 год. по гр.дело № 6048/2007 год. на Русенския районен съд, с което е признато за установено, че В. Ф. А. и Л. М. А. са собственици на апартамент № 4 на третия етаж във вх. А на жилищен блок „Л”, с избено и таванско помещение, по ул.”Л” № 16, в ж.к.”Д” в гр. Р., състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова и сервизни помещения, със застроена площ от 102.18 кв.м., при граници за апартамента: из ток-терена на комплекса, запад-терена на комплекса и ап. № 5, север-апартамент № 5 и юг-терена на комплекса, с прилежащо избено помещение № 4 със застроена площ от 13.72 кв.м. и таванско помещение със застроена площ от 16.75 кв.м.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ решението по гр.дело № 186/1993 год. на Русенския окръжен съд за отмяна на заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./ е нищожно и не преклудира правата на жалбоподателите да бъдат обезщетени с предимство с жилища като членове по право на ЖСК, тъй като не е било вписано и защото ЖСК била длъжна да определи други обекти в предстоящия за строеж блок за лишените от обезщетение с това решение; б/ сделките между Ж семейство В. , както и между сем. Вушеви и последващите купувачи нямат транслативен ефект, а и самите нотариални изповядвания са нищожни – В. В. не е имал право да се снабди с нотариален акт за несъществуващ имот, същият акт не е вписан, докато констативният акт на Л. Л. бил вписан и ЖСК била длъжна да го обезщети.
Ответниците по касация В. Ф. А. и Л. М. А. от гр. Р. са на становище, че не са налице предпоставки за до пускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че праводателите на ищците са били собственици на процесния имот, тъй като В. е бил член на прекратената ЖСК, имотът му е бил разпределен от Общото събрание и е придобил собствеността върху него от момента на снабдяването му с нотариален акт, който има прехвърлително действие. Намерено е за недоказано правото на собственост на ответниците /сега касатори/ върху имота, тъй като влязлото в сила решение по гр.дело № 186/1993 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменена заповед № 603/07.03.1990 год. на председателя на ИК на ОбНС- Р. , издадена на основание чл.100 ЗТСУ/отм./ има обратно действие и заличава произтичащите от нея права, отнасящи се до придобитото право на строеж върху имота и на член-кооператори по право за този имот. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.дело № 1788/1991 год. на Русенския районен съд не дава основание за друг извод, тъй като е постановено преди решение № 289 от 21.06.1993 год. по гр.дело № 186/1993 год. на Русенския окръжен съд, с което са отречени правата им да получат процесния имот в имотно обезщетение и на това основание да го придобият след построяването на сградата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправен или процесуалноправен въпрос, даден с обжалваното въззивно решение.
Липсва позоваване и на влезли в сила съдебни актове на съдилища от страната, в които да се разрешават противоречиво материалноправни или процесуалноправни въпроси, постановени по дела, в които са разгледани аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, касаторите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържат, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Не се твърди и че липсва съдебна практика по разрешени идентични правни спорове.
Изложението на основанията за до пускане на касационно обжалване възпроизвежда оплакванията срещу правилността на въззивното решение, развити в касационната жалба, т.е. твърденията за пороци на обжалвания акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В изложението обаче не са формулирани материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на който да до принесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. С оплакванията за неправилност на въззивното решение се засяга само производството по конкретната касационна жалба и допускането на касационно обжалване в случая с нищо не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба. Поради липсата на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за до пускане на касационно обжалване, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК е безполезно, след като не би подпомогнало съдебната практика с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. По приложението на чл.10, ал.1 ЗЖСК, чл.35, ал.2 ЗЖСК; чл.81; чл.82, ал.2; чл.83, ал.4; чл.98, чл.100 и чл.103, ал.1 ЗТСУ/отм./ съществува многобройна съдебна практика, което прави неоправдано разглеждането на касационната жалба по същество предвид отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 371 от 27.10.2009 год. по в.гр.дело № 735/2009 год. на Русенския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 26.11.2009 год. на К. Л. Л. и Г. С. Л. от гр. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/