О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№614
гр.София, 14.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 174/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Д. Л. от с. Б., общ. Сливен е подала касационна жалба вх. № 7* от 28.10.2009 год. срещу въззивното решение № 133 от 26.05.2009 год. и решението от 25.09.2009 год. по в.гр.дело № 132/2009 год. на Сливенския окръжен съд. С първото от тях е било отменено решение № 1* от 05.01.2009 год. по гр.дело № 1500/2008 год. на Сливенския районен съд, с което процесните делбени имоти са разпределени между двамата съделители по реда на чл.353 ГПК, като въззивният съд предявил на страните проект за разделителен протокол, а с второто решение този протокол бил обявен за окончателен. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с тълкувателно решение № 38 от 03.04.1972 год. по гр.дело № 23/1972 год. на ОСГК на ВС, решение № 312 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 7/2008 год. ІV г.о. и решение № 199 от 01.04.2004 год. по гр.дело № 718/2003 год. І г.о.
Ответникът по касация Г. Д. Г. от с. Б., общ. Сливен е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е прието, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК, без да се тегли жребий, тъй като в единия от отредените за имот пл. № 85 в кв.17 урегулирани поземлени имоти, а именно – източният УПИ * е жилищната сграда, в която живее само съделителя Г. Д. Г.. Прието е, че доколкото реалните дялове на страните не съответстват напълно на стойността на квотите им, неравенството следва да бъде изравнено в пари, при което съделителката Л, получаваща западния УПИ * с площ 1180 кв.м. с паянтовата сграда в него, на стойност 6 800 лева, ще следва да получи сумата 1 150 лева за уравнение на дела й от съделителя Г. Д. Г., комуто е поставен в дял източния УПИ *, с площ 1660 кв.м. с едноетажната паянтова жилищна сграда със застроена площ 45 кв.м., на стойност 9 100 лева. По повод искането на ищцата/сега касатор/ да бъде увеличена площта на по-малкия имот чрез промяна на границата между двата имота, районният съд е приел, че не е компетентен да променя обособените с влязлата в сила регулация имоти, тъй като обособяването на УПИ е дейност изцяло в правомощията на компетентния административен орган при спазване разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове.
Въззивният съд, по повод жалбата на ищцата/сега касатор/, отменил решението на първата инстанция и приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.352 ГПК, тъй като не е налице нито невъзможност да се тегли жребие, нито съставянето на дяловете се явява много неудобно. Съобразено е,че няма данни съделителят Г. Д. Г., макар и живущ в жилищната сграда в УПИ VІІ-85, да е извършвал значителни подобрения в него, да е изграждал постройки, за да се обоснове прилагането на чл.353 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Във връзка с основното оплакване в касационната жалба, че неправилно била извършена делба на два имота, вместо на НУПИ № 85 в кв.17 по плана на с. Б., общ. Сливен, с площ 2875 кв.м. с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж и паянтова стопанска постройка, жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. По този въпрос липсва и позоваване на влезли в сила съдебни актове на съдилища от страната, в които да се разрешава противоречиво материалноправния въпрос, свързан с регулационния статут на делбения имот. Въззивният съд въз основа на заключението на вещото лице е приел, че със заповед № Р* от 09.08.1990 год. имот № 85 в кв.17 е бил разделен на два парцела: западен – VІІІ-85 с площ 1180 кв.м. и източен – VІІ-85 с площ 1660 кв.м., като регулационната линия между тях не е материализирана на място.
Липсва противоречие с тълкувателно решение № 38 от 03.04.1972 год. по гр.дело № 23/1972 год. на ОСГК на ВС, което е неотносимо към процесния казус. С тълкувателното решение са дадени указания относно начина, по който следва да се оценяват при делба имоти-жилища, закупени от държавния жилищен фонд, намиращи се под режима на Указа за реда за прехвърляне на жилища, закупени от държавния жилищен фонд.
Решение № 199 от 01.04.2004 год. по гр.дело № 718/2003 год. ВКС, І г.о. има предвид хипотеза, при която тегленето на жребие е било невъзможно, тъй като делбените имоти са различни по стойност самостоятелни обекти, а квотите на съделителите са били различни. Предвид на това, съсобствеността е била ликвидирана чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./.
Решение № 312 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 7/2008 год. ІV г.о. обръща внимание, че при преценката по кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши делбата, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, вкл. техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и подобряване, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на правопораждащия собствеността факт и други относими факти.
В процесния случай, въззивният съд е преценявал споменатите обстоятелства, за да стигне до извода, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий между двамата съделители и липсва противоречие със споменатото решение на ВКС, ІV г.о.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 26.05.2009 год. и решението от 25.09.2009 год. по в.гр.дело № 132/2009 год. на Сливенския окръжен съд по жалба вх. № 7* от 28.10.2009 год. на Д. Д. Л. от с. Б., общ. Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/