Определение №443 от по гр. дело №1387/1387 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№443
 
гр.София, 29.04.2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети март  две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:   КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                     ВЕСЕЛКА МАРЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско  дело под № 1387/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Д. Г. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 2* от 10.09.2009 год. срещу въззивното решение от 27.07.2009 год. по гр.дело № 423/2009 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 310 от 13.04.2009 год. по гр.дело № 520/2007 год. на В. районен съд, пети гр.състав. С първоинстанционното решение е било разпределено ползването на съсобствената двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2, построена на 90 кв.м. в дв.пл. № 83 в кв.99 по плана на гр. В., ул.”О” № 58, съгласно първия вариант от заключението на СТЕ от 13.09.2007 год., както следва: И. Д. Г. да ползва изцяло източната част на сградата с двете жилищни помещения в етажа и двете помещения в сутерена и по ? ид.ч. от коридорите в двата етажа и източната ? ид.част от подпокривното пространство, оцветена в син цвят по скицата на вещото лице, а Г. Д. Г./сега касатор/ да ползва изцяло западната част от жилищната сграда с двете жилищни помещения от етажа, в сутерена една стая и мазето и по ? ид.ч. от двата коридора на двата етажа и западната ? ид.ч. от подпокривното пространство на сградата, оцветена с червен цвят по скицата на вещото лице /стр.17 от делото/, която е обявена за неразделна част от решението.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и разпределяне на реалното ползване на сградата съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, депозирана пред В. окръжен съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 899 от 25.10.1985 год. по гр.дело № 421/1985 год. на ВС, ІV г.о.
Ответникът по касация И. Д. Г. от гр. В. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да предпочете възприетия и от първата инстанция вариант за разпределение на ползването, въззивният съд е приел, че при него ще бъдат изолирани до минимум контактите между страните с оглед влошените им отношения, като всяка една от тях ще ползва части от сградата, попадащи от едната й страна – източна или западна и съвпадащи със съответните части, ползвани от страните от терена. Прието е, че за така отредените им части страните ще ползват самостоятелни входове, което ще доведе до предотвратяване на бъдещи спорове. Предложеният от вещото лице пред въззивната инстанция проект за разпределение не е намерен за удачен, доколкото по него въззивникът/сега касатор/ ще следва да ползва стаи на партерния етаж откъм входа и мястото от терена, ползвани от другия съсобственик и обратно. По отношение подобренията, извършени от всяка от страните в стаите от партерния етаж, които ползва, въззивният съд е приел, че видно от показанията на свидетелите, голяма част от тях не са прикрепени трайно към недвижимия имот и съответната страна може да си ги вдигне, а от друга страна – ако са трайно прикрепени, ще бъдат предмет на облигационни отношения, които не влияят върху начина на разпределение на ползването.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 899 от 25.10.1985 год. по гр.дело № 421/1985 год. ВС, ІV г.о. Най-напред, споменатото решение се отнася до случай на разпределяне ползването на дворно място, докато настоящото производство по чл.32, ал.2 ЗС има за предмет ползването на съсобствена двуетажна масивна жилищна сграда. Ползването на имот пл. № 83 в кв.99 по плана на гр. В., в който е построена процесната сграда, е било разпределено с влязло в сила решение от 22.06.1995 год. по гр.дело № 373/1995 год. на В. районен съд /срвн. л.л.78-79 и 81 от гр.дело № 520/2007 год. на ВРС/, като на И. Д. Г. е била отредена източната част от терена, а на Г. Д. Г. – западната. Доколкото все пак с решение № 899 от 25.10.1985 год. по гр.дело № 421/1985 год. ВС, ІV г.о. се изхожда от фактическото положение на имота към момента на разрешаването на спора, като една от предпоставките за най-целесъобразното му ползване от съсобствениците, обжалваното въззивно решение държи сметка и за това изискване. Предпочетеният от инстанциите по същество първи вариант от заключението на вещото лице от 13.09.2007 год. е съобразен с установеното ползване на терена, като всяка една от страните ще ползва части от сградата, които попадат от съответната/източна или западна/ страна на дворното място, отредена с решението по гр.дело № 373/1995 год. на ВРС. На следващо място, въззивният съд е отчел, че съгласно предложения от вещото лице трети вариант /л.16 от гр.дело № 423/2009 год. на ВОС/ касаторът ще ползва стаи на партерния етаж откъм входа и мястото от терена, ползвани от ответника по жалбата и обратно. Въззивният съд се е позовал и на изтъкнатото от същото вещо лице в заключението му пред първата инстанция неудобство при ползване на ЕЛ и ВИК инсталациите и дворното място с оглед на съществуващото фактическо положение, при което касаторът ползва стая в източната част на сутерена, а същевременно западната част от парцела и западните стаи на втория етаж на жилищната сграда, докато ответникът по жалбата ползва помещения в сутерена, които не попадат в източната част /в нея се намират ползваните от него помещения на втория етаж/.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.2009 год. по гр.дело № 423/2009 год. на В. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 10.09.2009 год. на Г. Д. Г. от гр. В..
О. е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top