О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№594
гр.София, 09.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 59/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
О. Ш. е подала касационна жалба вх. № 4* от 04.12.2009 год. срещу въззивното решение № 592 от 05.11.2009 год. по в.гр.дело № 570/2009 год. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 8 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 117/2006 год. на К. районен съд и са отхвърлени предявените от общината-касатор срещу ЕТ”А”, гр. Д., ЕТ”А”, гр. Г. искове за признаване правото на собственост и предаване владението върху земеделска земя с площ 43.732 дка и с пл. № 0* по плана за земеразделяне, ПИ № 1* по КК; земеделска земя с площ 1.473 дка и с пл. № 0* по плана за земеразделяне, ПИ № 1* по КК; земеделска земя с площ 76.785 дка с пл. № 0* по КК и земеделска земя с площ 138.164 дка с пл. № 0* по КК, находящи се в землището на с. В., общ. Шабла. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС и б/ валидна ли е замяната на процесните земи, извършена от държавата, след като собствеността върху тях е била възстановена в полза на общината с решение на поземлената комисия?
Ответникът по касация ЕТ”А”, гр. Ген. Тошево е на становище, че не са налице предпоставки за до пускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С първоинстанционното решение са уважени частично ревандикационните искове, като ответниците са осъдени да предадат на О. Ш. владението върху: земеделска земя от 64.679 дка, реална част от имот с кад. № 0* целият с площ 76.785 дка, „пасище, мера”; земеделска земя от 12.143 дка, реална част от имот с кад. № 0* целият от 43.732 дка, „пасище, мера”; земеделска земя с площ 0.779 дка, реална част от имот кад. № 0* целият от 138.164 дка, „пасище, мера” и земеделска земя от 0.378 дка, реална част от имот с кад. № 0* всички в землището на с. В., общ. Шабла, като за разликата над уважения до пълния предявен размер-съответно: 76.785 дка, 43.732 дка, 138.164 дка и 1.473 дка исковете са отхвърлени. Прието е, че общината-ищец/сега касатор/ се легитимира като собственик на пасище, мера от 164.436 дка – имот № 10; пасище, мера от 76.7856 дка – имот № 14; храсти от 43.732 дка – имот № 16 и пасище, мера от 1.472 дка – имот № 176 по плана за земеразделяне по силата на решение № 2* от 21.03.1994 год. на ПК Ш. Прието е по-нататък, че договорът от 18.03.1994 год., сключен от ответниците с ЛС на ТКЗС”З”/в ликвидация/-с. Ваклино за покупко-продажба на свинарник „К”, свинарник-патарник „К” и метален навес от свинарник-патарник „К” е недействителен поради липса на нотариална форма и поради неподписването му от всички членове на ликвидационния съвет и купувачите не са придобили право на собственост върху дълготрайни активи от ТКЗС/в ликвидация/.становено е било застъпване/идентичност/ на част от възстановените на ищеца имоти с част от имота, предмет на договора за замяна № 45-з от 04.07.1996 год., сключен от ответниците с министъра на земеделието и хранителната промишленост на основание чл.27, ал.6, т.3 ЗСПЗЗ, а именно патарник с площ 91.325 дка. Районният съд е приел, че договорът за замяна е недействителен, тъй като е имал за предмет разпореждане с отчасти чужд недвижим имот и е сключен в противоречие със закона, поради което ответниците не могат да се легитимират като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и не са придобили собствеността по давност, защото от 04.07.1996 год. до предявяване на иска срещу тях – 26.04.2006 год. не са изминали десет години.
Въззивният съд е отменил решението и е отхвърлил исковете, като е приел, че застъпването между възстановените в полза на общината имоти с имот № 1*„патарник” с площ 91.325 дка, с необходима площ на открито 112, 218 м, не води до конкуренция на права, тъй като територията, определена по надлежния ред като прилежаща към сграда, собственост на бившето ТКЗС е държавна собственост и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е приел още, че позитивното решение на поземлената комисия, на което общината основава правата си е обезсилено по силата на чл.34в ЗСПЗЗ, доколкото поради застъпването между двата плана е била предприета процедура по чл.26 ППЗСПЗЗ за отстраняване на явна фактическа грешка, а преработката на влязлата в сила карта на възстановената собственост за имоти №№ 1* с обща площ 77.979 дка е одобрена със заповед № РД-47.7/16.06.2005 год. на зам.министъра на МЗГ, която е обнародвана в Държавен вестник в съответствие с чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по смисъла на чл.280,о ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС. Както се посочи, два са решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на ревандикационните претенции, а именно: а/ по силата на закона е държавна собственост територията, която по надлежния ред е определена като прилежаща към сграда, собственост на бившето ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и б/ с обнародване на заповедта, с която се одобрява преработката на влязлата в сила КВС, съгласно чл.34в ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени от общинската служба по земеделие и гори решения за засегнатите от преработката имоти. В мотивите на въззивното решение не се отрича по принцип конститутивното действие на позитивните решения на поземлените комисии/ОСЗГ/ за възстановяване собствеността върху земеделските земи в стари реални граници или с план за земеразделяне. В рамките на конкретния спор за собственост обаче въззивният съд е преценявал основателността на възражението на ответниците по ревандикационните искове /които са трети лица, невзели участие в административното производство по чл.11 ЗСПЗЗ/, че са налице факти, изключващи възможността да се възстанови правото на собственост в полза на общината-ищец, доколкото земята по решение № 2* от 21.03.1994 год. на ПК- Ш. е идентична със земята, определена като прилежаща площ към сградите на бившето ТКЗС в обектите „свинарник” и „патарник”, която като терен в стопанския двор е държавна собственост и не подлежи на възстановяване /чл.24, ал.1 и чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ/. Обсъдено е и е намерено за основателно и второто възражение, че с обнародването на влязлата в сила заповед, издадена по реда на чл.26 ППЗСПЗЗ, с която се преработва поради явна фактическа грешка картата на възстановената собственост, се заличава и ефекта на постановеното решение за възстановяване собствеността върху засегнатите имоти /чл.34в ЗСПЗЗ/. В обобщение, липсва твърдяното противоречие с тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми /чл.17, ал.8, чл.24, ал.1, чл.27, ал.6 и чл.34в ЗСПЗЗ, както и чл.26 ППЗСПЗЗ/, нито поддържа, че е налице за първи път произнасяне по аналогичен правен спор или че с решението се изоставя едно тълкуване на закона и се възприема друго. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа формулиран въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на който да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
В заключение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 592 от 05.11.2009 год. по в.гр.дело № 570/2009 год. на Д. окръжен съд по жалба вх. № 4* от 04.12.2009 год. на О. Ш..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/