О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№542
гр.София, 26.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 20/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. П. Б. от гр. П. е подал касационна жалба вх. № 9* от 07.05.2009 год. срещу въззивното решение № 495 от 23.03.2009 год. по в.гр.дело № 247/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав, с което е обезсилено решение № 161 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 4502/1995 год. на Пловдивския районен съд, шести гр.състав и делото е върнато на последния за ново разглеждане от друг състав. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се поддържа, че произнасянето по жалбата от Върховния касационен съд ще предотврати бъдещи спорове относно точното прилагане на закона при ликвидиране на съсобствеността чрез възлагане на делбения имот и уравняването на дяловете – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІ г.о. съобрази следното:
С решение от 12.01.2001 год. по гр.дело № 4205/1995 год., влязло в сила на 03.02.2001 год., Пловдивският районен съд е ликвидирал окончателно съсобствеността върху дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 780 кв.м., съставляващо парцел **** от кв.71 по плана на с. К., Пловдивска област, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес и стопански постройки, чрез възлагане на имота в самостоятелен дял на съделителя Г. П. Б. и последният е бил осъден да заплати общо на съделителите Л. Г. Б. и Р. А. Б. за уравнение на дела им сумата 7 221,32 лева.
С молба от 07.11.2007 год. /л.202 от делото в ПРС/ Р. А. Б. и Л. Г. Б. са поискали да бъде прогласено обезсилването по право на съдебното решение за възлагане и да бъде извършена делбата чрез изнасяне на имота на публична продан поради неплащане в шестмесечния срок на дължимата за уравнение на дяловете сума.
С първоинстанционното решение № 161 от 13.11.2008 год. районният съд отхвърлил иск за обезсилване на решението за възлагане от 12.01.2001 год., като приел, че конститутивната претенция е погасена по давност, тъй като е била предявена след петгодишния срок по чл.110 ЗЗД, който е изтекъл на 03.02.2006 год.
Въззивният съд обезсилил решението, като постановено по непредявен иск. Прието е, че след като възлагателното решение е постановено и е влязло в сила след 19.07.1999 год. /датата на влизане в сила на ЗИДГПК, ДВ, бр.64 от 1999 год./, приложение следва да намери чл.288, ал.7 ГПК/отм. в ред. ДВ, бр.64 от 1999 год./, както и § 59 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ, бр.64 от 16.07.1999 год./. Посочено е, че след като в срока по чл.288, ал.6 ГПК/отм./ съделителят в чийто дял е поставен имота по реда на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./, не изплати уравнението със законната лихва, решението за възлагане се обезсилва по силата на закона, без да е нужен съдебен акт за това, а последиците му се заличават с обратна сила и имотът се изнася на публична продан.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280,о ал.1 ГПК поради следните съображения:
Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Липсва позоваване и на влезли в сила съдебни актове, в които да се разрешават противоречиво материалноправни или процесуалноправни въпроси във връзка с настъпване на последиците от неизпълнение в срок на определеното парично уравнение от страна на съделителя, в чийто дял е поставен неподеляемия делбен имот.
Не са налице и основания за до пускане касационно обжалване по смисъла и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за из хода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще бъде от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, касаторът не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус правни норми, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с обжалваното решение е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 от 23.03.2009 год. по в.гр.дело № 247/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав по жалба вх. № 9* от 07.05.2009 год. на Г. П. Б. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/