О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№574
гр.София, 04.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 11/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Върбинка Г. Д. , И. Г. И., Д. П. И., Щ. Г. Д., А. Я. Д. от гр. Б. са подали касационна жалба вх. № 1* от 28.08.2009 год. срещу въззивното решение № 107 от 23.07.2009 год. по гр.дело № 170/2009 год. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за нарушение на материалния закон и с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба на: апартамент № 4 със складово помещение № 15; апартамент № 1 със складово помещение № 14; апартамент № 8 със складово помещение № 6, както и допускане на делба между И, Д. С. К. и Щ. С. К. при квоти 1/9 ид.ч. за първия и по 4/9 ид.части за останалите двама на апартамент № 11 със складово помещение № 4, апартамент № 12 със складово помещение № 12 и ателие № 16 със складово помещение № 3.
Като основания за до пускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че: а/ последните три обекта са били придобити от Д. С. К. и Щ. С. К. като полагащи им се за прехвърленото право на строеж върху идеална част от УПИ * в кв.57 по плана на гр. П. на Д. С. К. с нотариален акт № 18, т.V, нот.дело № 715/10.12.2003 год.; б/ с решение № 69 от 25.05.2004 год. по гр.дело № 38/2004 год. е признат за нищожен спрямо И. Д. А. договора за доброволна делба от 19.02.1999 год. между М, Д. К. и Щ. К. по отношение на ? ид.ч. от УПИ * в кв.57 и А. е придобил 1/18 ид.ч. от имота или 1/9 от ? ид.ч. от УПИ, което е предмет на обявения за нищожен договор за делба.
Касационна жалба вх. № 1* от 14.09.2009 год. срещу въззивното решение е подадена от Щ. С. К. и Д. С. К. от гр. П. с оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение. Поддържа се, че решението противоречи на практиката на ВКС и в частност на ППВС № 2 от 04.05.1982 год.; че не е обсъден въпроса с невписване на исковата молба за прогласяване нищожност на доброволната делба, както и липсата на възбрана или искане за спиране на строежа; че ищецът-брат на касаторите не е бил осиновен от техния баща, а майката е знаела, че земята е в режим на съсобственост между касаторите; че за процесния парцел **** било получено обезщетение в 30%. Касаторите се позовават и на определение № 133 от 20.02.2009 год. ВКС, І г.о.
Ответникът по касация И. Д. А. от гр. П. е на становище, че жалбата на Щ. С. К. и Д. С. К. не следва да се допуска до разглеждане.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с влязло в сила на 16.01.2007 год. решение по гр.дело № 2187/2005 год. на ВКС, ІV-б г.о. е било потвърдено решение № 69 от 25.05.2004 год. по гр.дело № 38/2004 год. на П. районен съд, с което И. Д. А. /сега ответник по касация/ е бил признат за собственик на 1/18 ид.ч. от УПИ * в кв.57 по ПУП на гр. П. и е признат за нищожен спрямо А. и касаторите Д. К. и Щ. К. договора за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 19.02.1999 год. между последните двама като наследници на С. К. и съпругата му /майка на И. Д. А. / М. К.
Безспорно е било по-нататък, че с нотариален акт № 18, т.V, нот.дело № 715/2003 год. собствениците на земята учредили на 10.12.2003 год. суперфиция в полза на Д. С. К. , като последният се задължил да построи жилищна сграда, като в акта подробно били описани обектите, които остават в собственост на строителя, както и тези, оставащи като обезщетение собственост на собствениците на земята.
Въззивният съд е приел за установено, че обектите, описани в нотариалния акт са построени и представляват самостоятелни обекти с изключение на складовите помещения. Прието е, че И. Д. А. като съсобственик на дворното място е придобил по силата на чл.92 ЗС и съсобственически права в новопостроената жилищна сграда досежно отделните обекти – макар и да не е участвал в договора за суперфиция, този договор него обвързвал и по приращение е станал собственик на 1/18 ид.ч. от построеното и притежава 1/18 ид.ч. от всеки от обектите.
По жалба вх. № 1* от 28.08.2009 год. на В. Г. Д. , И. Г. И., Д. П. И., Щ. Г. Д., А. Я. Д.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С т.н. обосновка на приложното поле на касационното обжалване се възпроизвежда изцяло съдържанието на подадената от касаторите жалба срещу въззивното решение, като единствено е добавен цитат от стр.6, абзац ІІІ от решението, касаещ изводите на окръжния съд, че договорът за учредяване право на строеж не е нищожен, независимо, че един от съсобствениците на терена не е участвал при сключването му и че макар и договорът да не е нищожен, той не обвързва неучсатвалия съсобсттвеник, който става собственик по приращение /чл.92 ЗС/ на съответната идеална част от построеното. Твърди се, че нормата на чл.92 ЗС „може да се тълкува различно от константната практика на ВКС”, което ще е от значение за точното прилагане на закона.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, касаторите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържат че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Не се твърди и че липсва съдебна практика относно разрешен идентичен правен спор, свързан с приложението на материалноправните норми относно учредяване на право на строеж и право на собственост по приращение. Оплакванията за неправилност на въззивното решение нямат характеристиката на въпроси, от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Те засягат само производството по конкретната касационна жалба и не се отнасят до необходимост от изменение на задължителна съдебна практика или на съдебна практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба.
В обобщение, не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По жалба вх. № 1* от 14.09.2009 год. на Щ. С. К. и Д. С. К.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за до пускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касаторите се позовават най-общо на Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси на съдебната делба, без да сочат конкретно която и да е от хипотезите, разгледани в т.1, б.б.”а”-„е”. С тях са дадени указания, касаещи случаи, при които не може да се д опусне делба на общи по регулация парцели, като меродавен е моментът на отреждане на общ парцел ****а два или повече имота, принадлежащи на отделни собственици. В процесния случай обаче се иска делба на жилищна сграда в съсобствен имот, а не на празно дворно място, образувано по регулация и разрешенията, предмет на тълкувателния акт не са относими към него.
Останалата част от жалбата съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Единствено във връзка с твърдението,че не е съобразено, че ищецът/сега ответник по касация/ не е бил осиновен от С. К. /баща на касаторите и съпруг на майката на И. Д. А. /, жалбата съдържа позоваване на определение № 133 от 20.02.2009 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК. В последното е посочено, че действителните права на сънаследниците/съделителите/ се установяват в делбеното производство; прието е за неоснователно твърдението на касаторите, че не било обсъдено тяхното възражение дали прехвърлителят по разпоредителна сделка е бил единствен собственик, доколкото въззивният съд е приел, че други лица не се легитимират като собственици и същото лице е единствения осиновен, респ. единствения наследник на наследодателя. Споменатото определение не е относимо към процесния случай, в който въззивният съд е съобразил решението си с влязло в сила решение, с което са признати правата на ищеца/сега ответник по касация/ по наследство от майка му М. К. върху терена на парцела.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В заключение, не са налице основания за допускане касационно обжалване по двете жалби срещу въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 23.07.2009 год. по гр.дело № 170/2009 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 28.08.2009 год. на В. Г. Д. , И. Г. И., Д. П. И., Щ. Г. Д. и А. Я. Д. от гр. Б. и по жалба вх. № 1* от 14.09.2009 год. на Щ. С. К. и Д. С. К. от гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/