О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№145
гр.София,16.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4009/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Й. К. от с. П., обл. Велико Т. е подал касационна жалба вх. № 456 от 06.03.2008 год. срещу въззивното решение № 317 от 29.01.2008 год. по в.гр.дело № 328/2007 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 91 от 17.05.2007 год. по гр.дело № 1081/2006 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която касаторът е бил осъден да заплати солидарно с И. И. К. сумата 11 700 лева на Р. Ф. Д., получена на отпаднало основание – чл.55, ал.1 ЗЗД, цена на недвижим имот по договор за продажба от 21.04.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на подаване на исковата молба до изплащането й. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касатора иск.
Като основания за допускане касационно обжалване на решението се сочат: а/ незаконосъобразен отказ на съда да отложи първото заседание по делото, за да даде възможност на ответника/сега касатор/ да предяви насрещен иск въпреки наличието на обективни причини/невъзможност на ангажирания от страната адвокат да се яви в заседанието/; б/ необоснованост на решението, тъй като не е взета под внимание изпратената от касатора до ищцата нотариална покана, с която я уведомява, че прекратява договора поради виновно неизпълнение от нейна страна и в/ не са събрани никакви доказателства относно факта, че касаторът заплатил на ищцата исканата от нея сума. Според касатора, всички посочени по-горе основания обуславят приложното поле на касационното обжалване, визирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение въззивният съд приел, че ответниците/ в т.ч. касаторът/ получили от ищцата сумата 11 700 лева, съставляваща част от цената на имота, с оглед сключване на сделка за продажба, която обаче не била осъществена, а имотът бил продаден на трето лице.становено било, че ответниците не са възстановили на купувачката по предварителния договор получената от тях част от цената на имота в размер на 11 700 лева и след като сделката между страните не била осъществена, съдът приел, че ищцата има правото да претендира връщане на дадената от нея сума. Съдът приел, че с нотариална покана от 14.09.2005 год. ответниците Т. Й. К. и И. И. К. поискали от ищцата Р. Ф. Д. в тридневен срок от получаването да им изплати остатъка от цената в размер на 1 300 лева и я предупредили, че в противен случай ще предявят срещу нея иск за предвидената в договора от 21.04.2004 год. неустойка в размер на 3 000 лева и ще прекратят по съдебен ред владението й върху имота. Прието е, че с оглед доказателствата по делото, и най-вече нотариалната покана до ищцата, сделката между страните не е разваляна, защото липсва изявление по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД, а и защото развалянето на договори относно недвижими имоти става по съдебен ред. Съдът приел, че иск за заплащане на неустойката по предварителния договор не е бил предявяван, като според него първоинстанционният съд правилно не отложил делото в първото съдебно заседание, а за страната имало начин и при отсъствие на процесуалния й представител да предяви насрещен иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Въпреки двукратното оставяне без движение на касационната жалба /с разпореждане от 19.03.2008 год. и разпореждане от 23.09.2008 год./, с изложението от 08.10.2008 год. касаторът така и не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, който да обуславя необходимост от допускане на касационно обжалване, поради това, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърденията в молба вх. № 328/2007 год. от 08.10.2008 год. единствено възпроизвеждат касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а именно: съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато при разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни и процесуални норми, нито твърди, че е налице за първи път произнасяне по аналогичен правен спор или че с решението на въззивния съд е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
С оглед на това, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317 от 29.01.2008 год. по в.гр.дело № 328/2007 год. на Великотърновския апелативен съд по жалба вх. № 456 от 06.03.2008 год., подадена от Т. Й. К. от с. П., обл. Велико Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: