О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.773
гр.София, 14.07.. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 381/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. А. М. , Г. А. М., Д. Б. К. и останалите ищци са подали касационна жалба вх. № 1* от 15.05.2009 год. срещу въззивното решение № 222 от 25.03.2008 год. по гр.дело № 1302/2007 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 29.06.2007 год. по гр.дело № 330/2006 год. на И. районен съд.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 1* от 27.11.2006 год. по гр.дело № 2055/2005 год. на ВКС, ІV-б г.о.
Касационна жалба вх. № 1* от 19.05.2009 год. срещу въззивното решение е подал Х. В. С. от гр. С.. П. оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне по материалноправен въпрос, по който има противоречива практика, с позоваване на решение № 1* от 21.11.2001 год. по гр.дело № 1233/2001 год., ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 27.11.2006 год. по гр.дело № 2055/2005 год., ВКС, ІV-б г.о., а именно: следва ли подлежащ на реституция имот да съществува като самостоятелна кадастрална единица; кой установява това обстоятелство и следва ли съдът да постави задача на вещо лице досежно възможността за обособяване на самостоятелен имот?
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че отчуждаването през 1966 год. на частта от имот пл. № 145 в кв.9 по плана на летовище „Г”/вили К. / от 1964 год./идентична с парцели V-11, VІ-11 и VІІ-11 в кв.13 по плановете от 1921 год. и 1933 год./, е станало не по установения в закона ред, тъй като няма данни за отчуждително производство, проведено съобразно изискванията на чл.39 и сл. от ЗПИНМ/отм./ и ППЗПИНМ/отм./. Прието е обаче, че към 1997 год. имотът не е съществувал реално до размера, в който е бил отчужден и липсва тази предпоставка за възстановяване на собствеността, тъй като по благоустройствения план на населеното място от 1988 год. имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му е предназначен за обществено обслужване и това предназначение е реализирано. Като се е позовал на решение № 1* от 21.11.2001 год. по гр.дело № 1233/2001 год. ВКС, ІV г.о., въззивният съд е приел, че ищците могат да поискат отделяне и реално връщане на земята или на част от нея за обособяване на парцел **** чл.2, ал.5 ЗОСОИ. Според окръжния съд, при непровеждане на тази административна процедура незасегнатата от мероприятието част не би могла да бъде възстановена по силата на закона, тъй като такъв имот не съществува по благоустройствения план и не би могъл да бъде обособен, без да се извърши промяна на плана относно предназначението на терена.
Въззивното решение разрешава материалноправния въпрос относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.2 и ал.3 ЗВСОНИ в противоречие с решение № 1* от 27.11.2006 год. по гр.дело № 2055/2005 год. на ВКС, ІV-б г.о. В последното се приема, че ЗВСОНИ не поставя изисквания имотът, подлежащ на реституция да съставлява самостоятелно обособена кадастрална единица, нито въвежда зависимост на реституцията от провежданите административни производства по промяна на регулацията. Според решението на ВКС, ІV-б г.о., възможността да бъде реализирано реституционното право е обвързана единствено от наличието на специалните изисквания на закона и като свързано с тях обстоятелство – свободната площ да отговаря на условията за обособяване на самостоятелна регулационна единица, като преценката за това изисква заключение на техническа експертиза.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 25.03.2008 год. по гр.дело № 1302/2007 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав по жалба вх. № 1* от 15.05.2009 год. на Р. А. М. , Г. А. М., Д. Б. К. , Г. Б. К. , В. С. П., Й. М. П., И. М. П., С. К. П., В. И. П., М. И. Л., Б. К. С., М. Б. С., Г. Б. С., В. Й. Б., А. Г. Т., С. Л. М., Л. Л. П., Н. Г. А., С. М. Т., Н. П. К. и М. П. К. и по жалба вх. № 1* от 19.05.2009 год. на Х. В. С..
Д. на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на по 38/тридесет и осем/лева, за всяка от двете жалби и в същия срок да представят в съда квитанциите за внесената сума, като при неизпълнение на указанията жалбите ще им бъдат върнати.
След внасяне на държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: