О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр.София, 05.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 138/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1* от 12.02.2010 год. на З. Г. П. от гр. В. срещу определение № 68 от 03.02.2010 год. по в.ч.гр.дело № 100/2010 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определението на Великотърновския районен съд от 30.10.2009 год. по гр.дело № 1421/2009 год. в частта, с която е отхвърлен като недопустим предявения срещу ОС”З”-В. Търново иск да бъде прието за установено, че няма запазени документи за оставените в наследство от И. Т. П. 35 декара гори и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на чл.14, ал.6 ЗВСГЗГФ с искане за отмяна на определенията и връщане на делото за ново разглеждане от Великотърновския районен съд като производство по чл.128, ал.2 АПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се сочи противоречие с определение № 8* от 17.07.2008 год. по адм.дело № 8540/2008 год. на Върховния административен съд, ІV-то отделение, както и необходимост от изясняване на способите за защита срещу административни актове, изразяващи се в отказ да се разгледа искане за реституция с формални и несъотносими към искането документи, нямащи характера на имотен регистър за землището.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
С определение от 30.10.2009 год. по гр.дело № 1421/2009 год. Великотърновският районен съд е отхвърлил като недопустимо искането на З. Г. П. за обявяване за нищожен отказ с изх. № 50/14.02.2001 год. на П. комисия-В. Търново да се възстанови собствеността върху гори по заявление вх. № 50шш/14.10.1999 год. на наследниците на И. Т. П. поради липса на решение по чл.14, ал.6 ЗВСГЗГФ и да бъде признато за установено, че няма запазени документи за оставените в наследство гори по заявлението за 35 декара и е прекратено производството по делото.
С определение № 18 от 11.01.2010 год. по КАХД № 10298/2009 год. Великотърновският административен съд отделил производството по делото в частта му, касаеща частната жалба на З. Г. П. срещу прекратяване на производството по гр.дело № 1421/2009 год. на ВТРС по искането за установяване липсата на документи по чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ и го изпратил по компетентност на Великотърновския окръжен съд. В частта, с която е било оставено без разглеждане искането на З. Г. П. за обявяване нищожността на отказ на ОС”З”-В. Търново с изх. № 50/14.02.2001 год. поради липса на акт на областната комисия по чл.14, ал.3 ЗВСГЗГФ за отказ да се признае собственост на гори по този закон, определението на ВТРС било оставено в сила.
За да потвърди определението от 30.10.2009 год. по гр.дело № 1421/2009 год. на ВТРС в частта по искането за установяване липсата на документи, Великотърновският окръжен съд е приел, че след като фактите на изгубване или унищожаване на документи за собственост се доказват в специално административно производство по чл.14 ЗВСГЗГФ, самостоятелното установяване на тези факти с предявяване на иск по чл.124, ал.4 ГПК е недопустимо.
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправни въпроси.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения на съдилища от страната, постановени по граждански дела, в т.ч. и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправни въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Определение № 8* от 17.07.2008 год. по адм.дело № 8540/2008 год. на Върховния административен съд, ІV-то отделение не може да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 или 2 ГПК. Постановените от административните съдилища, в т.ч. и от Върховния административен съд съдебни актове по подведомствените им съгласно чл.128 АПК дела не се обхващат от понятието „практика на Върховния касационен съд” по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито от понятието „решаван противоречиво от съдилищата” въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн. чл.258 и чл.259 АПК/. Независимо от това, жалбоподателката не сочи конкретно в какво се изразява противоречието на обжалваното определение на въззивния съд с определението на ВАС, ІV-то отделение. В мотивите на последното е прието, че е законосъобразно определението на Великотърновския районен съд № 1* от 20.08.2007 год. по гр.дело № 667/2006 год. за оставяне без разглеждане като процесуално недопустими исковете на З. Г. П. срещу ОСЗГ-В. Търново за обявяване нищожност на протокол № 4 от 25.08.2000 год. на О. комисия-В. Търново по чл.14, ал.3 ЗВСГЗГФ, в частта относно отказ от произнасяне по заявление вх. № 50шш/14.10.1999 год. за възстановяване на гори на наследниците на И. Т. П. и за приемане за установено, че няма запазени документи за оставените в наследство от последния гори от 35 декара в землището на с. Ш..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК не се съдържат твърдения, че е налице подобна хипотеза. Жалбоподателката поддържа, че предявеният от нея иск е по реда на чл.128, ал.2 АПК, а прилагането на чл.124, ал.4, предл.второ ГПК е неуместно. По това оплакване за неправилност на обжалваното определение обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая липсва такова основание, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68 от 03.02.2010 год. по в.ч.гр.дело № 100/2010 год. на Великотърновския окръжен съд по частна касационна жалба вх. № 1* от 12.02.2010 год. на З. Г. П. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: