О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№568
гр.София, 02.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 29/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. К. Н. от гр. П. е подала касационна жалба вх. № 2* от 02.11.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 08.10.2009 год. по гр.дело № 3476/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, десети гр.състав, с което е оставено в сила решение № 64 от 10.06.2005 год. по гр.дело № 4849/2000 год. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете, предявени срещу жалбоподателката и отхвърлени предявените от нея искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за собственост на земеделски имот пл. № 55 по кадастралния план на гр. П., кв.”С” от 1952 год. към момента на образуване на ТКЗС през 1958 год.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените от касаторката искове.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ несъобразяване на въззивния съд с признание на ответниците пред Пловдивския районен съд, че нямат заявен такъв имот или липсва правен интерес за тях; б/ неправилно интерпретиране на доказателствата от окръжния съд, и специално на заключенията на техническите експертизи относно идентичността на имот № 55 от 1936 год. и имот № 53 от 1914 год., като се твърди, че според експертизите двата имота са различни и с различни съседи. Поддържа се, че решението противоречи и на дадените от ВКС с решение № 1* от 12.12.2008 год. по гр.дело № 4365/2007 год. указания, т.е., че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; б/ материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: механизмът, по който следва да бъде изследвана идентичността на даден имот от момента на придобиването му, към момента на обобществяването му и към настоящия момент – чл.280,о ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Н. Д. П., Р. Д. П., Л. В. П. и Т. В. К. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че въпросът за допустимостта на процеса вече е бил поставян пред първата инстанция и разрешен със стабилизирано определение от 11.06.2004 год. по ч.гр.дело № 1928/2000 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е прието, че предявените искове са допустими. Прието е по-нататък, че отмененото решение на предходния въззивен състав е било коментирано от ВКС като валидно и процесуално допустимо, но необосновано и не са давани задължителни указания за изследване допустимостта на исковете при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Независимо от това, въззивният съд отново е изложил съображения, че претенциите срещу Г. К. Н. са допустими, тъй като от наследниците на Д. П. Т. и от наследниците на В. Т. К. били заявени за възстановяване по 7.5 дка ниви, но липсва произнасяне в пълния заявен с исканията обем в процесната местност /известна с имената С. майка, С. , С. , Б. , К. места и О. места/, като е приел, че тези административни производства са останали висящи.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на жалбоподателката се легитимира с нотариален акт № 1* т.ІІ, рег. № 3* нот.дело № 465/1936 год. и със записката за вписването му като собственик на имот № 55, но по С. план на процесния терен от 1906 год., чието копие от 1925 год. се съхранява в Д. архив, и че този имот не е идентичен с имот № 55 по плана от 1952 год., а само част от него попада в имот пл. № 116 по плана от 1952 год. В същото време, съдът е приел, че с нотариален акт № 54 от 14.02.1914 год. братята К. и А. С. са се легитимирали като собственици на имот № 53 по плана от 1906 год., който според заключенията на вещите лица К. и В. С. е идентичен с имот № 55 по плана от 1952 год. Въззивният съд е приел, че спорът за принадлежността на правото на собственост към 1958 год. касае именно имот пл. № 55 по кадастралния план на кв. Столипиново, гр. П. от 1952 год.,о а не имот № 55 по плана от 1925 год., по отношение на който би дължал произнасяне само дотолкова, доколкото последният е идентичен с процесния имот, описан в исковата молба на Г. Н. и спрямо който е формиран диспозитив в обжалваното първоинстанционно решение. С оглед на това, съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателката А. И. А. не се легитимира като собственик на процесния имот № 55 по плана от 1952 год., меродавен към момента на образуване на ТКЗС през 1958 год., а по разписната книга към плана от 1952 год. същият имот правилно бил записан на името на С. К. С. Прието е накрая, че на съпрузите Т. и К. е било предадено през 1935 год. от правоприемника на собственика владението на процесния имот, което те упражнявали до включването на имота в ТКЗС през 1958 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280,о ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не съдържа формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на делото по спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./, по който окръжният съд да се е произнесъл по начин, различен от този, по който е разрешен аналогичен спор с влезли в сила решения на други съдилища от страната.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката всъщност поддържа оплакване за необоснованост на въззивното решение, което би съставлявало касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по което обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280,о ал.1 ГПК предпоставки. Отменителното решение № 1* от 12.12.2008 год. по гр.дело № 4365/2007 год. на Върховния касационен съд, І г.о. съдържа указания за събиране на доказателства във връзка с отговора на въпроса дали процесният имот е идентичен само с имот № 53, посочен в нотариален акт № 54/1914 год., или е налице идентичност /както сочи в резултат на направеното ръчно геодезическо изследване в.л. Йорданова/ с имот № 55 по нотариален акт № 198/1936 год., като съдът да се ръководи от данните за границите на всеки един от имотите /№ 55 към 1936 год. и № 53 към 1914 год./ по нотариалните актове спрямо началния момент на придобиване на собствеността; да проследи има ли изменение на тази идентификация/номер/ на всеки един от имотите в рамките на изработените планове, като изслуша комплексно експертно становище, включващо и вещо лице геодезист.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е назначил и изслушал заключение на тройна техническа експертиза с вещи лица геодезисти, което съдържа отговор на подробно формулирани с определението от 02.02.2009 год. въпроси, а така също и допълнително заключение, прието в заседанието на 15.09.2009 год. От тях е било видно, че по плана от 1952 год. са заснети старите/по плана от 1925 год./ имоти №№ 53 и 55, но на нови места в сравнение с плана от 1925 год. На скица № 2/л.82 от гр.дело № 3476/2008 год./ с червен цвят вещите лица са пренесли границите на имот № 55 по плана от 1925 год. върху кадастралния план от 1952 год., при което се установява, че той заема част от имот пл. № 116 по плана от 1952 год.; имот № 53 по плана от 1925 год. е идентичен с имот № 55 по плана от 1952 год., а имот № 54 по плана от 1925 год. е идентичен с имот № 54 по плана от 1952 год. Въззивното решение съдържа анализ на всички заключения на техническите експертизи и съображения защо се кредитират, респ. не се въз приемат някои от тях, в т.ч. и това на вещото лице Й. Доколко обосновано е било едно заключение или не е достатъчно ясно и пълно друго заключение е въпрос на преценка на решаващия спора съд и само твърдението, че неправилно били интерпретирани събраните доказателства /в т.ч. техническите експертизи/, не съставлява основание за до пускане на касационно обжалване на решението. Както се посочи, твърдяната необоснованост би била дефект на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което оплакване обаче може да се проверява по реда на чл.290 ГПК само ако е аргументирано наличието на правен въпрос, който да наложи произнасянето на ВКС с оглед еднаквото му решаване от съдилищата.
Изложението на основанията за до пускане на касационно обжалване не съдържа формулиран въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, разглеждането на който да до принесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Разглеждането на делото по реда на чл.290 ГПК би следвало да допринесе за развитие на правото ако приложимите закони са непълни, неясни или противоречиви.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 08.10.2009 год. по гр.дело № 3476/2008 год. от 02.11.2009 год. на Г. К. Н. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/