О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№680
гр.София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 235/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Н. А. и Г. Н. А. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 4* от 17.12.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 1282/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение № 1* от 25.05.2009 год. по гр.дело № 9241/2007 год. на Варненския районен съд, 30-ти състав.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС срещу С. И. М. и Ж. Н. М. за предаване владението върху реална част от ПИ № 107 с площ 460.14 кв.м. по ПНИ на с.о.”Р”, гр. В., кв. Галата, при граници: ПИ № 1* и от две страни останалата част от ПИ № 1* претендиран като придобит по наследствено правоприемство и реституция от Н. С. А. , б.ж. на гр. В., починал на 10.04.1986 год., с решение № 574 от 07.12.1998 год. на поземлената комисия-Варна.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне по процесуалноправен въпрос – задължението на въззивния съд да обсъди писмените доказателства и показанията на свидетелите С с позоваване на определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен ревандикационния иск, като най-напред е приел, че решение № 574 от 07.12.1998 год. на поземлената комисия-Варна е нищожно и не е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя. Прието е, че това решение на административния орган за възстановяване на собствеността е издадено при липса на посочените предпоставки по чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ за поправка на явна фактическа грешка в отмененото с него предходно решение № 77 от 10.06.1993 год., с което е било отказано да бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху имот с площ 11.4 дка в м.”Ф”.
Прието е по-нататък, че пред административния орган наследниците на Н. А. /сега касатори/ са заявили като придобивно основание покупка с нотариален акт № 1* нот.дело № 830/1904 год., докато пред първоинстанционния съд в заседанието на 29.05.2008 год. са поддържали, че наследодателят им е придобил собствеността по давностно владение вследствие упражнявана фактическа власт върху имота от 1928 год. до 1952 год., когато е неправомерно отнет и включен в блок на ТКЗС, като границите на имота, посочени пред поземлената комисия и пред съда коренно се различават.
На следващо място, въз основа на представения частен писмен договор от 1950 год./л.202 от гр.дело № 9241/2007 год./ въззивният съд е приел, че от същия момент може да се приеме, че Н. С. А. е започнал да упражнява фактическа власт върху имота от 11.4 дка в м.”Ф”, за да започне да тече за него придобивна давност съобразно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, а дотогава е бил държател за собственика.
Накрая, прието е, че е останала неустановена идентичността между притежавания от наследодателя към миналия момент имот и този, предмет на реституцията, постановена в полза на наследниците му.
Касаторите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправните и процесуалноправните въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения на съдилища от страната, в т.ч. и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправни или материалноправни въпроси по дела, в които са разгледани аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на писмените доказателства и показанията на свидетелите С, т.е. твърденията за пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. С оплакванията за неправилност на въззивното решение обаче се засяга само производството по конкретната касационна жалба, разглеждането на която не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването. Допускането на касационно обжалване в случая не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба. Предвид липсата на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК в случая не би се оказало полезно, тъй като няма да подпомогне съдебната практика с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Позоваването на определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в производство по чл.288 ГПК не може да послужи като основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като и в него се подчертава, че процесуалноправният въпрос – задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, следва да е от значение не само за резултата по конкретното дело, но и за правоприлагането с оглед принципния му характер.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 1282/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по жалба вх. № 4* от 17.12.2009 год. на З. Н. А. и Г. Н. А. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/