О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
гр.София, 26.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 127/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Т. от гр. С. срещу разпореждането от 18.02.2010 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV”г” състав, с което е върната касационна жалба вх. № 5* от 26.01.2010 год. срещу въззивното решение от 04.12.2009 год. по гр.дело № 3169/2008 год. Поддържат се оплаквания, че с касационната жалба е било посочено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на градския съд за придвижване на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С първоинстанционното решение от 07.07.2008 год. по гр.дело № 10711/2005 год. на Софийския районен съд, 72-ри състав е била допусната делба на поземлен имот от 3280 кв.м. в м.”В” на с. Г. и на апартамент № 28 в гр. С., ж.к.”М”, бл.21, ет.1, а по отношение на нива от 2600 кв.м. в м.”Р” на с. Г. и на вилна сграда от 22 кв.м. в УПИ *, кв.18 по ПУП на с. П., искът за делба е отхвърлен.
С въззивното решение градският съд е обезсилил изцяло решението на първата инстанция и върнал делото на районния съд, за да се произнесе по предявения от наследниците на починалия на 28.11.2007 год. Димитър П. М. иск. Прието е, че първоинстанционното решение е постановено спрямо несъществуваща и процесуално неправоспособна страна, смъртта на която била констатирана още на 18.02.2008 год., а разглеждането на делото от районния съд е приключило на 04.06.2008 год.
П. С. Т. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, в която поддържа, че неправилно градският съд оставил в сила решението на първата инстанция, с което не било признато саморъчното завещание, извършено в негова полза от Е. Г. С. Т. от 08.02.2005 год.
С разпореждане от 02.02.2010 год. Софийският градски съд, ІV”г” състав оставил касационната жалба без движение и дал указания на жалбоподателя в седемдневен срок от съобщението: а/ да заяви дали поддържа жалбата с оглед обстоятелството, че с въззивното решение не е оставено в сила решението на първата инстанция, а е обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане, като в случай, че я поддържа – да обоснове правния си интерес от обжалването и да изложи конкретни оплаквания във връзка с обезсилването; б/ с писмена молба да изложи основания за д о пускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК; в/ да изложи точно и мотивирано касационните си основания по чл.281 ГПК и г/ да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева.
С молба от 10.02.2010 год. жалбоподателят изпълнил част от указанията /по б.б.”а”, „в” и „г” от разпореждането/, като нередовността, отнасяща се до липсата на посочени основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е била отстранена. Жалбоподателят се е позовал най-общо на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочил, че правният интерес от обжалване на решението следва от непроизнасянето на въззивния съд по валидността на завещанието, което било от значение за точното прилагане на закона.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно.
В касационната жалба и в молбата от 10.02.2010 год. не са посочени никакви предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, съставляващи основания за допускане на касационно обжалване, изложение на каквито задължително е следвало да се приложи съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В чл.286, ал.1, т.2 ГПК е предвидено въззивният съд да върне касационната жалба, когато не се отстранят в с рок констатираните нередовности.
В случая, жалбоподателят не е поправил недостатъка на касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК даже и с частната жалба срещу разпореждането. С нея се възпроизвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, но по същество на материалноправния спор, без да се сочи нито една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, отнасящи се до изводите на градския съд за недопустимост на първоинстанционното решение, въз основа на които същото е обезсилено изцяло и делото върнато на районния съд.
В обобщение, обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с чл.286, ал.1, т.2 във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284, ал.3, т.т.1 и 2 ГПК и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 18.02.2010 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV”г” състав за връщане на касационна жалба вх. № 5* от 26.01.2010 год. на П. С. Т. от гр. С. срещу въззивното решение от 04.12.2009 год. по гр.дело № 3169/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/