О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№328
гр.София, 06.08.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 257/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК във връзка с чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на С. С. П., Д. С. П. и И. С. П. , и трите от гр. С., срещу определението от 10.05.2010 год. по гр.дело № 1288/2009 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-б състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение по гр.дело № 38531/2009 год. на Софийския районен съд, 48-ми състав. Поддържа се, че производството по гр.дело № 38531/2009 год. на СРС, 48-ми състав няма преюдициален характер по отношение на гр.дело № 1288/2009 год. на СГС, в.о., ІІ-б състав. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на градския съд за продължаване на производството.
Ответниците по частната жалба, чрез адв. Л са на становище, че определението е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Въззивното производство по гр.дело № 1288/2009 год. на Софийския градски съд е образувано по жалба на настоящите частни жалбоподатели-ищци по отхвърления отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на празно дворно място в гр. Б., парцел **** в кв.59, м.”Т” с площ 540 кв.м. и ответниците по уважения срещу тях с решението на Софийския районен съд по гр.дело № 5784/2004 год. насрещен иск по чл.108 ЗС за предаване владението на празно дворно място с площ 520 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.59 по плана на гр. Б., м.”Т”, в.з. на града.
Пред въззивната инстанция е представено решение от 13.12.2005 год. по а.х.дело № 5285/2005 год., влязло в сила на 03.01.2006 год., с което в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ Софийският районен съд, 33-ти състав е прогласил нищожността на решение на ПК Б. № 200-І/23.01.1997 год. в частта му за нива от 1.730 дка, представляваща част от имот № 880/по кад.план от 1961 год./, а сега парцели №№ Х* и ІV по действащия регулационен план на в.з. Банкя. Представено е и удостоверение от Софийския районен съд, ГК, 48-ми състав, от което е видно, че пред съда е висящо гр.дело № 38531/2009 год. по жалба по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ срещу решение № 5569/30.04.2009 год. на ОСЗГ”О”, с което е отказано да се признае право на собственост на наследниците на Н. М. С. върху нива от 1730 кв.м. в строителните граници на гр. Б., м.”Т”.
При тези данни градският съд е постановил спиране на въззивното производство на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, като е приел, че от изхода на гр.дело № 38531/2009 год. на СРС, ГК, 48-ми състав зависи легитимацията на ищците по насрещния иск по чл.108 ЗС като собственици на имота, за който претендират.
Определението е законосъобразно.
Въззивният съд правилно е приел, че изходът от висящото гр.дело № 38531/2009 год. на Софийския районен съд, ГК, 48-ми състав, образувано по жалба по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ срещу решение № 5569/30.04.2009 год. на ОСЗГ”О”, с което на наследниците на Н. М. С. е отказано да се признае правото на собственост върху нива от 1.730 дка, има пряко отношение към това дали предявилите насрещния иск могат да се легитимират като собственици на земеделския имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ, което е необходима предпоставка за уважаване на реституционната претенция.
Действително, ищците по насрещния иск по чл.108 ЗС, приет за съвместно разглеждане с първоначалната претенция в заседанието на 07.06.2005 год., се позовават на реституционния ефект на решение № 200-1/12.03.1993 год. на ПК- Б. , което с решение от 18.12.2007 год. по гр.дело № 20315/2007 год. на Софийския районен съд, ГК, 36-ти състав е обявено за нищожно поради липса на надлежен състав на поземлената комисия при постановяването му. С това решение районният съд е върнал преписката на ОСЗГ”О” за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания.
С решение № 5* от 30.04.2009 год. ОСЗГ”О” е отказала да признае правото на собственост по заявление вх. № 1* от 01.10.1991 год. върху нивата от 1.730 дка по съображения, че имотът не е земеделска земя по чл.2 ЗСПЗЗ и че с имотите са извършени разпоредителни сделки с нотариални актове № 1* т. ХХVІІІ, нот.дело № 1732/1963 год. и № 52, т. ХVІ, нот.дело № 3077/1970 год. и са придобити от други собственици.
Срещу това решение е подадена жалба, по която е образувано висящото гр.дело № 38531/2009 год. на СРС, ГК, 48-ми състав.
При тези данни, въззивният съд правилно е приел, че активната легитимация на ищците по насрещния иск по чл.108 ЗС, които черпят права от индивидуален административен акт за реституция по ЗСПЗЗ, е обусловена от изхода на висящото пред СРС производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Неоснователно е оплакването, че евентуално позитивно решение по гр.дело № 38531/2009 год. на СРС, ГК, 48-ми състав не представлява ново доказателство, което да бъде представено и ценено във въззивното производство по гр.дело № 1288/2009 год. на Софийския градски съд. Доколкото се касае за една и съща реституционна преписка по заявление вх. № 1* от 01.10.1991 год., по която са постановени няколко решения на административния орган по поземлената собственост и решения на съда в съдебно-административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, въззивният съд се е съобразил със задължението си по чл.188, ал.3 ГПК/отм./ да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска релевантни за спорното право факти. Определението за спиране на производството е съобразено и с обхвата на косвения съдебен контрол, който освен проверка на валидността, включва и преценка за законосъобразността на административните актове с реституционен ефект, респ. на заместващите ги съдебни решения.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 10.05.2010 год. по гр.дело № 1288/2009 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-б състав за спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила решение на гр.дело № 38531/2009 год. на Софийския районен съд, 48-ми състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/